Мястото е Римският стадион в Пловдив, а „Нощта” е събитието, което обединява всички заедно! Благодарение на „FameLab” и Британски съвет, ще се доближите до света на науката, такава, каквато не сте я виждали досега. Ще имате възможност да наблюдавате демонстрация на физични и химични опити и експерименти, под светлините на нощен Пловдив. Темата „Науката в приказките” ще се замислите за неща, които не сте и подозирали. Ще разберем как музиката действа на работоспособността на мозъка ни, какво става, когато към уравнението добавим и танците и още много интересни неща, за които ще ни разкажат в един много непринуден разговор, Любов Костова – директор на Британски съвет, участниците Стефан Николов, Христина Тасева и Миглена Аладжова. Вижте сами!
Като проводник на Британските научни и културни постижения, центърът има своите цели и ценности. Можете ли да ни кажете какви са те?
Любов Костова: Да, много е просто. Британски съвет е организация за културни отношения и образователни възможности. Това означава, че всичко, което довежда до запознанството на хора и институции от различни страни, в сътрудничество за един по-проспериращ и по-мобилен свят, e целта. Ние работим в три основни направления – английски, изкуства и образование. Културата е много широко понятие при нас, защото това не означава само експорт на събития. Пловдив е чудесен пример, там направихме първия мапинг на творческите индустрии по модел на едно Британско изследване, което установи какъв огромен дял имат културните индустрии, в живота на един не само град, но и една държава. Лаборатория за слава „FameLab”, започна през 2005 година, а през 2007 с една колега, го видяхме, харесахме го и предложихме да го експортираме от Великобритания. От 9 страни от Югоизточна Европа тогава, днес вече можем да се похвалим с над 20. Като международен мениджър на конкурса, съм общувала с представители на 45 страни, които искат да правят този конкурс и мога да кажа, че няма по-бързо разрастващ се от него. В България съществува от 3 години, заедно със Софийския фестивал на науката.
Откъде идват идеите за всички тези инициативи?
Любов Костова: Идеите в България идват от различни места. Учените имат невероятно въображение, но на тях им трябва един стимул, който автоматично изстрелва цял поток от интересни идеи. „FameLab”, като конкурс, има това невероятно качество да бъде мястото и поводът, чрез който издирваме, поканваме и се запознаваме с учени, които искат да говорят публично. Схемата е проста. Първо се минава през кастинг, избират се финалисти и тези финалисти минават през едно обучение, което е ключово за тяхното по нататъшно развитие. За него идват преподаватели от Великобритания, на двудневен семинар, който обръща представите на учените за това как се презентира наука пред публика. Първото място, където се проверява наученото, това е на националният финал. Никой от финалистите не се интересува от това дали ще спечели наградата. Те идват с абсолютното убеждение, че ще направят страхотно шоу и го правят. Естествено има и един, който заминава на международния финал в Англия. С този набор от обучени хора, ние градим различни събития, като научно кафене, дебат, шоу и т.н.
Каква е връзката между точните науки и културата? Как участниците във „FameLab” се справят с този двудневен семинар? Как успявате да им предадете тези ораторски умения, завладяващи публиката ?
Любов Костова: Важно е да има връзки между точните науки и културата, защото всички живеем в свят, в който науката е все повече основа за решения, които се взимат и на политически нива – шистов газ, ядрена енергетика, застаряващо население… А хората трябва да са информирани, да разбират проблемите, за да могат да заемат позиция по дадените въпроси. Например въпросът за нанотехнологиите, никой не би дошъл да слуша презентация за нанотехнологии просто така, но когато зададеш темата като „Какво се случва с бръчките ми, когато използвам специални кремове за изглаждане на кожата”, тогава хората идват, защото публиката чува, това, което разпознава и това, от което се интересува. Или пък, признаците, които ние виждаме, че притежават „артистичните вампири” съвпадат с едно кръвно заболяване наречено порфирия. И чесънът наистина е опасен за хора, които имат порфирия, тъй като в него се съдържа субстанция, която разрежда кръвта, а това е изключително опасно за болните от тази болест. Всяко нещо, което ни заобикаля може да бъде обяснено с наука. Удивителни са заниманията на участниците във „FameLab” за по-доброто им представяне имат и упражнения с актриса, това е половин ден работа с Ангелина Славова. Ден, в който те овладяват основите на сценичното поведение. Изключително интересна е комуникацията с нашите учени, докато те работят върху една теза в научната лаборатория, изграждат един имагинерен свят, в който живеят до оборването й. Като втори живот. Водещото при тях е любопитството и въображението.
