Даниел Ненчев за “Нощта”: Едно от събитията, заради които има смисъл да се живее в България


20130623_193343Проектът „Графонетика“ на Даниел Ненчев събира еднакви думи в балканските езици. Първият етап от реализацията бе на  Sofia Design Week миналата година. Тогава известният журналист, филолог и водещ на „Денят започва с култура“ по БНТ избра 12 думи, които бяха калиграфски изписани от художници от Балканите на български, гръцки, турски, сръбски, хърватски, албански, македонски, словенски и румънски. Тази първа дузина примери бе подбрана от списък с 82 думи, близкозвучащи и близкоизписващи се на  деветте балкански езика. В Нощта на музеите и галериите проектът ще се изяви в развитие: еднаквите балканаски думи вече ще бъдат вградени в поезия, създадена специално за „Нощ“ 2014. Ще бъде заснето и видео с хора, изговарящи думите на девет езика.

Блога на “Графонетика”

“Графонетика” на Sofia Design Week 2013

Повече за философията, а и за технологията на „Графонетика“, за кодовете, които сближават, за предстоящи проекти, за изкуството и за „Нощта“ –  в споделеното от Даниел в следващите редове.


Доколкото разбирам, две от „възможните посоки“ за развитие, посочени в блога на „Графонетика“, ще се осъществят в „Нощта на музеите и галериите“. Кои поети успя да въвлечеш в проекта?

Стефан Иванов, Иван Ланджев и Марин Бодаков.

 Трима съвременни поети написаха стихотворения с думи, които звучат и се изписват по подобен начин на повечето балкански езици. Артисти от Балканите ще изобразят стихотворенията, както и някои от сходните думи – на външната стена на галерия А+.

Подбрани ли са думите, които ще бъдат произнасяни от различни хора и заснети на видео? Това набелязани хора ли ще бъдат или посетители на  „Нощта“? Нужна ли е предварителна 20130623_192116подготовка за произнасящите?

Подбрани са. Думите ще са различни от вече изобразените върху фасадата на Betahaus в София на Sofia Design Week 2013. А във видеото ще се включат всякакви хора – случайни минувачи, гости на фестивала, артисти и граждани на Пловдив. Идеята е да възприемат идеята като участват лично. Те ще произнасят думите, които ще бъдат и изрисувани. Не е нужна подготовка. Екипът ни ще ги ориентира. Думата „радио” например звучи подобно на всички балкански езици, на повечето – съвсем еднакво. На сръбски примерно звучи с леко издължено а, нещо като „раадио”, а на турски „ио” – става нещо като „ьо” – „радьо”. Но принципно се разбира лесно, че произношенията на думата „радио” в балканските езици са идентични или сходни.

Имат ли развитие и другите „възможни посоки“?

Има интерес към Графонетика и от други балкански държави и живот и здраве предстои експанзия наоколо. Засега мислим за Нощта. 

Визията на Графонетика в Пловдив ще е съвсем различна от тази в София.

Артистите ще са други и ще са в международен състав.

Повече филологически или повече  политически проект е това? Може ли да има „общо балканско настояще“, когато общото минало провокира исторически конфликти, вместо да сближава?

20130623_191149Ако проектът беше повече филологически – щеше да е затворен в академичните стени на академичните среди. Графонетика е по-скоро културологичен проект и да, политически, доколкото представлява общностна идея в публична среда. Искам всеки, които види думите на стената да разбере, че те си приличат. Така 

по-добре ще разбере и съседите, и бежанците, и различните и въобще другия.

В по-широк план, използвам тези общи културни кодове, еднаквите думи, като ключове към отговора на следния въпрос – как демократичните промени се отразяват на хората на Балканите 25 години след падането на Берлинската стена и символичното присъединяване на Източна към Западна Европа. Графонетика е експеримент. И покана за среща.

Списъкът, съставен от доц. д-р Валентин Гешев, не показва лексикална близост в рамките на така известния Балкански езиков съюз. А събира по-скоро интернационални думи с гръцки и латински произход. Това „компрометира“ ли идеята за балканската близост или я допълва –  всички населяваме един огромен Вавилон, в който някога може отново да „заговорим на един език“?

Допълва я, още повече че са включени повече езици, от тези които Балканския езиков съюз съюзява. Нито произхода, нито етимологията на думите са обект на Графонетика. Да, повечето са от латински и гръцки, има и славянски. Много от тези думи са сходни със съответните думи и в други романски езици, и в английски, и в шведски. Проектът обаче изследва Балканите и потенциала на хората от Балканите да помислят за себе си и света, отвъд границите на собствения си двор. Графонетика е 

намигане от двете страни на плета, поставен по средата на една и съща земя.

Графонетика е флирт между нации – флирт повече с балкански думи, отколкото с балкански жестове.

20130623_141912

Кои най-фрапиращи противоkunstитуционни събития и явления би подредил на първите три места  в евентуална лична класация по темата?

Благодаря за въпроса. Със следващия ми проект 

„Непротивоkunstитуционствувателствувайте” –

заедно с юристи и артисти ще покажем кога държавата България нарушава собствените си закони, по отношение на изкуството. Или кога законите и нормата са абсолютно неадекватни на живота и реалността. Например: 1. Неизпълнението на закона за кино. 2. Незачитането на авторското право, например по отношение на паметниците в градска среда. 3. Абсурдът произведения, които са на по-малко от 50 години да не представляват културна ценност за държавата. Как ви се струва това? Още нещо абсурдно от Наказателния кодекс – ако притежаваш културна ценност, над 50-годишна разбира се, подлежиш на наказателна отговорност, ако не я регистрираш. Няма затвор в България, който би приел всичките тези „престъпници” притежаващи нерегистрирани културни ценности. Но за този проект ще мислим в бъдеще.

През 2013 връчи една от наградите  Eventex за „Нощта на музеите и галериите“, после сподели, IMG_20140810_114550че случката е една от особено щастливите за теб през годината; на издание на „Денят започва с култура“ от Пловдив бе облечен с тениска на „Нощта“; предстои твое участие тази година… Има ли още интересни детайли от общуването ти с фестивала?

Чудесно е, че забелязвате детайлите. На мен някои от тях ми се губят, вероятно заради приятните, но силни напитки около Artnewscafe. Но, щом настоявате, ето – имам и една светлосиня тениска НОЩ, с която спя нощем.

Фестивалът е едно от събитията, заради които има смисъл да се живее в България.

Денят започва с култура, Нощта завършва с…?

В най-добрите случаи Нощта завършва с ден!



Следя отблизо "Нощите" от еуфоричния им старт преди повече от десетилетие до превръщането им в безспорното събитие на годината. Блогът на „Нощта” успя да стане стабилен ориентир , особено при силната прогресия в мащаба и разнообразието на модулите. Предизвикателство е да си съучастник в развитието на всичко това.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg