С това кредо режисьорът Николай Георгиев
ръководи театър – лаборатория “Алма Алтер” към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В “Нощта на музеите и галериите” експерименталната трупа ще създаде колаж от стъкло, платно и хартия и ще представи спектакъл с тема „Човеците и Шекспир“.
Театралните форми, с които се занимавате през годините са силно повлияни от практиките на един от големите театрални реформатори на XX в. Йежи Гротовски. Какво ви накара да последвате, и въпреки риска, да не се отклоните от пътя на експеримента?
Театър-лаборатория Алма Алтер работи по двама велики автори. Това са Йежи Гротовски с неговата кардинална реформа от втората половина на XX в. и идеята за синкретичен театър на големия български модернист Гео Милев. Ние сме заложили на идеята на Гротовски, според която театърът не трябва да бъде организация, а лаборатория, в която се работи. Театърът трябва да бъде преди всичко “кухнята”, в която работи и израства актьорът, защото той е този, който се явява пред публика. Всички останали са зад това. Актьорът е лицето, крайният реализатор, той разговаря с публиката. В това отношение идеите и реформираните позиции, които направи Гротовски говорят вече не за актьор, а за Човека – актьор. Той пренесе това и към зрителя. Той вече не се интересува от зрителя въобще, от това как възприема или не един артефакт, той се интересува кой е този зрител, интересува се от Човека – зрител и затова той формулира театъра като антропологическа единица. За него театърът е среща на човеците. Човеците имат необходимост, освен от чистия, прагматичен, ежедневен живот, така и от нещо, което е свише, нещо, което осмисля съществуването им. Тоест отиваме към духовността и към ценностите на човечеството. Алтернативният, експериментален театър е коренно различен театър, той попада в друга категория, различна от тази на професионалния театър.
Това означава ли , че крайно се разграничавате и отричате конвенционалния тип театър?
Да, абсолютно се разграничаваме, като тук не стои въпросът дали го отричаме или не. Гротовски има една фраза:
“Няма добър и лош театър, има мой и твой театър.”
Всеки сам избира с какво да се занимава, важно е това да му дава възможността да се реализира.Тъй като ние вярваме, че пътят на обучение на нашите актьори е друг, преди 4 години създадохме специалността “Авторски театър” в Софийския университет, по аналог на Пражката театрална академия. Това не е специалност за тези, които ще пишат пиеси. Ние пиеси вече не играем, пиесите са извън театъра. Нас те не ни интересуват, ние от пиесата може да вземем едно изречение и ще си направим представление, но пиеса не правим. Затова решихме, че ще правим авторски театър, тоест няма да произвеждаме реализатори, занаятчии, а ще произвеждаме автори. Това, което беше най-важното в дейността на Гротовски, е да изведе актьора като големия автор. Автор на артефакта, на всичко, Мисията. Затова в тази специалност ние нямаме деление на актьор, режисьор, драматург. Тука всички се обучават във всичко. Идеята е да придобият умението да създават, сами да раждат нещата. Оттук нататък нищо друго не ни интересува, ние не сме комерсиален театър.
В пространството на нашия театър хората имат потребност да откриват, да изнамират.
Между научното и театралното изследване почти няма разлики,
трябва да се намери веществото, трябва да се открие лъчът, преди да го наречете Полоний. В това, че не сме комерсиални се крие прекрасното усещане, че не работим, а творим. Всички ние тук си изкарваме прехраната по друг начин. Ако някой каже на студентите „Вие сте луди, как може да работите без пари!“, те ще го “изядат”. Как може въобще да си помислят, че биха го правили за пари. Няма как да стане!Това е откритието на Гротовски. Театърът е тук и сега, с тези хора, всичко друго няма никакво значение. Утре го няма, след 5 минути го няма. Какво обаче е оставил след себе си, това всеки знае сам. В това всъщност е смисълът. Гротовски отприщи духовните процеси по един невероятен начин и ги въздигна до небесата. Ние сме изначални човешки същества, сътворени по подобие на божественото. Трябва да не забравяме това и да се опитваме да се докосваме до него.
Какви са реакциите при първа среща с публиката? Как възприема зрителят нестандартните форми на вашите спектакли?