Лесно ли е да излязат този свят и да се впуснат в комуникация с незапознатите?
Любов Костова: Когато ги видите в Пловдив, ще видите, че представата за учен – с несресана и необгрижена коса, скучен и непременно с очила, е напълно грешна. Сред тях има хора, които биха могли спокойно да бъдат на корицата на всяко модно списание, има и телевизионни лица. БНТ награждава един от тях чрез стаж, предоставен от телевизията. От Пловдив участниците са Стефан Николов, който вече от няколко години участва във всички научни дейности. Той направи тази година „бекстейдж обиколка” как работи театърът през очите на физика. Миглена Аладжова е студентка в Пловдивския университет, медицинска химия, тя си е поставила за цел да открие лекарство, което да успее да подобри лечението на мигрена в света. Тя спечели сребърен медал и е фантастична презентаторка. Бъдещата ветеринарка Христина, пловдивчанка, ще говори за животните и мога да кажа, че по-атрактивна и свързана с животните личност, не съм виждала. От София ще се присъедини математичката Галя Пенчева, която е една от съоснователите на „забавна математика”. Тя работи и като журналист, но и генетик в лаборатория в София. Тома е студент по ветеринарна медицина, вече ще бъде 5-ти курс в София, който пък за разлика от Христина се интересува най-вече от насекоми. Ще се присъедини и доц. Димитрова, която е преподавател в Пловдивския университет. Ще има и представяне на тема „музиката в главите ни”, която беше изключително популярна. Презентатор е Виктория Илиева, която направи съчетание на живо свирене на инструмент и обяснение на това какво се случва докато слушаме. Третото нещо ще бъдат физични експерименти и е много атрактивно. В конкурса могат да участват всякаква група от хора, таланти в сферата на науката.
Как мислите, че ще реагира публиката в Пловдив?
Любов Костова: С екстаз! Ще има много смях, ще се научат много неща. Всички имат страхотен опит в презентаторството. Всичко е подготвено за разнообразна публика, от малките до най-възрастните.
Здравейте, казваме и на част от участниците в конкурса „FameLab”
Да започнем със Стефан – ти си физик във „Факултета по физика и инжeнерни технoлогии”, кажи ми как се запали по физиката, технологиите и науката, въобще?
Стефан : От много, много малък. Винаги са ми вървели всички предмети в училище, особено математиката. Навремето влязох в математическата гимназия, а на физиката попаднах малко случайно, понеже, тогава на изпитите след седми клас, не се справих толкова добре и се случи да вляза със специалност „Физика”, но съм много щастлив от това, тъй като ми пасна и открих, че това е нещото , с което искам да се занимавам. След всичките тези години, дори не съм се замислял за промяна.
А вие, Миглена и Христина? Кога разбрахте, че медицинската химия и ветеринарната медицина са нещата, с които искате да се занимавате занапред?
Христина: Не е нещо, което да помня, да съм избирала. От дете винаги съм се обграждала с животни. Сума ти пъти съм хапана, драна и т.н., но винаги близостта с животните ме зарежда, а биологията винаги ме е привличала, тя е толкова всеобхватна, всеки път има нещо ново и готино, което да откриеш в нея. Същото е като с музиката – просто те грабва. Трудно е да го обясниш. Когато си пусна ФСБ или Пинк Флойд настръхвам, харесва ми изцяло. Когато се занимавам с животни се получава същото. Simple as that (усмихва се).
Миглена: Когато за пръв път влязох в химична лаборатория, запалването просто някак си се случи…Бях в десети клас, едва-едва поназнайвах нещичко за химията, но ми беше толкова интересно..Сякаш бях попаднала в страната на чудесата и исках да разбера какво се случва, така че залях докторантите в лабораторията с въпроси от рода на „Какво е това?” , „Какво правиш тук” и възклицания… Сигурно има връзка и с това, че още като малка обичах да смесвам какво ли не и да пресипвам вода, сокчета или пясъчни манджи от една кофичка в друга, което баба ми нарича игра на „сип-сип” .По-късно се запалих и по биологичните науки и по-специално анатомия, физиология… впечатлява ме как е устроен човешкият организъм и как нещо, толкова сложно действа съвършено хармонично. Затова, когато видях комбинацията медицинска химия, нещо в мен трепна – да свържеш реда, логиката на една природна наука с необятното чудо на човешкия организъм. Това си беше моето нещо, защото предлага поглед над логиката и подредеността, които позволяват на човешкия организъм да действа толкова хармонично, предлага не само чиста, суха наука, но и поглед към по-социалното, човешкото.
Определено и тримата имате опит сSofia science festival,British council и естествено с „FameLab”. Стефан участва три пъти в конкурса и става финалист през 2008-ма година, Христи през 2011, а Меги печели втора награда тази година. Кажете ми какво ви накара да участвате отново и как разбрахте за платформата? Какво точно ще представите по време на презентация – представлението?
Стефан: За „FameLab” научих съвсем случайно, от интернет. Преди това винаги съм се интересувал от това да говоря за физиката, не само да я уча, а сега дори и преподавам съвсем професионално. Тогава беше по-скоро любителско желание, ей така да отида и разкажа какво съм научил, да видя нещо ново и интересно. Не успях да отида на финала, но пък Британски съвет останаха във връзка с мен. Когато се проведе следващата година, реших, че не може така да съм се изложил (смее се) и отидох втори път. Тогава стигнах до финала, беше чудесно, но не успях да спечеля просто, защото имаше и по-добри от мен. И така от тогава сме във връзка с тях и правим всякакви събития. Последно участвах на „FameLab” и миналата година, тогава просто реших, да бъде, ей така, за последна тръпка. Това, което ще правим и тази „Нощ” беше, първото нещо, което правих след „FameLab” с Британски съвет, нарекохме го „Науката в приказките” и идеята беше да погледнем различни истории през научна гледна точка, дали е възможен даден магически ефект, откъде може да се е получил, как може да се получи. Моята история е за джуджета и великани, а обяснението ще бъде защо не може да стане реално, как не може просто ей така да уголемяваме и смаляваме хората в такива пропорции, но има варианти да станат малко по-големи и по-малки и аз ще обяснявам защо. Този път съм подготвил и демонстрация, за да покажа научния ефект, който стои зад цялата тази работа.
Христина: Хората! В Британски съвет и покрай всичките им събития се запознах със страхотни хора, които всеки път ме зареждат много позитивно и гъделичкат въображението ми. Всеки път се забавлявам страхотно и научавам сума ти любопитни и весели неща. На приказната вечер ще разказвам за русалките, ще говоря за животни, които избират да променят начина си на живот, които се справят еднакво добре в напълно противоположни среди и са адски симпатични. Избрала съм си приказката за малката русалка на Ханс Кристиян Андерсен, но ще се постарая да не съм толкова драматична.
Миглена: За „FameLab” разбрах от моята преподавателка по Биофизика, доц. Димитрова. Разказа ни по време на лекции за идеята на Британски съвет и веднага реших, че ще участвам. Често ми се случва да обяснявам на приятели какво точно уча или какви невероятни неща се случват, само, за да можем да си стоим и да си говорим, което на тях понякога им звучи смешно или неразбираемо. Затова реших, че предизвикателството е страхотно – да измислиш интересен начин, по който да говориш за иначе толкова отвлечени неща като електроните например. Приказката, която ще разкажа тази събота, ще бъде „Принцесата и граховото зърно”. Мисля, че е добре позната, но ще се опитам да ѝ добавя още една поука. Тя дава поглед над отношенията свекърва – снаха, но не обръща внимание на индивидуалността на снахите, чисто физиологически… Затова смятам да поуспокоя младите дами и да покажа на съвременните свекърви, че добрият сън се случва не поради липса на деликатност и крехкост, а си е чиста химия. В началото на вечерта ще представя и темата, с която се явих на състезанието „FameLab” – това ще бъде моята изненада за публиката в Пловдив.
Ще бъде чудесно ако ни разясните, какво място заема науката в приказките ?
Стефан: Науката има своето място в приказките по много начини, едното е, че научното изучаване на приказките от филолози, социолози, културолози, което всъщност е много важно, дава възможност за опознаването на различни култури и откриването на връзки между тях, включително общи митове, зародили се в зората на човечеството, които са общи за всички култури. Може да проследим, коя култура, от къде се е отделила, това също е част от науката. Приказките са нещо, което свързвам с децата, а аз напоследък работя и с по-малки деца. Другите също ще разказват за неща, които съвсем реално биха могли да ни дадат зрънцето, благодарение, на което с малко преувеличаване е станала детската приказка. Те ни свързват с любопитството с децата и с желанието да знаем.
Христина: Първоначално науката е била именно приказка. Хората са търсили начини да си обяснят необяснимото и са си създавали приказки и легенди за нещата, които ги заобикалят. Това, което сега правим е обратното, връщаме колелото назад и къде на шега, къде реално, проследяваме как са се породили тези приказки, разчепкваме начина на мислене на хората тогава и се получава интересна съпоставка. А всяка наука си е един голям сборник от поучителни приказки, като понякога може да са малко приспивни, но поднесени по подходящ начин са по-вълнуващи от всеки холивудски блокбъстър. Приказките са страхотни за развиване на въображението и фантазията ни, което е напълно задължително, ако човек иска да се занимава с наука. Науката не може без въображение. Всеки може да намери нещо полезно за себе си, гледайки природата, а дори и да не му влезе директно в употреба, си струва да види колко гениално са подредени нещата, поне за вдъхновение.
Това ли е, според вас, начинът да се привлече вниманието на децата към науката, още в ранните детски години ? Кой е най-ранният ви спомен от детството и има ли той нещо общо с науката ?
Стефан: С децата, колкото по-рано, толкова по-добре. За съжаление природните науки в училище започват доста по-късно в чистия си вид. Физиката и химията са в седми клас, а човек и природа има в пети и шести. Ние се опитваме да им покажем, че е интересно и забавно и когато дойде времето да бъдат по-внимателни в час. Аз особено много пропагандирам в тази насока. Деца, които проявят интерес възкликват: „А, ама то било много лесно! Тези формули, които изглеждаха толкова страшни ми станаха ясни!”.
Христина: Децата имат нужда да са в пряк контакт с науката, тя трябва да им се поднася така, че да могат да си играят с нея, да експериментират и няма никакъв смисъл, това да се натрапва, трябва да има елемент на избор и на свобода. Може би по-ранните ми контакти с научноподобни неща бяха книжките на библиотека „Галактика”, Саймък, Шекли…. не особено научно, но пък с толкова много въображение, че няма как да не започнеш да си мислиш „ами, защо не”. Мисля, че образователната ни система има нужда да стимулира децата сами да търсят информация, вместо да се опитва да им я насажда изкуствено. Като малка, сякаш, най-много ме омагьосваха магнитите. Идеята, че има сили, които са невидими, но пък непреодолими и почти вечни, много ми допадаше. Разбираш, че дори да не можеш да видиш едно нещо, това не пречи то да действа. Целият свят е изпъстрен с такива невидими неща и големите открития се правят точно от любопитните. Хубаво е децата сами да избират, с какво искат да се занимават, тъй като твърде често родителите подценяват колко добри избори могат да правят малките.
Нощна птица ли си и как мислиш, че ще реагира публиката в „Нощта”? Ще пожелаят ли децата да се занимават с точна наука занапред?
Христина: Най-често вдъхновението ме халосва в среднощните часове или малко след като се събудя. Има връзка между нощта, луната и вдъхновението. След като залезе слънцето вече не всичко се вижда и въображението се задейства на по-големи обороти. Очаквам, че всички, които се включват в „Нощта” ще са свежи и отворени към новото. Казали са, че красотата на едно лице трябва да се види на лунна светлина – тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с въображението си, сега ще видим как ще изглежда и лицето на науката на лунна светлина. Понякога се изумявам колко интелигентни деца има, покрай интернет и всичките научно-популярни канали, направо могат да скрият шапката на всеки академик. Децата се привличат от шареното, веселото и цветното в науките, защото истината е, че дори и точните науки далеч не са черно-бели. Хубаво е всеки, който иска да може да има контакт с научния свят, никой няма интерес университетите и лабораториите да са затворени и непонятни. А, ако имаме мислещи и действащи деца – светът е наш.
Стефан: Нощта птица, дотолкова, доколкото ми е почти невъзможно да заспя преди полунощ. Такъв ми е цикълът, което пък е много неприятно, защото работното време не те пита, трябва да станеш в шест и тридесет. Сигурен съм, че публиката много ще ни хареса, просто, защото знам колко добре се представяме. Децата ще се радват, защото ще има приказки, доц. Димитрова ще прави демонстрации. Ще ми е много интересно да видя „Музиката в главите ни”.
Миглена: Нощна птица, или рано пеещо пиле – аз съм и двете, в зависимост от ситуацията, студентска му работа, а посетителите на „Нощта” смятам, че ще бъдат изненадани, защото едва ли очакват да им се разказват приказки… още по-малко пък да им се говори за научни факти, произлизащи от или оборващи приказките. За децата ще бъде забавно със сигурност, аз винаги съм обожавала приказките, така че няма как да не се зарадват. Възрастните пък ще открият нещо ново в позабравените истории, надявам се. А точните науки обясняват какво ли не, не са нещо скучно и неразбираемо и се надявам да успеем да покажем именно това. Aз всяка година съм на „Нощта” и в Стара Загора, и в Пловдив съм била и много ми допада като идея, общото настроение е много грабващо.
Автори: Василена Панчарова и Валентина Средева
21 СЕПТЕМВРИ
ПРОЕКТ НА БРИТАНСКИ СЪВЕТ
Римски стадион на Филипопол, Джумаята
16:00 – 18:30
Демонстрация на физични и химични опити – доц. Тодорка Димитрова, Факултет по физика и инженерни технологии на ПУ, финалист от FameLab, и помощници – студенти и ученици
19:30 – 20:30
„Науката в приказките“ – презентация, представление, FameLab – Британски съвет
Доц. Тодорка Димитрова, Факултет по физика и инженерни технологии, Пловдивски университет; ас. Стефан Николов, Факултет по физика и инженерни технологии, Пловдивски университет; Миглена Аладжова – студент медицинска химия, Пловдивски университет; Христина Тасева – студент ветеринарна медицина, Тракийски университет; Галя Пенчева – инженер, преподавател в „Забавна математика“, победител в конкурса FameLab 2013; Александрина Ал Джассем – генетик, Софийски университет, победител във FameLab 2011; Тома Щилянов – студент ветеринарна медицина, Лесотехнически университет
21:00 – 22:00
„Музиката в главите ни“ – презентация, представление, Виктория Илиева, студент по медицина, финалист от FameLab
Виктория Илиева ще покаже заедно с музиканти как работи мозъка, когато възприемаме музиката. Трудно ли е едновременно да пееш и да свириш и какво става като се включат и танците?
