Изглежда, че Римският стадион ще бъде една от най-интересните локации в „Нощта”! Именно там на 20-ти септември ще видим изключително интересната, провокативна инсталация на Джеси Стийлс и Оливия Робинсън. Как се смесват историческите сюжети и съвременното изкуство, може да разберете от разговора ни с Джеси.
Изключително развълнувани сме от вашия пърформанс. Как възникна идеята за участието ви в „Нощ на музеите и галериите”?
Аз и Оливия бяхме поканени от група български артисти, с които тя беше работила преди. Те търсиха артист от САЩ и съответно веднага се сетили за нея. Тя пък попита и мен дали искам да участвам в този проект и аз се съгласих. Станахме част от събитието и сега работим по изпълнението на проекта. Фондация „Отворени изкуства” ни подкрепи с много отворено, либерално мислене, приеха идеята за нашия проект като проявиха голям интерес към историята на Римския стадион, както и към проблемите на съвремието и използването на нови технологии и средства. Така че, тези дискусии са пренесени и в обмислянето, и в създаването на инсталацията.
Откога сте в Пловдив и как се стигна до идеята за трансформация на Римския стадион – едно важно за града място?
Ние дойдохме в Пловдив преди около три седмици. Престоят тук ни помогна при създаването на това произведение на изкуството. Това е прекрасно, защото Римският стадион наистина е необичайно място и много по-добре е да бъдем тук, отколкото да работим върху проекта в студиото ни в САЩ. Получи се много добре.
Каква е основната артистична концепция на проекта?
Главната цел на проекта е създаването на скулптура, изобразяваща император Адриан и Антиной, неговият любимец. Това е един вид хибридна скулптура, която комбинира телата на императора и на Антиной в едно цяло. Скулптурата е декорирана с множество електронни елементи, които обгръщат фигурата със светлина, идваща от главите и преминаваща през цялото тяло. Те стоят на един пиедестал, който пък от своя страна е изграден от видеомонитори. Това е статуя, чийто праобраз е заложен в гръцката скулптура, но очевидно доста модернизирана – направена с помощта на съвременни средства като електроника и звук и представлява хибридна форма на тялото – нещо, което древногръцката скулптура никога не би създала. По този начин нашата творба, комбинира художественото творчество, заложено в историята на стадиона, със съвременни средства, представяйки историята в един съвременен облик. Използването на видеото вътре в скулптурата също е основано върху историята на стадиона, като място за представления и като място, където атлетите са се състезавали. Във видеото, което създадохме, присъства една съвременна версия на римските фризове. Фризът е бил едно много дълго изображение на бойни сцени – битката на боговете. Изображенията винаги показват момента на сблъсъка – нещо като римски вариант на екшън филм. Когато ги гледаш, виждаш едно неописуемо вълнение, но и ужасяващо насилие. Нашата интерпретация е съвременна версия на това, базирана също така и върху холивудските филми. Ние използваме персонажи от американските екшън филми. Тук присъстват сцени от филми като „300”, можете да разпознаете Брус Ли, „Kill Bill” от Куентин Тарантино. Ако ги погледате известно време, ще видите много познати неща, но като на римски фриз – това не е цяла сцена от филм, това е моментът, който запечатва намерението на единия човек да нанесе удар върху другия.
А що се отнася до заглавието на проекта?
Заглавието, което използваме за скулптурата, е „Modern lovers” – препратка към една пънк-рок група, която се формира в САЩ през 70-те. Също така, в името присъства и идеята за силната любов между император Адриан и Антиной. Всъщност, след смъртта на Антиной – много хора са вярвали, че той е бил пожертван в името на религията – императорът превърнал Антиной в бог. По онова време е било позволено да се обожествяват единствено хора от благородническо потекло, а Антиной не е бил един от тях – той е бил обикновен човек. Човек обаче, когото императорът е обичал много силно. И затова има толкова много негови скулптури, ако погледнете една от тях в музей, ще видите, че лицето му е едно от най-запазените в историята. „Modern lovers” е препратка към тази пънк-рок групата, но също така ни насочва към любовта, която е съществувала между тези двама души. Може би, според някои хора това е скандално, но за нас това всъщност е много красиво. Заложено е и в самата история на стадиона, защото стадионът е бил построен от император Адриан. Така че, тези хора са най-важните за създаването на му. Според нас, скулптурата е един напълно естествен отклик на историческите факти.
По какъв начин ролята на изпълнителя се е променила през времето?
В един смисъл тя не се е променила изобщо. Тя все още си остава същата традиция на едно своеобразно театрално представление и виждането на жив човек пред теб в нещото, което той представя – това е една много древна идея. Що се отнася до моите пърформанси, те обикновено включват много технологични средства, така че аз създавам неща в представленията си, които не биха могли да бъдат възможни в миналото. Нещата, които можеш да правиш със звука, видеото и светлината, представят творческата идея по коренно различен начин.
Мислиш ли, че звуковото и визуалното изкуство, мултимедийните проекти въобще, обуславят премахването на връзката между изпълнителя и неговата аудитория?
Определено, ако гледате съвременното рокендрол шоу, ще видите много по-организирано и изпипано сценично представление. Мисля, че могат да се направят наистина интересни неща, които подобряват самото представление. Ако изнасяте спектакъл пред десет хиляди човека, използването на видео е наложително само, защото има толкова много хора и те искат да гледат по-голям образ и мисля, че това е доста странно – нещо лудо е да изнасяш представление пред толкова голяма аудитория.
Какви технологически средства използваш за създаването на алгоритъма, който „задвижва представлението”?
Най-обемната част от работата ми е именно създаването на софтуер за инсталациите. Софтуерът използва отделни видове алгоритми. Това всъщност представлява генериране на различни образи, стойности и визуализирането им на екрана. Звукът работи по същия начин – той е базиран върху случайно генерирани ноти, съзвучия и ритми.
Какви са очакванията ти относно реакцията на публиката?
Интересно ми е да видя какви ще са реакциите относно проекта. Мисля, че хората ще могат да възприемат и отреагират на това само на ниво визия и звук. Скулптурата е доста голяма – около 5 метра. Светлината ще работи в концепцията със звука, така че това ще е доста забележително. На по-високо равнище ще ми е любопитно да видя как хората ще реагират на историческата концепция на произведението. Ние заявяваме, че хората могат да се обичат по начина, по който искат, което е свързано с високото ниво на хомофобия по света. Когато въведохме някои хора в идеята, те си казаха: „Трябва да внимавате с това, което правите, може да се превърне в проблем тук.” Ние с Оливия живеем в Мериленд, където хомосексуалните бракове са легализирани. Също така, скулптурата е основана върху исторически факт – ние не се опитваме да популяризираме нищо, нашият проект е единствено един естествен отклик на фактите от миналото. Историята е една от призмите, през които могат да се разглеждат нещата от съвремието. Бихме могли да говорим за тези двама мъже без излишни емоции и злоба, защото те са исторически фигури.
Автори: Нона Кичукова и Ханна Марушчак
20 СЕПТЕМВРИ
ПРОЕКТ НА ОЛИВИЯ РОБИНСЪН и ДЖЕСИ СТИЙЛС
Римски стадион на Филипопол
със съдействието на Посолството на САЩ
19:00 – 01:00
Оливия Робинсън и Джеси Стайлс ще създадат сайт-спесифик пърформативна инсталация, която активизира и трансформира Римския стадион в Пловдив. Стадионът е място, където се преплитат различни пластове: физически, архитектурни, исторически, които ще бъдат изследвани посредством различни медии: надуваема скулптура, анимация, звук.
Оливиа Робинсън е мултимедиен артист, чиито работи включват пърформанси, инсталации, изследвания и социално ангажирани акции. Разнообразните работи на авторката изследват въпросите за справедливостта, идентичността, общността и трансформацията и варират от ръчно изработени текстилни вериги до надуваеми фигури с архитектурен мащаб. Носител е на награди и отличия от National Endowment for the Arts, the New York State Council on the Arts, the Franklin Furnace Fund, the Harpo Foundation, the New York Foundation for the Arts, Sculpture Space и the Center for Land Use Interpretation. Нейни работи са публикувани в книги, списания, CD/DVD рилийзи и са представяни в the Baltimor Museum of Art, the WPA/Corcoran Museum, the Museo d’Arte Provincia di Nuoro in Sardegna, Италия, the Albany Symphony Orchestra, the Center for Photography at Woodstock, SIGGRAPH, ISEA, and Boston Cyberarts Festival. Живее и работи в Балтимор като преподавател в Колежа по изкуства в института в Мериленд.
Джеси Стайлс (р. 1978, Бостън) е медиен артист, композитор/музикант и дизайнер на електронни инструменти. Променяйки функциите на различни дигитални технологии, Стайлс създава произведения, които са едновременно забавни, дезориентиращи, обсебващи и трансформиращи. Пърформансите и инсталациите му изследват и деконструират популистки формати като електронна музика, киното и „светлинните инсталации”, като ги доближават до сферите на подсъзнателното и сюблимното.
