Американска и българска реалност, събрани под покрива на галерия „Резонанс”


Тази „Нощ” заповядайте в галерия „Резонанс”, където ще видите симбиоза между българско, американско и европейско изкуство, събрани на едно и също място, по едно и също време благодарение на българския художник Сашо Стоицов. Учил дигитални изкуства в Ню Йорк и имащ редица изложби зад гърба си, той споделя, освен творчеството си, създадено в „Голямата ябълка”, свои поеми, чиито сюжети са вдъхновени от живота на приятелите му, живели в САЩ и Европа. След като се насладите на фотографии, видео, рисунки и скулптури, дело на автора, ще чуете и музикален пърформанс от Емил Ламбрев – българинът, изнасял концерти пред Брат Пит, Дженифър Анистън, Михаил Горбачов и Уорън Бийти. За изкуството и творчеството като процес, вижте какво ни каза самият Сашо Стоицов.

Г-н Стоицов, ще ни издадете ли какво сте подготвили за публиката в галерия „Резонанс” и защо избрахте точно името „Forms” за изложбата?

“Forms”, беше работно заглавие и бе израз на вариращите форми, в които се проявяват различните теми и различните периоди на правене на работите. В изложбата ще има: каширани фотографии на платно и хартия, на приятели от Ню Йорк и пърформанс снимки на художничката Росица Гецова; 25 минутно видео, в което са включени мои кадри от Ню Йорк и София; рисунки с цветни моливи правени в Ню Йорк от 2009 г.; пространствена скулптура от пенокартон и цветни лепенки; акрилни творби, пърформанс и една скулптура от 1995 г. от дърво и хартия – “Paper Block”, която участваше тогава в изложбата „ВидеоХарт”, и която сега възстанових за галерия „Резонанс”. Също ще представя за първи път книжка с поеми, които показвах на едно светещо табло в Ню Йорк.

Интересен е фактът, че освен изложба, видео и пърформанс сте подготвили и тази книжка с поеми. Разкажете ми малко повече за нея. Как точно е била представена на „светещо табло” в Ню Йорк? На каква тематика са поемите, които сте включили в нея и това ли е първото и представяне в България?

Това са 18 кратки поеми, публикувани на едно светещо табло за обяви в бар и музикален клуб „Elistrophy” в квартал NOLITA , в Манхатън, NYC. Темите са от живота на две компании, едната от предимно американци от различни щати, събиращи се в бар „Puck Fair” и другата от предимно европейци от кръга около „Epistrophy”. Поемите сменях на всеки 10 дни, правих снимки и ги качвах във Фейсбук, от където героите в поемите разбираха, че са публикувани. Сега събрах снимките на поемите и снимки на участниците в събитията, заедно с обяснения за повода за написването им в книжка тип каталог. Ще я покажа за първи път на откриването на изложбата в галерия „Резонанс”, защото там ще бъде в своя, естествена среда сред снимки и видео на участниците в поемите.

Спомняте ли си първата си изложба? Къде се проведе тя и какво беше усещането?

Първата ми изложба беше през 1980 във вече несъществуващата галерия „Раковски 108”, в София. Усещането беше много силно, защото за първи път показах заедно работите си от периода „Програма”. Имаше голям интерес, много неща в изложбата бяха нови за България.

Ще ни споделите ли кои са предпочитаните от Вас сюжети, похвати, техники и материали?

В работите си използвам всякакви материали и техники, като ги подчинявам на идеята. Това се вижда много ясно и в сегашната изложба. Темите за работите не са нещо фиксирано, а се менят от случващото се в живота.

Как, според Вас, трябва да подхожда един млад артист към работите си, за да бъдат те разбрани и оценени?

Единствения начин млади, както и не толкова млади, артисти да бъдат разбрани и оценени е да правят това, което им идва отвътре, да изразяват себе си и да имат какво да кажат чрез творбите си, тогава и работите ще бъдат значими.

Смятате ли, че един творец би бил по-добър в начинанията си, ако избягва да следва традиционните норми и академичните правила в рисуването?

Когато един начин на изразяване стигне до там да започне да се преподава, той веднага трябва да се избягва, защото вече не работи и може само да се използва, като „материал” под определен контекст.

Имали сте редица изложби както в България, така и в САЩ. Как се съчетават българската и американската реалност? Къде са допирните точки и къде разликите?

