Ани Парсехян
За да разберете ролята на читалищата във формирането на българското общество, отидете в което и да е населено място от нашата карта, може и понастоящем напълно обезлюдено, и се огледайте за най-внушителната откъм архитектура и размери сграда. Тя в деветдесет процента от случаите няма да бъде кметството или училището, дори не и църквата, а домът на някогашното читалище. Тук са се провеждали премиерите на театралните представления. Заседавали са благотворителни организации, които са се занимавали с образованието и подпомагането на бедните семейства в околността. Възниквали са разгорещени политически дебати, които често са давали началото на повратни моменти в българската история. В следващите редове с г-жа Ани Парсехян – секретар на пловдивското читалище „Алеко Константинов“, ще ви разкажем за програма, която те готвят за юбилейното издание на „Нощта“, а покрай това ще опитаме да ви убедим, че и днес читалищата могат да бъдат идеен двигател в културния облик на един град.
Г-жо Парсехян, все повече съвременни артисти насочват погледа си към потенциала на фолклорните традиции и самобитното творчество. Отразява ли се този подем в интереса към миналото върху дейността на читалищата в наши дни?
Да, естествено и показател за това е клубът за национална шевица и орнаментика, който съществува към нашето читалище вече 40 години. През 2013-та, във връзка с „Нощ на музеите и галериите“, ние бяхме подготвили програма от седем събития, която представяше именно българския фолклор и традиции. В това отношение аз мисля, че нашият фолклор е една много печеливша карта в целия културен процес ако мога така да се изразя. Не случайно все повече хора се обръщат към уникалното в българския фолклор, традиции, национален костюм. Това е и една своеобразна връзка с корените на българското читалище, което през годините успешно съхранява българската национална традиция. Знаете, читалищата у нас са със 150 годишна история и са
институция без еквивалент в световната култура.
В целия свят не съществува такава институция като читалище. Има културни домове, които обаче са по-скоро библиотеки, докато българското читалище обхваща всичко – книги, музика, танци и най-вече акцентът е възможността на това място хората да се събират, за да споделят различни идеи и да се обединяват около нещо общо. Това е истински ценният и отличителен белег на българското читалище.Как вашето читалище се адаптира спрямо предизвикателствата на мултимедийната ни епоха и под какви форми то участва в живота на град Пловдив?
Преди пет години изготвихме стратегия за развитието на читалище „Алеко Константинов“, като сред основните акценти в нея беше компютъризирането. В тази връзка ние спечелихме един проект на Бил Гейтс и ни бяха дарени шест съвсем нови компютъра плюс мултимедия. Това ни позволява да провеждаме безплатни обучения на хора от различните поколения. Най-често това са по-възрастни ни посетители, които искат да се научат да боравят с компютър. Децата и учениците пък идват тук, за да използват безплатно компютрите. Друг много съществен акцент беше клубът, за който вече споменах – по българска национална шевица и орнаментика. С него имаме участия в повече от 87 изложби, над 8 от тях – на международна сцена. Освен това всяка година в Етнографския музей в София или Пловдив се провеждат национални изложби, където се представя това, което е възстановено от хората. Нашият клуб е редовен участник. Любопитното е, че все повече млади хора проявяват интерес към българската национална шевица. Последната изложба за 24 май, която направихме в църквата „Св. Георги“ в Одрин пожъна невероятен успех. Това показва, че хората продължават да се интересуват от българската националната традиция, а това от своя страна означава, че тя все още е жива, въпреки всичко.
Отскоро читалището ви е домакини и на платформата „Беседка за Капана“, която също привлича сериозно внимание от страна на публиката в Пловдив…
Да, така е. Ние подкрепихме младите хора, които са включени в нея, защото те искат да възстановят квартал Капана по един различен начин. Вече е видимо, че
това не е предишният тип Капан –
тоест място само с работилници и малки магазинчета. Сега е налице един квартал, в който кипи живот, в който се пее, танцува, яде и в който хора се срещат с изкуството, което е най-важното.Интересно е според вас самата, какъв тип културни преживявания провокират хората от младото поколение да прекрачват прага на читалищата днес?
Това е доста интересен въпрос, защото младите хора по принцип не са толкова комуникативни и не търсят място, поне така си мислех преди, където да се събират. Но точно Беседките за Капана всъщност провокираха интереса ми в тази насока и се оказа, че на въпросните срещи идват предимно млади хора, които са ентусиазирани, имат много идеи и действително искат да се направи нещо различно от досегашно съществуващото.
Ще се включите в юбилейното издание на “Нощта” с програма, чийто фокус попада върху Италия и обединява в себе си цели четири изкуства – литература, кино, фотография и музика. От
къде ви хрумна идеята?
Идеята се роди от там, че ни предстои да открием италианска читалня, която ще бъде единствената засега такава в България. Всичко започна преди няколко години, когато получихме дарение от института “Данте“ в Рим, което включва около
500 тома книги, интересни филми и дискове.
Тази година бяхме подкрепени и от Италианския културен институт в лицето на госпожа Анна Амендоладжине, както и от неправителствена организация от Падуа, която се казва „Конфезерченти България”. Тази организация вече ни дари безвъзмездно около 800 книги, които са съвсем нови и които са събирани в Рим и Падуа. Имаме идеята тази бъдеща читалня да се казва Асен Марчевски, който е знакова фигура в българската италианистика. Той всъщност беше личният преводач на папата и един отдаден човек, който е свързал целия си живот и творчеството с Италия. Получихме като подарък от неговата съпруга уникални италиански книги, а освен това и други хората също продължават да даряват книги и затова се надяваме до края на годината тази италианска читалня да стане факт.Как ще бъде илюстрирани нагледно културните връзките между България и Италия по време на разнообразните събития, които готвите за „Нощта“?
Сред основните ни идеи е да представим от една страна българи, които са свързали творчество си с Италия, а от друга – италиански творци, които живеят и създават изкуство в България. Оказа се, че такива има доста. В рамките на „Нощта“ ще представим изложба на Франческо Артибани. Това е един млад фотограф от Италия, който в момента живее в София. Той е на 27 години и е експериментатор в областта на фотографията. Изложбата му ще бъде в две части. В първата ще се представят 35 негови фотографии, а във втората – 11 кадъра, които са от проекта “Негатив”. Тези две части са свързани с представа на Франческо за различния поглед към света. Няма да ви разказвам повече, защото това е авангардно изкуство и задължително трябва да се види. Само ще отбележа, че Франческо Артибани е една
знакова и много интересна личност сред младите авангардни фотографи
в своята родина. Той е моден дизайнер, куратор на изложби и действително има един интересен, ексцентричен и по-особен поглед върху фотографското изкуство. Тази изложба стана реалност отново благодарение на Италианския културен институт, които ни подадоха ръка и осигуриха участието на автора, който ще присъства на самото откриване.
Рикардо Касин
Среща с неповторимата красотата на Италия ще има и чрез нощните прожекции на открито пред читалището?
Да, предвиждаме DJ парти с микс от италианска музика, датираща 40-50 години назад. То ще се случи на фона на нощта, небето и една мултимедийна презентация, която се казва „С Италия в сърцето“ и която представя кадри от Италия с нейните знакови места и емблематични фигури. Надявам се по този начин да привлечем младата публика. В рамките на нашето участие в „Нощта“ ще представим и един изключително интересен филм –
„Легендата Рикардо Касин“.
Както знаете, Рикардо Касин е знакова фигура в световния алпинизъм с над 100 запомнящи се изкачвания. Наред с това той е писател и създател на съвременната екипировка за алпинисти. Лентата ще бъде представена от господин Петър Атанасов от сдружение „Международен фестивал на планинарския филм” и доцент Сандю Бешев. „Легендата Рикардо Касин“ ще се представи едва за втори път в България, след участието му във фестивалната програма в Банско и според мен филмът ще бъде изключително интересен за всеки български спортист или човек, който го вълнуват темите, свързани с планината и алпинизма.А по какъв начин ще изненадате любителите на италианската литература?
Подготвили сме
среща – разговор с проф. Симеон Хаджикосев
от Софийският университет, който е литературен критик и изследовател – специалист по западноевропейска литература. Освен че е автор на знаковата монументална поредица „Западноевропейска литература, която досега е излязла в 8 тома в България, проф. Хаджикосев е също така изтъкнат преводач и полиглот. Интересно е, че той няма гостуване в Пловдив от 20 години насам и мислим, че с това ще провокираме интереса на хората, които обичат литературата и литературната критика, тъй като ще имаме възможност да проведем един разговор с него за историята на италианската литература от Възраждането до наши дни. За почитателите на литературата ще организираме и представяне наПаоло Кортезе и неговата книга „Вълкът, мечката и агнето“.
Паоло също е един млад човек, който живее в България от няколко години. Книгата му е първа част от трилогия, която той подготвя (първата част е излязла в Италия, в България предстои издание) Това, което е най-интересното е, че тя е посветена на Анджело Джузепе Ронкарий, бъдещият Папа Йоан XXIII, който през 1925 година пристига в България и дълго време свързва живота си с нашата родина. Това е една уникална книга и мисля, че ще бъде интересна за всички, които ще присъстват. За децата и техните родители пък сме предвидили творческа литературна работилница, която се казва “Продавачът на надежда Джани Родари”. По време на нея актьори, детска писателка и художник ще стимулират децата, за да допишат по различен, свой собствен начин книгата „Продавач на надежда“ и да рисуват по образи и ситуации от творчеството на Джани Родари.
За финал на нашия разговор бих искала да ви задам един въпрос, свързан с бъдещето на читалищата в контекста на тяхната многовековна история – за вас лично каква посока на развитие трябва да следват те оттук нататък, за да останат адекватни за нуждите на съвременното общество?
Читалищата трябва да се обърнат към това, което вълнува българинът на този етап. Това обаче не би било възможно без подкрепата на институциите в България. Държавата трябва да подкрепи финансово читалищата, защото бедата идва точно от там. В момента се толерират неправителствените организации, фондации, сдружения, а българските читалища са точно такива нестопански организации. Ако държавата им подаде ръка,
българските читалища могат действително да се превърнат в едни съвременни центрове
за литература и култура. И още нещо – те притежават реалния потенциал да се превърнат в центрове, където хората ще общуват помежду си, а това е изключително важно за развитието на една страна.
