“Отстранени системи” е надсловът на Националните есенни изложби тази година. Кураторският проект на изкуствоведа доц. д-р Галина Лардева включва изложби на осем селектирани български автора, работещи в страната и чужбина.
произведенията на изкуството да се самонаблюдават чрез последователно оттегляне от себе си, чрез преднамерена смяна на гледната точка, чрез нейното разколебаване и релативиране. Макар да става дума за класически творчески процедури, в различните исторически моменти те намират напълно различни изрази. Още по-любопитно е, че творческото отстранение присъства и в това, което сме свикнали да наричаме действителност. Във всекидневната си дейност този, който вижда, разбира, обича, снове непрекъснато между приближаване и отдалечаване. Приближаването носи вживяване, обсебване, влюбване, отстраняването – описване, рефлектиране, разбиране. Ходът на приближаване налага употреби, установява норми. Отстранението обяснява употребите, коригира нормите. В режима на приближаване предметите и хората излъчват – при отстраняването те осветяват.доц. д-р Галина Лардева
Осемте изложби ще бъдат разположени в Балабановата къща, къща “Хиндлиян” и Къщата на мексиканското изкуство. По традиция Националните есенни изложби се откриват на 1 септември и продължават до края на месеца.
Петър Минчев – живопис, двора на Балабановата къща
Правилно ли е да обобщим, че в концепцията „Отстранени системи“ анализирате разликата между съзерцание и изследване като два типа поведение спрямо изкуството и спрямо живота въобще? антагонизма между „изкуството за/на сърцето” и „мисловното изкуство”, който в момента се шири у нас
Може да се каже и така. С други думи, вживяването и наблюдаването са два различни типа процедури, които в различни съотношения помежду си съставят човешкото светоусещане. При първия тип – във вживяването, човек съзнателно или интуитивно стопява дистанциите, пренебрегва разликите, заличава разстоянията. При втория тип – в наблюдаването, човек, напротив, се отдръпва, работи с различията, мисли. Това са процедури, характерни както при общуването с изкуството, така и във всекидневния живот. Първият случай е характерен например за влюбването, вторият носи разбирането. Разбира се, тези процедури никога не присъстват в чист вид. И в най-сляпото влюбване хората не губят способността си да се отстраняват, така както и най-радикалното отстраняване подтиква към вживяване, към влюбеност. Проектът „Отстранени системи” търси смесванията между двете процедури от гледната точка на разбирането. Първо, защото доминиращата нагласа на съвремието ни не просто залага на вживяването и го фаворизира, но и опитва да го представи като всевластно и по такъв начин постепенно отнема на хората способността да разбират – както изкуството, така и това, което се нарича живот. Второ, заради силата на изкуството като автопоетическа система, тоест като тъкан, която се създава от самата себе си чрез доминиращата процедура на отстраняване, чрез разбирането. Трето, заради
Симеон Симеонов – скулптура, Къща на мексиканското изкуство
Константин Костов – живопис, Балабанова къща
Този подбор на автори предполага ли до някаква степен продължение на идеята от миналата година за „форсиране на избора“? Но вече не само към млади, но и към художници от различни поколения, които заслужават по-ясно отбелязване на картата на съвременното изкуство.
Една от чисто тактическите задачи на миналогодишното издание под надслов „Форсиране на избора” бе тази: чрез „десант на младите” в
едно пространство на „безспорно утвърдените”, каквото е територията на Националните есенни изложби, да се преодолее изобщо разграничаването между „млади” и „стари”. И ето че в резултат на този опит сега наистина не се споменава никакъв възрастов белег. Дори биографичните справки в каталога на „Отстранени системи” са съзнателно минимизирани. В този смисъл може да се говори за продължение на това, което разработихме миналата година. Единството на отделните изложби отново се прицелва в битуващи нагласи, ето например вече споменатите предразсъдъци относно „мисловното” изкуство. Това обаче са развиващи, може да се каже още дидактически цели. От стратегийно значение е нещо друго: цялостният продукт на изложбата с нейните вътрешни взаимовръзки, акценти и сюжетни линии. Цел на Националните есенни изложби е самото рисуване/съставяне на карта на съвременното изкуство
Десислава Костадинова – живопис, верандата на Къща “Хиндлиян”
това са автори, чиито творби развиват активно способността да разбират самите себе си
По какъв начин селектирахте авторите, които ще участват в проекта?
Селекцията е последният етап от процеса на наблюдение на проявленията в съвременното българско изкуство. Същевременно избирането на авторите е първият видим етап в работата на куратора, а често – и най-коментираният. От решаващо значение са актуалните творчески търсения на всеки един от авторите с оглед на цялото. В този смисъл с избора си селекционерът създава една обща картина на съвременното визуално изкуство. За тази картина не следва да се пита дали е най-доброто, нито пък да се мисли като единствената конфигурация на съвременно изкуство. Тя е един от възможните прочити на света около нас. В конкретния случай изборът се спря на осемте автори и въз основа на автопоезиса. Тоест
Елена Яневска – скулптура и фотография, двора на Къщата на мексиканското изкуство
Филип Попов – графика, Къща “Хиндлиян”
силата на техния пример за отстояване на каузата.
Какво прави Националните есенни изложби Пловдив толкова устойчиви във времето?
Вероятно от значение за тази устойчивост е готовността да се изпробват различни формули, като в същото време се запазват някои общи правила и принципи. От днешна гледна точка може да се каже също, че решаващ фактор е и трайният интерес на пловдивската публика, който в голяма степен е формиран и възпитан от традицията на тези изложби. Трябва да се прибави и приносът на личностния фактор: започнатото от фигури като Атанас Кръстев и Георги Божилов-Слона се пази и заради
Десислава Унгер – графика и рисунка, Сводестата зала на Балабановата къща
Какво трябва да възприеме публиката, посещавайки Националните есенни изложби Пловдив 2014? безкрайни са вариантите на възприемателските реакции бюджетът на събитието не предвижда откупки на произведенията.
За възприемането не може да има норматив и предписания. Всеки възприема нещо различно от останалите – това пък е причина все още да съществува изобщо изкуството в съвременните общества. Ето например един художник може в дадена картина да следва разработката на конкретна светлинна студия или да изпробва възможностите на композиционно решение, а във възприемателското съзнание същата тази картина да се свързва с внушение за „драматичен конфликт”, еуфоричност и т.н. По сходен начин стои въпросът и с кураторските концепции. Мен може да ме интересуват проблемите на автопоезиса и отстранените системи, а публиката да възприема произведенията в съвсем различна насока: от вживяването през безразличието до раздразнението – напълно нормално,
След дълъг преход през различни варианти на организация и представяне на Есенните изложби, настоящият модел заяви ясно стойността си. Нуждае ли се той от по-стабилна институционална подкрепа, за да се утвърди като категорично устойчив?
Сегашният модел на организиране работи добре. За това свидетелстват отзивите в пресата и социалните мрежи за миналогодишното издание, както и силният обществен интерес към „Форсиране на избора”. В нито един момент обаче този модел не трябва да се мисли като окончателен и несменяем. Съществен недостатък в настоящия вариант е, че
Емил Бачийски – скулптура, двора на Къща “Хиндлиян”
Националните есенни изложби ще бъдат отворени за посещение в Нощта на музеите и галериите на 12 септември до 1 часа след полунощ.
