Разговор с Валери Кьорлински, изпълнителен директор на фондация Пловдив 2019, с носталгия към бъдещето


Пловдивчани, а както разбрахме и голяма част от гостите на града, са съпричастни към кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Фондация „Пловдив 2019” взема участие и в програмата на „Нощ”, 2013. За разговор относно града на седемте тепета, България, културната политика и разбира се „Нощта”, говорим с г-н Валери Кьорлински, изпълнителен директор на фондация „Пловдив 2019”.

Какви според Вас са основните предимства на Пловдив пред останалите градове, които също кандидатстват за Европейска столица на културата?

Предимствата на Пловдив са няколко. Най-голямото е, че нашият екип, който подготвя кандидатурата на Пловдив за европейска столица, разбра, че вглеждането в миналото не е достатъчно. Иначе не бих казал лоша дума за нито един български град. Всеки има своето достойнство, своето право да участва, всеки има своя шанс. Но смятам, че важното за Пловдив е, че само с руини и минало няма да стане. Те са наистина важни и ценни, изключителна даденост, която обаче ние трябва да надживеем, иначе те си остават камъни и нищо друго, без нашия пласт история, не е важен предишният. Нашият принос е да запазим стария пласт и да го дадем на следващите в здрав и подходящ вид. Но много по-важно да съградим днешния пласт история и да има какво да оставим на тези, които идват след нас, защото дупки няма, в историята няма как да има.

На какво друго разчита Пловдив 2019?

Ние разчитаме на днешния ден и на това, че се опитваме да мечтаем за бъдещето. От една страна мечтаем много смело, от друга – прагматично за неща, които биха могли да се случат. Ние се опитваме да направим от Пловдив един жив град, не само за младите хора, а и за можещите хора. Целта е тези, които искат да творят, да правят нещо за града си, да бъдат обединени и да не си завиждат. Елин Пелин е казал, че ако в България се роди гений, то това ще е геният на завистта. Това е ужасна констатация и най-ужасното е, че е вярна. Получава се една междувидова борба в различните браншове. Хората трябва да разберат, че всеки човек е заменим, но е неповторим и затова никой не може да вземе това, което аз мога или не мога. Идеите са нещо, което се движи във въздуха и може да влезе в главите на различни хора по едно и също време. Ние все още много си завиждаме, много се разделяме, много се страхуваме, имаме някакви конспиративни теории в главите си.

Според Вас това надживява ли се от поколение на поколение или е нещо дълбоко заседнало в нас?

Надявам се, че се надживява. Това се случва, когато ние ставаме едно отворено общество. Когато пътуваме по света и виждаме. Регионалният национализъм също е нещо много лошо. Идеята е, че България е изключително малка и може да стане прекрасна, ако ние започнем да си сътрудничим и да си помагаме. Аз съм живял много години в Америка. Там се възпитават от малки да се радват на успеха на другия. Нашият погрешно разбран индивидуализъм много ни пречи. Всички тези неща, в които дълбоко вярвам, се опитвам да въплъщавам в работата си във фондацията. На никого не съм отказал сътрудничество или помощ за всяко събитие, което се случва в Пловдив. Когато става въпрос за града, трябва да има както високо елитарно изкуство, така и масово изкуство за всеки.

Според Вас на какво трябва да наблегне града в културно отношение? Къде изостава Пловдив?

Пловдив не изостава. Трябва да наблегнем на отношението помежду си и на екипната работа. Ето пресен пример: Джеси Стайлс, един от участниците в „Нощ” -2013, дойде да ми помогне с нагласянето на звука за представлението „Заедно”, аз пък от своя страна му дадох проектор и след това ще му помагам за неговия пърформанс. Това са нормални неща, които се случват по света, а при нас на тях се гледа като на нещо екзотично.

Разкажете ни за спектакъла „Заедно”.

Този спектакъл се случи единствено и само благодарение на диригента Виктор Илиев. Виктор дойде с идеята за спектакъла и започнахме да работим „Заедно”. Първо идеята ни беше съвсем различна, искахме да правим „Ромео и Жулиета”. Събрахме 50 деца двойки от различни етноси и възрасти. След това нещо се промени и той намери произведението на Фабрицио Касол и решихме, че това е много интересно. Направихме цялото представление за 20 дни. Оттам Виктор покани Давид де Брюне, той прави едни от най-големите лайт фестивали в Лион. Постепенно всички се закачиха. Обадихме се и на композитора за авторски права, той реши да ни ги подари, даже дойде на репетиции. Човекът дойде от Централна Африка, където записваше музика за опера. Беше изключително изумен и доволен, разбрахме се, че ще работим заедно. Записа децата и ще ги вкара в представлението. Диджеят вече няма да пуска с текстове на други хора, а вътре ще бъдат участниците от нашето представление. Това са европейски звезди – Фабрицио Касол, диджеят – Grazzhoppa, хореографът – Евгений Корниаг. Това представление има огромен отзвук в Европа, пишат ми хора, които са видели снимки и казват, че искат да дойдат в Пловдив и да работим заедно.

Какви проекти и инициативи подкрепя „Пловдив 2019”?

„Пловдив 2019” не подкрепя проекти, не му е работа да подкрепя проекти. Единствената задача на фондацията е да подготви кандидатурата. Виждам огромен потенциал в тази инициатива. Всички градове, които са били европейски столици много си помагат, те са една мрежа, едно семейство. Така че моята идея и желание да работя за фондацията и за Пловдив като културна столица, е не да спечелим непременно, защото това не е свободна борба. Бих се радвал на всеки град, стига да е спечелил честно, защото това е български град. Затова и с радост приех и държа на мотото „Заедно”. Защото не трябва да продължаваме да се разделяме, толкова сме малко. Ако ние разберем, че сме един жив организъм и функционираме заедно, всичко ще е наред. Бъдещето ни е прекрасно, нито един днешен ден не го заменям за половината си живот в миналото. Аз много обичам съвремието, нямам носталгия към миналото, имам носталгия към бъдещето.

Кога е първият етап на пресяване на кандидатурите?

От 10 -12 декември. Мисля, че ние ще сме едни от финалистите. Поддържам постоянна връзка с всички други градове. Идеите на всички градове са различни. Само един ще е европейска културна столица и аз се надявам да е Пловдив.

Участвате в „Нощта на музеите и галериите” – Пловдив, 2013?

Да, нямахме много време да се подготвим, но изкарахме късмет. Участваме с един немски артист, българин, който е завършил нашата художествена гимназия. Той реши да направи международен проект, взе едно момиче от Германия. Заедно правят инсталация, която се казва „Рупите”. „Нощта на музеите и галериите” е изключително важно събитие не само на нас, а за всички. Аз винаги съм участвал в „Нощта” като зрител, а тази година сме и от другата страна и много се гордея с това.

Автор: Василена Панчарова

21 СЕПТЕМВРИ

ОБЩИНСКА ФОНДАЦИЯ „ПЛОВДИВ 2019“
СИНЯТА КЪЩА
ул. „Арх. Христо Пеев“ 6
http://plovdiv2019.eu/

19:00 – 01:00

„Рупите“ – светлинна инсталация

 

 

Живко фон Стоев e български художник, който твори в сферата на съвременното изящно изкуство, съчетавайки го с алтернативни и новаторски техники. Завършил е Национална художествена гимназия “Цанко Лавренов” в Пловдив и висше образование в Художествената академия в гр. Мюнстер – Германия. Живее и работи в Северозападна Германия. Участва в интернационални изложби и международни културни проекти в Европа, Северна Америка и Азия. Негови творби са в колекции на музеи, художествени дружества и частни сбирки.

 
Солвейг Крюгер е немски автор с изяви в сферата на съвременното приложно и изящно изкуство. Работи по тема Структурите и човека, като използва различни материали и средства. Завършила е Художествената академия в гр. Мюнстер - Германия и специалност Германистика в Westfälische 
Wilhelms-Universität Münster. Участва в международни проекти и изложби. Правила е перформанс в Gasometer Oberhausen.

19:00 – 01:00
Презентация Пловдив 2019

Пловдивчани, а както разбрахме и голяма част от гостите на града, са съпричастни към кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Фондация „Пловдив 2019” взема участие и в програмата на „Нощ”, 2013. За разговор относно града на седемте тепета, България, културната политика и разбира се „Нощта”, говорим с г-н Валери Кьорлински, изпълнителен директор на фондация „Пловдив 2019”. Какви според Вас са основните предимства на Пловдив пред останалите градове, които също кандидатстват за Европейска столица на културата? Предимствата на Пловдив са няколко. Най-голямото е, че нашият екип, който подготвя кандидатурата на Пловдив за европейска столица, разбра, че вглеждането в миналото не е достатъчно. Иначе не бих казал лоша дума за нито един български град. Всеки има своето достойнство, своето право да участва, всеки има своя шанс. Но смятам, че важното за Пловдив е, че само с руини и минало няма да стане. Те са наистина важни и ценни, изключителна даденост, която обаче ние трябва да надживеем, иначе те си остават камъни и нищо друго, без нашия пласт история, не е важен предишният. Нашият принос е да запазим стария пласт и да го дадем на следващите в здрав и подходящ вид. Но много по-важно да съградим днешния пласт история и да има какво да оставим на тези, които идват след нас, защото дупки няма, в историята няма как да има. На какво друго разчита Пловдив 2019? Ние разчитаме на днешния ден и на това, че се опитваме да мечтаем за бъдещето. От една страна мечтаем много смело, от друга – прагматично за неща, които биха могли да се случат. Ние се опитваме да направим от Пловдив един жив град, не само за младите хора, а и за можещите хора. Целта е тези, които искат да творят, да правят нещо за града си, да бъдат обединени и да не си завиждат. Елин Пелин е казал, че ако в България се роди гений, то това ще е геният на завистта. Това е ужасна констатация и най-ужасното е, че е вярна. Получава се една междувидова борба в различните браншове. Хората трябва да разберат, че всеки човек е заменим, но е неповторим и затова никой не може да вземе това, което аз мога или не мога. Идеите са нещо, което се движи във въздуха и може да влезе в главите на различни хора по едно и също време. Ние все още много си завиждаме, много се разделяме, много се страхуваме, имаме някакви конспиративни теории в главите си. Според Вас това надживява ли се от поколение на поколение или е нещо дълбоко заседнало в нас? Надявам се, че се надживява. Това се случва, когато ние ставаме едно отворено общество. Когато пътуваме по света и виждаме. Регионалният национализъм също е нещо много лошо. Идеята е, че България е изключително малка и може да стане прекрасна, ако ние започнем да си сътрудничим и да си помагаме. Аз съм живял много години в Америка. Там се възпитават от малки да се радват на успеха на другия. Нашият погрешно разбран индивидуализъм много ни пречи. Всички тези неща, в които дълбоко…

User Rating: Be the first one !
0


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg