Една от най-старите чуждестранни културни институции в България – Чешки център – гостува на „Нощ”, 2013 представяйки интересния, съвременен артист Ян Хубелт. За многообразните дейности и приоритетите на центъра, разговаряме с г-жа Катерина Хуртаева, за творческия път и изкуството пък, с Ян Хубелт.
Как се е развивала дейността на Чешки център през годините? Каква е била първоначалната идея, каква е днес?
Винаги се радвам, когато някой ми зададе този въпрос. До колкото знам, Чешки център е най-старият културен институт в България. Следващата година ще отбележим 65 години съществуване. Винаги сме били на този адрес – ул. „Раковски” 100. За нас това е предимство, сградата е напоена с чешка култура. Разбира се, през социалистическо време е било по-различно, тук е имало магазин за чешко стъкло, чешки грамофонни плочи, цигулки, в това време тук са работели цели 40 души. След 2000 г. нашите приоритети са различни. Сега главна цел отново е да презентираме чешката култура, но работата ни е по-екипна. Целта ни е да свързваме хора, фестивали, групи, фондации с Чехия и обратно. Търсим живата връзка между двете държави. А преди бяхме по-скоро организатори. Идвахме с театрална постановка, която представяме няколко пъти тук и я връщаме обратно в Чехия. Сега повече се радваме на организатори на фестивали, които ходят в Чехия, гледат какво има там и след това сами избират, каквото им е харесало. Ние също продължаваме да организираме неща, но сме се съсредоточили повече в този тип екипна работа. Когато организаторите в България, сами знаят какво се случва в Чехия, за нас това е много добре. Ние работим в тази посока, от една – две години вече имаме възможност да каним български гости в Чехия. Например Веси Сариева имаше възможност да направи това и сега тя знае какво се случва там, видя какви артисти са интересни за нея, след това се работи много лесно.
Какъв тип проекти предпочитате и как решавате кой проект да подкрепите. Казахте, че имате авторски проекти като организатори, но по-често сте партньори. Как избирате коя кауза си заслужава?
По принцип това е нашата стратегия – не ние да сме главни организатори, а по-скоро да си сътрудничим с други мероприятия, които вече имат своя традиция и публика. Това е по-добрият и ефективен вариант за всички. Как избираме – първо ние като опитна институция през годините се познаваме с организатори. Познаваме се лично с тях, знаем къде какво можем да очакваме, какво е финансовото положение и отговорност – несъмнено много важен въпрос. Има организатори, с които много лесно си сътрудничим, а с други – по-трудно, но това се събира в паметта на една институция. Директорите се сменят, но основният щат е тук. Опитът е един от главните фактори. Друг въпрос е какво е това мероприятие, къде се случва, каква е неговата публика, защото ние искаме да работим и извън София. Това е малко трудно, защото ние самите сме в столицата, точно за това ни трябват силни партньори, които имат своя изградена публика. В този смисъл идеален партньор за нас е Фондация „Отворени изкуства” и всичките ѝ инициативи в Пловдив. Защото тези инициативи съвпадат с приоритети, които ни сме си поставили – насочени са повече към живо изкуство, съвременно изкуство. Това, което се случва през „Нощта на музеите и галериите” и фестивал „Улица Отец Паисий”, е това, което искаме да подкрепяме. Така че, важен за нас е опитът и силата на самия партньор, неговата аудитория.
Какви са културните връзки между България и Чехия в момента? Проявяват ли чешките артисти интерес към България?
Ние сме насечени повече към тип кураторски или журналистически пътувания в Чехия. Т.е. самите организатори и куратори да имат възможност да се запознаят с чешката култура. Представянето на българска култура в Чехия е работа на Българския институт, с който ние имаме много добро сътрудничество и добре се познаваме. Подготвяме и един съвместен проект през декември в Прага, който разполага със своя галерия. Изложба с главен куратор Вера Млечевска, тя иска да представи българско съвременно изкуство в Прага. Така че, ние много се радваме на това сътрудничество. България е малко непозната за чешките артисти, защото това не са най-силните връзки на двете страни. Сега ние им предлагаме да участват в България, те са заинтересовани и когато се връщат в Прага са с големи впечатления от България, остават очаровани от хора, природа, история, всички се прибират удивени. Някои се връща в България и сами. А когато говорим за култура, те са с впечатление, как тук нещата се случват. Прилича на Прага преди няколко години – нещата все още не са толкова професионални, което е сложно за България и за организаторите тук. Но от друга страна, тогава работа вършат само сериозните, ентусиазираните, които знаят какво искат. Така че атмосферата, приемането им, работата им тук – винаги остават очаровани.
Разкажете ни какво сте подготвили за „Нощта на музеите и галериите” тази година.
Ние с голяма радост участваме в „Нощта”. Когато за пръв път видях това събитие като участник, за мен беше невероятно, имаше повече хора през нощта, от колкото пред деня. Тази година участваме с Ян Хубелт, който прави интересни инсталации, свързани с гледна точка на нещата, с илюзия, как можем да разбираме реалността и други интересни неща, които според мен съвпадат с атмосферата и другите участници на „Нощта”. По принцип Хубелт е правил инсталация точно на място, което беше предложено от куратор, което много ми допада, защото това е комуникация с града, не е нещо просто превозено тук, а е изработено точно за това събитие. Този проект има три серии, две работят с фотография, всички серии са самостоятелни и в същото време свързани с илюзия, с гледна точка, винаги има нещо като циркулация. Този вид движение е асоциация за проекта на Ян Хубелт.
Ян Хубелт
Здравей Ян, разкажи ни с няколко думи за себе си. Как избра да се занимаваш с изкуство?
От детските ми години се интересувам от изкуство. В гимназията учих за дентален лаборант, така че пътят ми към изкуството беше труден. Работих като дентален лаборант за около две години, знаете за малките скулптурки, които правим. След това работих в студио за витраж и започнах да следвам в студио за скулптури в Академията за архитектура и дизайн в Прага. По време на следването започнах да работя с фотографии, инсталации и неща като моите.
Как можеш да опишеш работата си? На какви теми е?
Едно от важните неща за моята работа е бароковият илюзионизъм. Има много примери за барокова архитектура, живопис и скулптури. Артистите работят с илюзията, с картини на нереални пространства, работят с перспективата, с различната гледна точка. Основното съобщение на бароковия период и причината и аз да се интересувам, е проблематичното мислене. За мен това е важно вдъхновение, този период , това умствено разбиране за картина и място.
Твоят проект за „Нощта“ ще бъде във Фестивалната къща на улица „Отец Паисий“, Разкажи ни нещо повече. От къде дойде идеята ? Какво да очакват посетителите?
Избрахме това място с Виктор Янков, фестивалния директор на „Нощта“. Къщата, е с добри размери и създава перфектна атмосфера за моя проект. Това е нова работа и е микс от три различни серии. Една е работа с фотографии. Другата е серия от колажи, погледнати от различен ъгъл – картината се променя в зависимост от ъгъла. Третата серия е съставена от картини на стъкло. Работих с огледални слоеве и сенки. Представя се обект, който се променя и неговото отражение или сянка. Отново различна перспектива върху обекта и неговата сянка. За визуализацията на сянката използвах огледало, защото то има собствена специфичност. Сянката и огледалото отразяват променящата се реалност. Това е принцип, който може да видите при Космоса като система от планети. Не смятам, че е важно да се разбере всичко, но е възможно да се усети връзката.
Какво е посланието ти към публиката?
Трудно е да говоря за послание. Трудно е за обяснение. Всичко е въпрос на виждане и разбиране.
Представял си своите проекти на различни места. Кое е любимото ти място или може би най-необичайното такова?
На всяко място има нещо интересно. С мои приятели имахме малка изложба в Карара, Италия. Това е мястото, от което Микеланджело е взимал камък за скулптурите си. Обичам да работя на необичайни места както това тук, във Фестивалната къща.
Това първото ти посещение в България ли е? Какво знаеш за нашата държава? Имаш ли някакви очаквания?
Не, това не е първото ми посещение тук. Посетих България може би преди 10 или 15 години с мои приятели. Бяхме на Рила. Понякога сменям автобуси в София, когато пътувам до Истанбул или Атина. Обичам да пътувам с автобус, въпреки че отнема повече време. Нямам много впечатления от България. След комунизма обаче, хората започнаха да пътуват насам, до морето и други места. Мисля, че не е много популярно да се пътува до България, което си е за срам. България е красива страна с богата история и много места за посещение.
Автори: Десислава Йорданова и Василена Панчарова
20 и 21 СЕПТЕМВРИ
ПРОЕКТ НА ЯН ХАУБЕЛТ
ул. „Отец Паисий“ 5
със съдействието на Чешки център
19 – 01 ч. Проект на Ян Хубелт – изложба
