Постмодерна вакханалия от Мерилин Монро и Борис Роканов


„Съвети към нежния пол как да следва с по-голяма отдаденост трите основни добродетели: пиянство, разврат и интригантство”. Заглавието е обещаващо, но само загатва какво точно може да ви причини една пиеса на Борис Роканов. Миналата „Нощ“ пиесата му „Опечалените“ бе представена в постановка на Ида Даниел и с участието на Петър Мелтев, като многобройните персонажи бяха изиграни чрез модулиране на гласа на актьора. Сега е ред на пиесата със споменатото заглавие, която е и втора в сборника му „Да живее кралицата”.  Пиесите всъщност са преработени сюжети от романа му „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“. Останалата информация ще откриете в редовете (или между редовете) на следващия разговор на „ти” с автора.


Пиесите ти са изключително неординерни спрямо популярните представи за жанра. Как поставянето им на сцена реагира на характера на текста?

Този път ще видим един постмодерен прочит. Една постмодерна вакханалия. Едни изблици на мечти и настроения. В самата пиеса 

няма сюжет, няма действие, има само герои.

Тя направо си търси хора с постмодерно чувство, които да я реализират като театрална форма.

Кой е екипът, който се оказа подходящ за това дело?

Постановката е дело на Мерилин Монро. Тя е български режисьор, завършила е НАТФИЗ в класа на Младенова. По-важните й режисьорски проекти са „Капулети“- авторски спектакъл с фрагменти от Шекспир, Елиът и Русков в „Сфумато“,  „Филоктет“ от Хайнер Мюлер.
Другите  участници в екипа са Марлене Дитрих, Грета Гарбо и  Рудолф Валентино.
Марлене Дитрих. Ако сега българският актьор живееше в Холивуд, би бил пряка конкуренция на британския си колега Крисчън Бейл. Завършил е НАТФИЗ в класа на Азарян. Работил е с Лилия Абаджиева, Мариус Куркински и Азарян. След дипломирането си попада в групата на МГТ „Зад Канала“, играе в „Големанов“, „В полите на Витоша“, „Летене“ на Мухина, „Великолепният рогоносец“ от Кромелинк, „Мяра за мяра“ от Шекспир, „Полет над кукувиче гнездо“ на сцената на „Сфумато“, „Посещение на старата дама” от Дюренмат.
Грета Гарбо е завършил  НАТФИЗ, играл е в Ловешкия, Кюстендилския и Ямболския театър, снимал се е в доста американски продукции, изкарвал си е хляба като барман, таксиметров шофьор, строителен работник, личен асистент на Росен Карамфилов  и т.н.Общо около 40 професии е сменил. Известен е като Дон Кихот от една реклама за салами.
Рудолф Валентино е българска актриса. Завършила е НАТФИЗ. Играе в Пернишкия театър, Театър „София“ и НТ „Ив. Вазов“; сега е в Смолянския театър. Тя обаче е предимно филмова актриса: „Мисия Лондон“,  „Мъж за милиони“,  „Борис І“, „Инспектор без оръжие“…

А истинските им имена?

Това е постмодерен проект, а в такива проекти никой не се изявява като име. И  никой не определя жанра. Това може би  ще е първият театрален текст у нас, реализиран като постмодерна постановка. На мен самият ми е страшно  любопитно. Питат ме дали може  да съкращават или да добавят други неща. Отговарям „Може. Стига да е забавно.“

Твоето име обаче остава.

Остава, защото самата постановка е постмодерна. Текстът е отделно. Това ще е първата постмодерна пиеса като реализация, като театрален обект. Аз не участвам в  реализацията.

Rokanov_Plakat

Има ли хора, които държиш да дойдат и такива, които държиш да не дойдат на представлението?

Държа да дойдат заместник-кметът по култура Стоянов, кметът Тотев, Емо Миразчиев, Достена Лаверн…

Имах предвид дали хора, споменати поименно в твоите пиеси, е добре или не е добре да присъстват?

Е, специално в тази пиеса те не са толкова много. Тя всъщност е направена на базата на монолози. Имаше 80-те години в София представяне на американско изкуство. Тогава видях два актьорски монолога, които адски ме впечатлиха. Това беше новата форма тогава в Америка. Защото монологът е приложим навсякъде, може да отиде и в заведение. Защото те, американците, мислят как да изкарат пари, а не как да излязат на еди-коя си сцена.  И тогава си казах „Гледай хората какво правят!“. А това бяха много добри актьори. Това ми е останало от тогава като идея. И в моята пиеса единият път историята е от името на жената, после – от името на мъжа. Много интересно ми беше докато я пишех. И въобще не мислех „Тоя театър няма да я  вземе, оня театър…“ То никой театър няма да я вземе.

Да, но  трите пиеси в книгата ти  са „конвертирана версия“ на роман. Значи все пак си търсил някаква друга „приложност“, по-непосредствен достъп до сътвореното.

Не, те никак не могат да се мислят като за сцена. Няма как да са писани с идеята за сцена. Първата пиеса например, ако трябва да се постави по традиционния начин, трябва да се ангажира

целият актьорски състав на Народния театър

плюс ще 5-6 души гости. Тази също  трудно ще стане. Виж, третата пиеса е направена по по-театрален маниер. Но пак  доста хора ще трябва да съберем.

По-лесно ще е – поименно споменатите може да изиграят себе си.  

Да , ще ги съберем от кафенетата. Между другото, с почти всеки от тях съм в много добри отношения. Никой не се сърди. В Пловдив е така. Ако беше в София, щяха да ми извадят очите. Само в началото имаше малко напрежение, но отмина. В Пловдив не могат да се случат големи конфликти, тук няма условия за свирепа конкуренция, всеки „голям скандал“ отшумява след една седмица.

Явно разчиташ на много по-бавно отшумяване на ефекта от пиесата – залагаш на еднократно изиграване?

Ами да де, това е постмодерният подход, то се прави „Дум” и край. Никой не очаква друго след това. 

Ако мултиплицираш, значи ставаш комерсиален тип,

очакваш някаква печалба вече от това. Първата пиеса миналата година с Ида я представихме още в София и на „Аполония”. Тази сега – само веднъж. А на „Аполония” ще участвам в друго представяне – един рецитал „25 години по-късно”. През 1989 година пак там направихме рецитал заедно с Ани Илков, Владимир Левчев и Ангел Джендема. Сега, след 25 години ще се съберем пак същите хора и ще прочетем свои стихове. Видях, че вече е вписано в програмата, заповядайте!


БНР – РАДИО ПЛОВДИВ
ул. “Дондуков” 2
www.bnr.bg/plovdiv

19:00 – 20:00
“Съвети към нежния пол как да следва с по-голяма отдаденост трите основни добродетели: пиянство, разврат и интриганство” –  Студио 1 на БНР-Пловдив



Следя отблизо "Нощите" от еуфоричния им старт преди повече от десетилетие до превръщането им в безспорното събитие на годината. Блогът на „Нощта” успя да стане стабилен ориентир , особено при силната прогресия в мащаба и разнообразието на модулите. Предизвикателство е да си съучастник в развитието на всичко това.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg