Девет златисти колони „носят” тежестта на небето на фона на площад Сан Марко; инсталация на Хайнц Мак
В горещите юнски дни във Венеция бе открито четиринадесетото издание на архитектурното биенале, утвърдило се като
най-значимото събитие в архитектурните среди днес.
Тази година куратор на изложбите е известният Рем Колхас, привлякъл безпрецедентно внимание към представените инсталации, идеи и проучвания.Фундаменталната значимост на настоящето биенале се крие не само в неговия авторитетен куратор, но и в самата тема на събитието –
Изрисуван купол, съпоставен със „стерилен” съвременен таван, криещ безкрайни тръби и кабели
Fundamentals (Основи). Централният павилион помещава „Елементи на архитектурата” – основната изложба, която разглобява сградите до обикновените им, дори банални, компоненти: таван, прозорец, коридор, под, балкон, фасада, камина, стена, тоалетна, ескалатор, асансьор, стълба, рампа, покрив, врата. Още тук посетителят се пита дали тоалетната и коридорът са толкова фундаментални, колкото стената и таванът например, и ако приемем, че са, тогава защо леглото (спалнята) не е също част от изложбата!
Г-н Колхас се е постарал да обясни изцяло своята визия
за основите на архитектурата не само в 4000 кв.м изложби, но и в 900 страници труд по темата. Уводните думи на входа внушават, че само внимателно проучване на еволюцията на архитектурните елементи би създало ясна представа за състоянието на съвременната архитектура, а защо не и за нейното бъдеще. Тук се пораждат още повече въпроси, най-важният от които: „Защо кураторът избира да фрагментира архитектурата, когато нейното майсторство и чар се таи именно в срещата и комбинацията от елементи, сами по себе си банални?”Всички тези въпроси, разбира се, само засилват желанието да се загубиш в множеството зали в търсене на отговори. Първото пространство е посветено на тавана и се оказва
твърде предвидимо, почти разочароващо.
Макар зрелищен, изрисуваният купол, противопоставен на съвременен окачен таван, който прикрива безброй инсталации, е банален коментар върху развитието на професията, механизацията, естетиката и унификацията в архитектурата.Следващото помещение предлага на пръв поглед лековато представяне на петнадесетте елемента чрез секундни откъси от популярни филми. Токчета, потропващи по стълби, любовници, притиснати към панорамен прозорец, Хитлер, махащ на тълпите от балкон, потапят посетителя в хипнотизиращия ритъм на избраните компоненти, в техните неочаквани функции и неосъзнати значения. По-нататък изложбата дава отговори на много търсения, но повдига още толкова въпроси. Прави впечатление, че всеки фрагмент е презентиран чрез различен подход: прозорците – чрез своето производство; стълбите – чрез безкрайните писмени трудове на Фридрих Милке, тоалетните – чрез колекция от тоалетни от различни епохи.
Дори за непрофесионалисти изложбата би била интересна
като обзор не само на развитието на архитектурните елементи, но ,чрез тях, и на човечеството и обществото като цяло. Кураторът подчертава, че еволюцията на отделните фрагменти върви с различна скорост, като някои от тях постепенно изчезват, а други стават все по-важни. Огнището например, някога център на семейния живот, днес е заменено от телевизора, докато специални уреди проследяват движещ се обект и нагряват само въздуха около него. Същевременно рампата придобива все по-голямо значение във връзка с изискванията за достъпност на инвалиди. Още десетки подобни примери открояват факта, чепосланията на изложбите далеч надхвърлят чисто архитектурната сфера.
Автентични прозорци от цял свят демонстрират еволюцията на този елемент
Съдържанието на тазгодишното изложение рязко се различава от предходните издания. Кураторът се е посветил по-скоро на изследване на миналото, отколкото на демонстриране на съвременните постижения в архитектурата. Той избягва да кани най-популярните архитекти в бизнеса (т.н. starchitects) като съсредоточава интереса върху проведените от него и неговите студенти в Харвард проучвания върху отделните елементи. Все пак няма спор, че той е
най-известният от известните
и характерният му почерк прозира във всяко пространство на изложението. Сякаш в опита си да сложи фокуса върху самата изложба, Рем Колхас успява да се дистанцира от всички нашумели имена, освен от своето собствено, което е обладало представената работа напълно. Каталогизирането на архитектурата е типично в негов стил и е добре познато и в методологията на основаните от него фирми ОМА и АМО.Втората част на изложбата – Monditalia – е посветена на страната домакин Италия. Анализите обхващат старовремски останки, променящите се с топенето на ледниците в Алпите държавни граници, устоите на демокрацията, къщите на местната мафия и какво ли още не. Методите на презентиране са различни – танци, филми, светлинни инсталации, както и стандартните визуални изкуства. Старите корабостроителници са неотменна част от неповторимия дух на изложбата – със своите тухлени стени и внушителни кранове те допринасят за автентичната атмосфера и несравнимата среда на събитието.
Monditalia пита: „Всички пътища водят към Рим. Да, но къде точно?”
Националните павилиони съставляват третата основна част от изложението. Темата е Absorbing Modernity 1914-2014. Тук е редно да се спомене, че
България не участва, макар да има какво да покаже
по отношение на модернизма. Всяка държава разполага със собствено пространство, където да отговори на подаденото задание. Павилионът на Корея е отличен с наградата Златен лъв за амбициозния изследователски проект, сравняващ и обединяващ Южна и Северна Корея чрез поглед над местните изкуство, култура и архитектура. Всеки павилион заслужава поне няколко часа внимание, за да се вникне в задълбочените идеи и проучвания на националната архитектура за период от сто години. Машини рисуващи в пясък, универсални панелени фрагменти, клетки за животни, електронни настилки и др. коментират дигитализацията, автоматизацията, глобализацията и безвъзвратната хомогенизация в архитектурата през последния век.Има още много какво да се каже за тазгодишното биенале. Трите му части са открит урок как се излага изкуство, как се внушават идеи и се привлича вниманието на публиката. Поставените теми и провокации не дават ясни отговори, а по-скоро предизвикват полемика, размисъл и нови търсения – това е и най-ценният аспект на цялото събитие. Самият куратор твърди, че чрез изложението иска да модернизира начина, по който разбираме архитектурата като цяло, като ни кара
да преосмислим идеологията, теорията и процесите на дигитализация и механизация,
обвързани с професията. А може би, чрез своеобразния преговор на целият архитектурен репертоар, Рем Колхас ни внушава да загърбим необикновените форми, излишните думи и комерсиалните имена и да отворим очите си за красотата и хармонията на обикновените (основните) архитектурни елементи.