Българската и американска арт реалност все повече се доближават. Когато отидох в Америка в края на 90-те, в България имаше борба за утвърждаване на концептуализма, а там вече това се отричаше от младите художници. Сега художниците занимаващи се със съвременно изкуство тук, говорят на един и същи език със световното арт пространство. Между българското и американското изкуство има разлика, но това е и разликата между американското и европейското изкуството. Българското, а и изкуството по света, извън Америка е по-скоро европейски ориентирано.

Имате ли определени очаквания от срещата с „нощната” публика в Пловдив?

Много ми е любопитно, как ще протече „Нощта”, защото няма да бъде стандартно откриване на изложба, а ще протече във времето заедно с други събития.

Какво знаете за „Нощ на музеите и галериите” като международна платформа? Били ли сте в „Нощта” досега, у нас или в чужбина?

За „Нощ на музеите и галериите” в чужбина знам, че е интересна европейска идея, започнала от Берлин, но не съм присъствал. В България започва в Пловдив по инициатива на галерия „Сариев”. Чел съм, че е много емоционално събитие. Бил съм на „Нощ на музеите и галериите” в София и беше наистина много интересно. Сега за първи път ще присъствам в Пловдив.

 

20 СЕПТЕМВРИ

ГАЛЕРИЯ РЕЗОНАНС

ул. „Петър Парчевич“ 14

www.facebook.com/galeria.rezonans

19:00 – 20:00

„Forms“ – изложба, откриване, Сашо Стоицов – България/САЩ

Изложбата представлява синтезирани живописни и скулптурни форми, документални фотографии и видео, от живота на автора в Ню Йорк и София, както и пърформанс, оформени в духа на стрийт арта. Сашо Стоицов показва „живи” моменти от живота в два различни свята в едно и също времe. Художникът Сашо Стоицов е роден през 1952 г. Започва кариерата си като живописец. Тръгнал от Благоевград, където е роден, минал през образование за дигитални изкуства, днес той живее на двата бряга на Атлантическия океан – в Ню Йорк и София, като прави истински мост между проектите у нас и града на „Голямата ябълка” в САЩ.

20:00 – 21:00

Музикален пърформанс на Емил Ламбрев – България/САЩ

Музикантът Емил Ламбрев е свирил на частни партита пред Уорън Бъфет, Михаил Горбачов, Анет Бенинг, Уорън Бийти, Джаки Чан, Брад Пит и Дженифър Анистън, Лари Кинг, Пийт Сампрас. Започва концертната си кариера на 10 годишна възраст. Най-младият участник е на V-ия пиано конкурс на името на Чайковски. В юношеските си години показва необичайна способност да интерпретира пред публика предизвикателни творби от Шопен, Лист, Чайковски, Шуман. Акомпанира отборите по гимнастика на България и Румъния в техните световни състезания. Разширява и израства в своето изкуство като съпътства Европейските турнета на рок – група Сигнал. Емил получава стипендия за училището по музика Бъркли в Бостън. Следват 22 години в САЩ.

21:00 – 21:30

„Пътят – Следата“ – танцов спектакъл на танцово студио „Дуенде“

Спектакълът е обобщаващо описание на основните етапи, през които всеки преминава в живота си. Основният замисъл е, че въпреки неизбежния жизнен цикъл, създаващ усещането за безсмислие и безнадеждност, смисълът на Битието е в Енергията на Духа, който ни движи и оставя следата след нас – Енергията, която другите възприемат след края ни, съзидателната сила, движението напред. Спектакълът е камерен и е издържан изцяло в традицията на съвременните техники и танц-театъра. Хореографията е създадена от Ивайло Иванов и Елена Здравкова, основатели и преподаватели в танцово студио Дуенде.

21:30 – 22:00

„Камъче в косите ми“ – танцов пърформанс на танцова формация „Пантарей“

Танцьорите от студио „Пантарей“ ще се опитат да се слеят с пространството и неговата атмосфера, да постигната вътрешен мир и уравновесеност. Какво ще се случи след това, не знаят дори изпълнителите. Дали ще играят с речните камъни по детски, дали ще позират зад стъклената витрина, зависи от моментното състояние на участниците – танцьори и публика.

22:00 – 24:00

Прожекции на филми от живота на галерия “Резонанс”



© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg