Днес ви представяме един от най-изтъкнатите български художници – Васил Стоев, който ще ни въведе в концепцията на предстоящата си „нощна” изложба в галерия „Ромфея”. Според изкуствоведите стилът на небезизвестните му картини може да бъде определен като абстрактен експресионизъм, творбите му са достояние не само на българската публика, но още и на тази в галериите и музеите в Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, Великобритания, Турция, Малта…
Г-н Стоев, разкажете ни повече за предстоящата изложба – тематика, идея, вдъхновение…
Изложбата е един съвместен проект между галерия „Жорж Папазов” и галерия „Ромфея”, под шапката на фондация „Пловдив 2019”, с участие в „Нощ на музеите и галериите”. Експозицията бе открита на 10 септември и ще остане, предполагам, до края на месеца. На представянето, ми беше връчен като награда „Мечът на Ромфея” – прототип на старо тракийско оръжие за близък бой, с много интересен дизайн. 400 години преди Христа траките в битките си учудвали враговете с този меч. Във връзка с връчването на наградата експозицията има ретроспективен характер и обхваща няколко години назад. Смятам да покажа голямо форматни картини – 1,30м x 1м, естествено ще има и камерни работи. Темите са доста различни, не са подредени в цикли, това са картини, събирани от 6-7 години, представляващи фигурални композиции, пейзажи и камерни формати.
Как възникна идеята за колаборация между „Нощта” и галерия „Ромфея”?
Чрез покана от галерия „Ромфея” – те знаеха, че престои „Нощ на музеите и галериите ”, заедно с Ваня Атанасова и галерия „Жорж Папазов” се разбраха да направят общ проект с тази експозиция, защото в „Ромфея” и пространството е по-голямо, и могат да се покажат повече неща… В центъра на София, Ваня има една много хубава голяма галерия – „Форум” на улица „Джордж Вашингтон”, а тук галерията е по-малка за около 15-20 картини. Аз съм посещавал много „Нощи” в Европа – Мюнхен, Италия. За мен това наистина е един празник, не само за хора, които се занимават с изкуството, които обичат изкуството, а за всички – навсякъде е отворено, хората се веселят, хубаво се получава. Много млади, както и възрастни, разхождат се, срещат се с различни хора…
Като един признат в международен план творец, бихте ли ни разказали накратко за интересните и определящи обрати в творческата Ви кариера…
Както казваше великият художник Димитър Киров – никой не се е родил без майка или баща. Всеки един млад художник, преди да си намери собствена физиономия, така или иначе се влияе от някой автор. Когато вече си открие собственото амплоа, оттук нататък, според мен, започва изграждането и промяната на стила, защото с времето човек натрупва опит и знания, философията му се променя и паралелно с това се променя и творчеството. Хубавото е, когато се погледнат едни произведения (и независимо, че времето ги разделя) да се разбира, че са от един автор, да се разпознава творецът, който ги е създал. Чувал съм от някои колеги, че те не държат на определен стил и, общо взето, в днешно време колегите, които са работили във фигуралната и по-реалистичната живопис, в един момент започват да правят и абстрактни картини – явно индивидуалният стил е въпрос на израстване, не бих могъл да си го обясня по друг начин.
Съществуват явления, които определят и влияят върху творческия почерк… Как се отразява самото време върху стила?
При мен се получи така, че когато завърших Художествената академия, аз бях изградил собствен стил по време на следването. Това стана в курса, който бяхме събрали, между колегите, въпреки че професорите, които ни преподаваха, имаха голяма доза влияние върху нас. Имало е случаи, когато ученици на Светлин Русев дълги години рисуваха като него – няма начин, уважаваш един учител и се влияеш от стила, в който той работи. Но, така или иначе, аз избегнах това. Още в самото начало си имах собствен стил, знаеше се как рисувам. През ’89 година, когато експертите от аукционната къща „Сотбис” имаха възможност да видят почти цялото българско изкуство, тогава те избраха 5-6 художника, български автори, които участваха в търга в Лондон. Тогава имах възможността да се срещна с един от експертите и той каза: „Г-н Стоев, аз не гледам изкуство единствено когато спя, през останалото време аз непрекъснато се интересувам и съм тук за да разпозная автентично изкуство, което не съм виждал, което е уникално” и аз бях един от избраните. За стила на дадения автор времето има наистина голямо значение… Когато не е имало фотография, смисълът на работата на художника е бил в запечатването на исторически моменти и те по такъв начин да останат в историята, да рисува известни владетели, царе, крале и т.н., както Рембрант е рисувал портрети на известни личности и не само той, художниците оставят след себе си картини, свързани с техния времеви контекст. Сега вече, когато фотографията е на такова високо ниво, комуникациите, дигиталните медии и изкуството се променя и е напълно нормално съвременният творец да е в крак с времето. Има колеги, колекционери, които обичат по-реалистичните неща… Аз мисля, че творецът трябва да рисува своето време.
Участвали сте в доста изложби извън България, например картинната експозиция във Виена през 2009 с Енчо Пиронков, Свилен Блажев, както и австрийски художници. Какви са Вашите наблюдения относно представянето на българското изкуство в чужбина? Какви са реакциите на чуждестранната публика?
Това е последната експозиция, аз бях куратор тогава на изложбата от българска страна. Ние получихме покана от трима австрийски много известни художници и тогава аз се обърнах към Енчо Пиронков, който е доайен на българската живопис, аз лично безкрайно го уважавам като човек и като творец, както и Свилен Блажев. Ние тримата сме доста различни като стил и начин на работа и беше интересно в лицата на всеки един от нас да се представят три поколения творци. Ние имаме много талантливи художници лошото е, че преди промяната много от тях не можаха да получат признание в Западна Европа и по света. Знаем от историята, че много български художници от по-ранни години, които са световни имена в момента, са имали възможност да учат в Академията в Париж, да рисуват в Германия и т.н. – просто светът е бил отворен. И тези 44 – 45 години, които спират връзката на българския творец със света, са един много голям минус, защото тепърва виждам много млади автори у нас, за които вратите се отварят и вече жънат успехи и името им се разчува в световен аспект. Докато по онова време много от способните и талантливи творци си останаха в сянката на съществуващия тогава строй. Сред художниците, на които искрено се възхищавам, са Атанас Яранов – Шаро – един изключителен художник, експресивен и същевременно много сдържан, Димитър Казаков, Димитър Киров, Жорж Папазов, Жул Паскин и други български художници, които са допринесли за световното изкуство.
Да поговорим за симбиозата между култура и общество у нас… По какъв начин се е променила комуникацията между двете през годините? Какви са Вашите препоръки към новото поколение български художници?
Животът на един човек е много кратък и не съм забелязал някакви драстични промени… Според мен, в отношението на обществото към културата има нещо консервативно и затова обществото много трудно разбира например, един модерен автор, който е особен в своето виждане за изкуство – така се е получило с импресионистите и не само с тях, с много художници, които с таланта си изпреварват времето и ги признават тогава, когато ги няма вече на белия свят… Препоръки не мога да давам, бих им пожелал да бъдат себе си, да трупат опит, имайки възможността да работят във всяка една точка на планетата, да бъдат професионалисти – това е най-важното.
20 СЕПТЕМВРИ
ГАЛЕРИЯ РОМФЕЯ
бул. „Марица“ 83
www.romfeia.net
19:00 – 01:00
Изложба – живопис на Васил Стоев
Галерия „Жорж Папазов“ гостува на галерия „Ромфея“ с живописна изложбата на художника Васил Стоев. Изложбата ще бъде открита на 10 септември.
21:00 – 22:00
Мултимедийно представяне на най-ранната история на гр. Пловдив и региона 6600 г. – 3000 г. пр. Хр. – лекция и събеседване с Росица Миткова
Ще бъдат представени находки от новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха. Продължителността на лекцията ще бъде 30 минути и ще бъде последвана от още 30 минути беседа с публиката. Гостуващ лектор – Росица Миткова /специалист по праистория в РАМ Пловдив/.
