Квартал Капана е фокус-локация на ред фестивали тази година. Тук, на площад "Марукян" - концентричен кръг, от който тръгват и се разклоняват лъчите на заплетените улички - са събрани няколко проекта отЮбилейната програма на "Нощта"
.
Квартал „Капана“ започва да се обособява като стратегическа локация в сърцето на град Пловдив още по времето на средновековието. Там, където днес се намират Централни хали, в миналото се е разгръщал внушителният силует на Куршум хан – една от най-оживените търговски странноприемници в пределите на тукашната Османска империя. Заради непрекъснатият поток от занаятчии, постепенно около Куршум хан се формират
малки преплетени улички,
които стават известни с имената на съответната гилдия от майстори, които се подвизават на тях – „Абаджийска“, „Кожухарска“, „Златарска“, „Железарска“ и т.н. Макар че самият Куршум хан претърпява сериозни поражения при земетресението през 1928-ма година и впоследствие е съборен през 1933 година, квартал „Капана“ остава на своето старо място, а благодарение на колоритните си дюкянчета и работилници – той успява да съхрани и разпознаваемия облик на търговско средище за малкия и среден бизнес.
Криволичещите линии преобладават обаче не само из градоустройствения план на Капана – с годините те се пренасят и върху съдбата на квартала. Стига се до там, че
неговото оцеляване се превръща в градска одисея,
където премеждията се редуват едно след друго. Така, в края на 60-те години на миналия век, става ясно, че Капана спъва идеите за модернизацията на центъра в град Пловдив и затова кварталът трябва да се събори до основи. Целта е на негово място да се отвори достатъчно пространство за построяването на голям търговски център. Реализацията на въпросния проект започва да върви с пълни обороти, отчуждават се сгради и добре че с малка доза исторически късмет по същото време ЮНЕСКО се заема да развива активно своята политика, свързана с недвижимите културни ценности. През 1975 година е приета Амстердамската декларация за архитектурно наследство, а три години по-късно, през 1978, се учредява гражданско движение за спасяване на квартал “Капана”, в което влизат не само пловдивски архитекти, но и изтъкнати писатели, поети, художници. Акциите, които се провеждат срещу драстичните урбанистични намеси в Капан” са наистина разнообразни – пишат се манифести, организират се протестни демонстрации, провежда се младежки архитектурен пленер, а пловдивски киноклуб прави документален филм по темата за опазването на Капана.Всички тези инициативи логично водят до създаването на
колектив „Капана“ към тогавашната „Проектантска организация“,
като неговата дейност е насочена изцяло към благоустрояването на квартал Капана. Интересно е, че по това време мястото преживява своеобразен ренесанс. Подготвят се силуетни планове за всички улици. Прави се фотограметрично заснемане. Стриктно се набляга върху всеки детайл в архитектурния облик на Капана. Една от най-оригиналните идеи е да се създаде отличителна визия на улиците, т.е. всяка от тях да бъде решена в различна цветова гама (например „Златарска” да бъде в златисто).После настъпва преломната 1989-ма година и дейностите в „Капана“ рязко секват.
Разпокъсан между частните инициативи на своите собственици и нови наематели,
кварталът някак изпада в невидима летаргия. Едва през 1994-1995 година малък екип от архитекти, работещи по френска програма се съюзява с Министерство на културата в поредния опит да създаде устойчива стратегия за развитието на Капана, която да засяга всички важни сфери – строителство, бизнес, обслужване, пешеходни зони, места за домуване….В крайна сметка този план така и не вижда бял свят. Вместо него из Капана започват да се реализират модерни сгради, които никак не се вписват в “ландшафта” на квартала. Огромен проблем за живеещите в Капана става и ежедневното струпването на коли по тротоарите, което затруднява безопасното придвижване на пешеходците. Причината е, че заради своята непосредствена близост до Глaвната улица, хората масово започват да използват квартала за безплатен паркинг.
Идеята и развитието на независимия “Проект 0” бе една от първите прояви, които отново насочиха вниманието към Капана; скоро след това започна концентрацията на идеи и енергия за новите визия и дух на квартала Фотография: Георги Матов
Фотография:
Добрата новина е, че към днешна дата Капана пак се намира в подем. Този път амбицията е превръщането му в първия в България квартал на творческите индустрии. Първите стъпки в тази посока вече са факт. След конкурс на общинската фондация “Пловдив 2019” из тесните капански улички започват да се появяват все повече ателиета, студия, офиси, галерии и работилници, в които кипи заразителна културна и артистична дейност. Тепърва предстои да се види дали този прилив и концентрация на креативност ще успее да преобрази в положителна насока Капана, без да накърнява неговия автентичния облик. Дотогава приканваме всички гости на Пловдив за Нощта на музеите и галериите поне веднъж
умишлено да се загубят из пулсиращите с бавен ритъм артерии на Капана,
за да открият сами за себе историите, които се спотайват зад всеки негов ъгъл.
