В „Нощта” един от най-важните археологически паметници в Пловдив – Малката Базилика, ще бъде официално открит. Това изключително събитие, подкрепено от фондация „Америка за България”, се осъществява след дълъг период на усилена работа от страна на реставратори, археолози и архитекти. За разговор относно бъдещето на обекта поканихме г-н Ленко Ленков – директор на програма „Гражданско общество” в „Америка за България”.Срещнахме се и с доц. Елена Кантарева – Дечева, отговорна за реставрацията на обекта, за да разберем повече за историята на базиликата.
Ленко Ленков – директор на програма „Гражданско общество” във фондация „Америка за България”
Защо фондация „Америка за България” реши да подкрепи проекта по реставрацията на Малката базилика?
Една от областите, в които работим е културно наследство и туризъм и подобни първокласни паметници, каквато е Малката базилика, ни дават добър повод да развием своята дейност в съответствие с целите и приоритетите си. Малката базилика е чудесен паметник и за съжаление, не е единственият в България, който има нужда от подобна намеса, от подобно финансиране. Избрахме нея и за нас това е един тестов проект, след който би трябвало да решим дали да продължим в същата посока, по какъв начин и как да продължим. Има много такива паметници в България и много от тях се нуждаят от помощ. Пловдив има много скрити съкровища. Покрай проекта за Малка базилика ние разработихме сайт, който ще бъде пуснат с отварянето на базиликата. Той разказва историята на римския Пловдив и поставя базиликата в контекста на онзи интересен и истински космополитен град, в който са живеели хора, дошли тук от Италия, Мала Азия, Сирия, Египет. Един наистина всесветски град с богата история и култура.
Как се формира екипът за преустройство и реставрация?
Важна част от екипа, който работеше по базиликата са Елена Кантарева, която е преподавател по реставрация в Пловдивската академия – АМТИИ, това е очевиден логичен избор. Тя и нейните хора свършиха чудесна работа. Съществена част от екипа е и Мина Боспачиева, тя е археологът, който е разкопал обекта.
Какви са плановете за бъдещето на базиликата?
Това е много важен въпрос, централен за нас. Ние по някакъв начин свършваме сега с този проект за цялостна реставрация и социализация на базиликата и това от наша страна ще бъде един подарък за Пловдив. Базиликата е паметник на културата от национално значение, всички паметници на културата се управляват от Министерството на културата. Ние сме започнали разговори и тук водеща роля има Община Пловдив. Водим разговори за прехвърлянето на правото за управление на базиликата от Министерството на културата към Община Пловдив. А плановете на общината са, централна роля в управлението на базиликата, да има културният институт Старинен Пловдив. За нас това е много добър вариант, ние много се радваме и приветстваме инициативата, която община Пловдив има в този процес. Много разчитаме, че базиликата ще бъде отворена за културни прояви извън полето на историята и археологията, като например дейността на фондация „Отворени изкуства” с „Нощ на музеите и галериите”. Ние сме сериозни в това наше намерение, това трябва да бъде център за културен и артистичен живот в Пловдив.
Защо избрахте откриването на Малката базилика да е в „Нощта на музеите и галериите”?
И базилика и „Нощта” са инициативи, подкрепени от Фондация „Америка за България” и е съвсем естествен избор. Базиликата е на крачка от завършването си, „Нощта на музеите и галериите” се отрива на 20-ти. Съвсем естествено се получи, не е нещо планирано месеци напред.
Какви проекти подкрепя вашата програмата „Гражданско общество”? Какъв е филтърът, по който ги избирате?
В програмата ни „Гражданско общество” имаме четири приоритета: съдебна система и съдебна реформа, независими медии, гражданско участие и добро управление. Това са важни области, в които България среща проблеми и в които напредъкът понякога е бавен, понякога е труден. Но когато бъде постигнат, той ще има ефект върху всички останали сфери на обществения живот. Нашите основни критерии за оценка на проектите са качествата на организациите, които кандидатстват при нас. Те трябва да бъдат организации с мисия, организации с опит и организации с добри идеи. Начинът, по който са замислени проектите, също е важен критерий за нас, това трябва да са проекти, насочени към постигане на резултат. Оценката винаги е сложна и мисля, че ние добре преценяваме това, което постъпва при нас.
Какво мислите за гражданското общество в България?
Гражданското общество в България, поне според преобладаващите мнения в медиите и общественото пространство днес, изживява подем в последните месеци. Това е много важно, това е много ценно, това е развитие, което мисля, че отново ще има отражение върху всички други сфери на обществения живот в България за години напред.
Какви са очакванията Ви за „Нощта” тази година?
Очакванията ми за „Нощта на музеите и галериите” са, както винаги да бъде едно живо, интересно, многоцветно, пъстро събитие. Това не е само пловдивско събитие, за него пристигат хора от цялата страна.
Доц. Елена Кантарева – Дечева – реставратор
Разкажете ни за историята, която пази Малката базилика в Пловдив.
Малка базилика е може би една от последните открити постройки с мозаечен под. Това става по време на изкопни работи за строежа на един от жилищните блоковете на бул. Мария Луиза. Попадат на базиликата, на крепостната стена и става ясно, че това е паметник с много висока културна ценност и строежът на блока е спрян. Блокът е преместен по-надолу по трасето на булеварда. След това започва археологическо проучване на мястото. Това се случва началото на 90-те години. Взема се решение да бъде запазен паметникът, тъй като под всички блокове на булеварда е имало сгради с мозаечни подове. Те са отстранени от терена, някои от тях са обработени и в момента се съхраняват на склад в Археологическия музей. Всички постройки са проучени археологически, някои от тях са били жилищни сгради, тук е била единствената синагога не само в България, а може би и на Балканите, антична синагога с мозаечен под. Всичко това се съхранява в Археологически музей. Малко пловдивчани са информирани за това богатство, понеже не са експонирани. Сега, когато е факт новата сграда на музея, той десетилетия беше затворен, е експонирана една мозайка – т.нар. „Нептун” или „Нарцис”, за наименованието все още има спорове. Само една мозайка седи в музея, всичко друго е в хранилището. Така че Малката базилика има късмет. До 1998 г. е имало някакви реставрационни дейности, част от мозайката е била отделена от терена, но не и обработена. Тогава аз бях реставратор на археологически музей, по програма „Красива България” взехме всички нужни разрешителни за паметници на културата и се взе решение мозайката изцяло да бъде премахната с цел нейното запазване. Тогава аз и моята колежка Милица Илиева вдигнахме мозайката. Оттогава тя седи на склад. След това 2010 г. се заговори за евентуален проект за реставрация. 2011 стартирахме работа, в рамките на 4-5 месеца през летния период обработихме 120 кв.м. мозайка. Това беше непрекъсната тежка, трудоемка и отговорна работа на осем души колеги. Тази година успяхме да върнем мозайката на мястото ѝ. За целта бяхме оставили един участък от мозайката, затрупан с доста пясък и пръст, който да ни дава нивото и мястото на мозайката, защото ние я навързваме като пъзел. Мозайката на терена беше непокътната, успяхме да прикачим останалата част към нея. Другата отговорна задача беше мозайката в баптистерия. ’98 г. се реши тя бъде запазена на място с бетонна плоча. И оттогава никой не знаеше какво се случва вътре. Дори и по време на строежа на сградата не бяхме съгласни да го разкрием, докато сградата не бъде изцяло покрита и не се обезопаси обектът. Тогава се пристъпи към премахването ѝ и разкриването на баптистерия. Мозайката беше в добро състояния, успяхме да я укрепим. Хубавото в случая е, че е запазена не само мозайката, а и т. нар. писцина – това е кръстовиден басейн със стъпала, в който навремето християните са били кръщавани. Това е ранна християнска базилика, датирана е от 5 – 6 в. Тогава са кръщавани големи хора, не деца. Затова един голям човек спокойно влиза в басейна, а отстрани има малки детски секции. Мазилката, част от мраморната облицовка и стъпалата също са добре съхранени. Има два канала за пълнене и изтичане на вода. Базиликата е имала два строителни периода. Мозайката е от по-ранния – 5 в. Вторият под е бил 80 см. над мозайката и е бил тухлен.
За архитектурата на базиликата….
Базиликата почти граничи на изток с крепостната стена, има прилежаща към нея антична улица от западната страна, на която най-вероятно е бил входът. Базиликата е трикорабна едноапсидна сграда, към която през втория период е построен и баптистерий в североизточния край на сградата. Зидовете не са добре съхранени, освен тези на баптистерия. Мозайката е от първия период на сградата, през втория период е имало керамичен под от тухли, един много масивен каменен амвон, който сега ще експонираме извън сградата. Всичките кораби на базиликата са с мозаечен под, има стълбище, което е било след олтарната преграда. Има колони с капители от баптистерия, които и в монета са част от експозицията на Археологически музей. Има част от колони, които ще намерим начин да експонираме по зидове или вътре в сградата.
Какво е Малката базилика за Пловдив?
Според мен това е ключов обект за Пловдив. Това е ранно християнска църква, което показва, че населението на Филипопол е било християнизирано много по-рано от колкото ние официално приемаме християнството. Тук свети апостол Ерм – ученик на св. Апостол Павел (един от 70-те апостоли) е дошъл в 36 г. и е станал първият епископ на Филипопол. Т.е. има данни, че Филипопол е един от най-ранните християнски градове и това са доказателствата, артефактите – както казват археолозите. Тук е имало голяма християнска общност, доказателство за това са Малка и Голяма базилика.
Какво в работата Ви представляваше най-голяма трудност, кое бе предизвикателство за Вас?
За мен беше най-трудно да чакам повече от петнайсет години, защото се притеснявах каква ще е съдбата на тези мозайки. Предизвикателство беше мащабът на обекта. Ръководила съм и реставрацията на мозайката в подлез „Археологически музей”. Там мозайката беше на място и имаше други проблеми. А тук мозайката не е на обекта, цялата мозайка беше вдигната, беше вдигана и по-рано от други колеги, беше престояла в много тежки условия, някои фрагменти бяха в трагично състояние. Наложиха се много грижи, много внимателни действия от наша страна, за да ги възвърнем към живот. Другото голямо предизвикателство беше връщането на мозайката на реалните ѝ места. Голяма част от зидовете бяха позагубени от терена, бяха иззидани нови, които не повтаряха точно силуета на старата сграда. Наложи се да къртим един зид, защото мозайката не влизаше на мястото си. Но се справихме.
20 СЕПТЕМВРИ
МАЛКАТА БАЗИЛИКА
бул. „Мария Луиза“ до бл. 23
18:30 – 01:00
Откриване на „Малката базилика“
„Малката базилика“ е паметник на културата от национално значение. Издигната скоро след средата на 5 век сл. Хр., трикорабната сграда е свидетелство за разпространение на ранното християнство в българските земи, както и за изключителното майсторство в изработване на подови мозайки в КъсноантичнияФилипопол.
„Малката базилика“ е открита при строителни работи в края на 80-те години на миналия век. Проектът за цялостната й реставрация и социализация е осъществен в 2010 – 2013 година с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“, на Министерството на културата и на Община Пловдив.