В началото, докато усвоим и възпитаме своята публика, сме имали всякакви реакции. Често чуваме зрителите да казват:
“Нищо не разбрах! Но беше страхотно!”.
Като се замислите как е възможно това, ще дешифрирате, че този човек с цялото свое физическо и духовно тяло е присъствал там и е бил грабнат от това, което е видял и преживял. Той не може да нарече чувството, няма думи за това. Ние смятаме, че не е и нужно да го нарича. След представление винаги водим разговор с публиката. Не се интересуваме от това да ни хвалят. Ние сме тези, които караме зрителя да изрече това, което мисли в момента. Тук и сега! Всеки изрича една единствена думичка – тази, която най-непосредствено изниква в съзнанието му. В този момент чуваме толкова думи, от които ни се замайва главата. Каква менажерия е това! Между другото, това е реплика от Хамлет. “Каква менажерия…!” Хората не могат да формулират в стройни фрази това, което са изпитали.При нас няма режисьор, който да казва на актьора как се произнася даден текст, как да се движи по сцената, какви са мизансцените. Не, това го забравете!
Алтернативният театър е прекрасен! Нищо друго не може да даде тази свобода, която имат хората, занимаващи се с този театър. При него не съществуват категориите добро и лошо.
Говорим за свобода, за публика и актьор. А свободно ли се преодолява пространството между тях? Готова ли е публиката да срещне без предразсъдъци предизвикателствата на алтернативния спектакъл? Това е дързък театър, той не се приема лесно!
Вижте, театърът това е нашата изначална ангажираност. В изкуството, в живота, както и в техниката, се появяват неща, които са назрявали дълго. След това идва някой, който да ги систематизира. В нашия случай това е Йежи Гротовски. Това не са измислици, това е дълъг изследователски труд, разлагане на елементи, за да се усети къде трепти импулсът. Защото в началото ние не го виждаме. Започваме да се ориентираме едва тогава, когато импулсът е вече навън. Остава въпросът “Как започва процесът вътре?” Той именно това е напипал. Как актьорът и чрез него публиката, да се “подразни”, така че да попадне в поле, където се разбираме по друг начин.
През 2000 г. умните глави на Европа, включително писатели, художници, учени и т.н., основават движението квантова естетика. Те заявяват, че науката е напреднала вече толкова много и питат защо в изкуството и културата това няма своето отражение. Защо изкуството и културата десетки векове наред повтарят едни и същи неща. Така си поставят задачата тази квантова естетика да работи за една нова култура. Всъщност всичко е много просто. Всички ние сме една точица в пространството, като че в началото не можем да бъдем забелязани. Но ако аз започна да наблюдавам тази частица, тя започва да оживява, тя започва да се ражда и тя става чертица и започва да излъчва биополета и така всички частици оживяват една по една, докато всичко се превърне в гъсто поле. Трябва някой да преброди тази територия и да изведе нещата в друга точка. Иначе
всички ние се държим като ксерокопиран лист хартия,
който след всяко следващо копие остава един и същ. Докато тук всичко, което минава през вас, получава своя добавена стойност. Взима нещо от тук и сега, от вашето същество, от това време, от този живот.Днес животът ни не е ли твърде далеч от полетата на духовното, за които говорите? Как откривате тези частици живот в човека? Не е ли твърде зает съвременният човек, за да го “занимавате” с квантова естетика и биополета? Публиката не се ли е затворила в своите проблеми?
Не, не! Да, има и такава публика! Но тя е друга кръвна група! Тя идва да види и си отива. Има млади хора в България, които са класи нагоре в своето житейско поле. Съвършеният театър е този театър, в който всяко същество ще може в своето целокупно усещане да казва нещата. Всеки слуша по различен начин. Гротовски казва: “ Човекът – това не сме ние самите! Човекът – това са връзките ни с другите човеци!” За много хора това е някаква сложна фраза, а то всъщност е просто. Гротовски успя да разчлени нещата на прости елементи. В крайна сметка новото в театъра трябва да е едно опростяване на нещата, защото усещането, чувството, емоцията са простички неща. Те са готови раси и колкото повече се мъчите с думи да ги обясните, толкова повече ги убивате! Всеки, който тръгва да мисли твърде сериозно, стига до невъзможност да продължи. Под заглавието на нашия театър има слоган “Живият театър”. Ние признаваме само това, което се случва на живо. Ние знаем, че публиката разбира много повече този алтернативен театър, отколкото конвенционалния театър. Тук публиката се разбужда, единственото, което тя трябва да преодолее, е лекия свян и страх. Това, в разстояние на няколко представления, гледайки поведението на другите зрители, става по естествен път. Актьорът и зрителят тръгват заедно в един момент.
Николай Георгиев и художникът Георги Урумов, чиято изложба в галерия “Ромфея” ще открият спектаклите на “Алма Алтер”. Ретроспективна изложба на живописеца е подредена в момента в Градската художествена галерия в Пловдив.
Какво очаквате да се случи в “Нощта на музеите и галериите” в Пловдив?
Ще направим театрална среща. Ще използваме пространството на галерия “Ромфея”, ще излезем и извън нея.
Ще дойдем цялата трупа – около 30-40 човека –
и ще направим интерактивен пърформанс на живо. Всичко, което можем да хванем от зрителя, ще го “вземем”, а всичко, което носим в себе си , ще го “извадим”. Надявам се, че при разминаването на групите от другите локации, атмосферата ще се разчупва и всички ще се “разпалват” помежду си. Отново разчитаме на срещата между хората. На нормално представление може да отидете, когато си искате. А при нас няма да е така!Нуждаем ли се по-често от такива срещи, където заедно можем да празнуваме и едновременно с това да сме част от изкуството?
Българинът има нужда от срещи на човеци, защото той е ужасно самотно същество. Той е затворен. Ние искаме хората да бъдат по-отворени. Едва когато пробием стената, виждаме колко са интересни. Има интензивитет, наред към интеракцията, имаме нужда от интензивно живеене. В наш спектакъл, посветен на Мария Сколодовска-Кюри, на финала има една фраза: “Аз живея с това, което живея и понеже живея с това, което живея, аз живея!” Вижте колко е просто. Какво по-силно от това! Ето на това българският зрител трябва да се научи. Много по-рано основателят на великия японски театър “Но” е въвел термина статус “Жив съм!” Колко абсурдно е човек да казва, че е жив! Та ние сме родени да бъдем живи!
В едно ваше интервю казвате, че човек не е достатъчно да бъде образован, той трябва да се възпита на култура на взаимоотношенията. Можем ли в едно събитие като „Нощта“ или дори в един час на спектакъла, да събудим в човека нуждата му от по-различни взаимоотношения , да го накараме да забрави за малко всекидневието?
Науката създава познание. Човекът със своя опит също създава познание. Всичко това се натрупва и остава, то е закодирано. Но това познание е мъртво познание. Това познание трябва да стане ваше познание, вие трябва да го откриете, не да се запознаете, не да го научите, а да го прекарате през себе си. По този начин това познание няма само да ви образова, то ще ви култивира, ще събуди вашите леко задрямали процеси и тогава машинката ще се задвижи, импулсите започват да се раждат. Тогава се събуждаме.
Ако на един човек не му стига едно събуждане, той трябва да преживее няколко,
но дори и да остане съмнение първия път, той пак плахо ще посегне. Просто е, както се случва при децата. Любопитството ще го погъделичка и ще го върне обратно. Просто човек не трябва да се отказва. Човек трябва да бъде по-дързък и да не се страхува. Страхът идва от бавене във времето. Не трябва да се бавим, а да се втурваме.ГАЛЕРИЯ РОМФЕЯ
бул. Марица 83
www.romfeia.net
12 септември 2014
19:00 – 20:00
„Игра на стъклени перли“ – откриване на изложба на Георги Урумов
20:00 – 21:00
Пърформанс (I част) – Георги Урумов и театър Алма Алтер
Участниците в пърформанса ще създадат колаж от стъкло, платно, хартия, рисуване върху ръчен картон и включване на публиката в процеса на работата.
22:00 – 23:00
Пърформанс (II част) – Георги Урумов и театър Алма Алтер
Диалог между художника, публиката и театър лаборатория /Алма Алтер/ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител Николай Георгиев. Театърът ще представи спектакъл с тема „Човеците и Шекспир“
