„Възвишение” и в „Нощта”


Едно от най-очакваните театрални събития този сезон е постановката „Възвишение” по едноименния роман на писателя Милен Русков. Под ръководството на именития режисьор Иван Добчев и драматургичния текст на Александър Секулов, трупата на Драматичен театър – Пловдив (с участието на Бойко Кръстанов, Красимир Василев и Асен Блатечки в главните роли) ще се появи за първи път пред публика на 10-ти септември в Дом на културата „Борис Христов”, в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът”. Постановката ще участва също така и в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив” със специална програма включваща спектакъл – шествие под наслов „Възвишение” с Дядо Юван и среща – разговор с постановъчния екип и писателя Милен Русков. За повече подробности около подготовката на пиесата се срещнахме с режисьора – Иван Добчев и драматурга –  Александър Секулов.
„Възвишение” е един от най-големите романи на съвременната българската литература. Какви бяха основните предизвикателства при адаптацията на произведението?
Иван Добчев: За мен като четящ човек тази книга е най-доброто от последните 20 – 25 години, такова нещо не се е появявало. Като режисьор, като човек на театъра, който е тръгнал от Вазовите „Чичовци”, минал е през  „Антихрист”, през Радичков, за мен това е моя кръвна група, мой контекст, в който се чувствам силен, уверен, провокиран. Романът е нов радикален прочит на всичко наследено като представа и утвърдени клишета за нашето Възраждане. Като човек склонен да си прави ревизии, това много ме привлече.
снимка: Под тепето
Г-н Секулов, как виждате текста на „Възвишение” адаптиран за сцена? И как в контекста на Пловдив?
Александър Секулов: Сега, точно преди премиерата, по-скоро бих говорил за процеса на „Възвишение”. Това е един процес, който в първия си етап изгради доверие между автор и театър. Авторът трябваше да се съгласи да даде на Пловдивския театър правата върху произведението, което все пак означава изграждане на минимално доверие. Във втората фаза театърът и режисьорът стиковат представите си за това какво ще представлява спектакълът като обем, като форма, като цяло изобщо. Трето ниво е работата по драматизацията на романа. Четвърта част е вече репетиционният процес с актьорите. Всичко това е процес. Процес беше и изграждането на интерес към български роман от страна на обществото. И може да се каже, че Пловдив е много благодатен град, за да се осъществи такъв сложен културен процес. Процесът „Възвишение” засяга много хора в града, така би трябвало да бъде.
Вие следите формата на „Нощ на музеите и галериите”. Как виждате „Възвишение” в подобна фестивална платформа и съответно какви са предизвикателствата пред театъра да се появи във формат, който не  е типично театрален?
Александър Секулов: Това, което виждам в тазгодишната подготовка за „Нощ на музеите и галериите”, е  едно обръщане към по-професионалното изкуство, без да се губи игровият, карнавалният елемент в уличната част на фестивала. Организаторите са се постарали да натежи по-професионалното изкуство за сметка на симпатичните, но непрофесионални опити на различни хора. Мисля, че този баланс трябва да се пази, да не се залита нито в едното, нито в другото, да се запази жив духът и новото.
Как театърът реагира на реалността? Как се променя, за да бъде адекватен в контекста на цялата културна карта в България и в контекста на „Възвишение”? Според едно немско проучване на THEATER DER ZEIT – „Новата свобода – перспективи на българския театър”- направено в регионални и столични театри в България, „Сфумато” беше от театрите, които те бяха посочили като един от малкото съвременно гледащи театри в България. Това определено е голям проблем, много често една постановка изглежда като постановка от преди десет години. Но ако отидеш на театър в Берлин например, нещата стоят по коренно различен начин.
снимка: Под тепето
Иван Добчев: Модерният европейски театър трябва непрекъснато да следи мисълта, да работи за мисленето на зрителя, не за развлечението, за разтухата. Съвременен е този спектакъл, който по някакъв начин провокира мисленето и манталитета, подлага ги на ревизии. Понякога дори дразни, може да стои скандално, осмелява се да бъде провокация, а не да угажда на вкуса. Както казва  Питър Брук – голям реформатор на театъра – разликата между живия и мъртвия театър е, че мъртвият театър казва това, което вече се знае и това е конвенцията. Този театър казва на зрителя, че е умен, чувствителен, дори го разплаква леко. Истинският жив театър взривява тази конвенция, мигновено я радикализира и започва да води зрителя към нещо живо, което улицата, съвременността, въздухът носят.
Как комуникирате с Милен Русков в момента? Той идвал ли е на репетиции? Какво мисли, любопитен ли е?
Иван Добчев: Да, идва, гледа няколко репетиции. Обеща, че в началото на септември ще дойде и ще гледа репетициите до финала. Много е възбуден, странно му е. Това е първият му такъв опит. С целия респект, който със Сашо имаме към романа, се постарахме да направим нещо, което разбира се е друго – трябва да пренапишеш романа, за да го направиш за сцена, както казва Достоевски.
снимка: Под тепето
Кой смятате, че е основният риск пред „Възвишение” като театрална постановка?
Иван Добчев: Като режисьор и човек на театъра мога да кажа, че големият риск е коварното залитане да разкажеш, да илюстрираш целия роман. Това веднага те обрича на някаква вторичност, че това не е истинският театър, а някаква илюстрация на един роман, като комикс. Същинската цел на нещо такова е да изненадаш и тези, които са чели книгата, а тези, които не са я чели, пък да я прочетат. Това е идеалният вариант според мен.
Ще гостувате ли и на други сцени?
Иван Добчев: Разбира се, ще гостуваме и в София. Имаме и молба от кмета на Свиленград, който в чест на стогодишнината от опожаряването на Свиленград иска точно тази постановка. С удоволствие ще посетим и други сцени.
Как избрахте актьорите?
Иван Добчев: Имаше кастинг. Човекът, който покриваше нашите представи за Димитър Общи – Асен Блатечки – се съгласи, потърси пролуки в натоварената си програма, за да участва. Другата находка е Бойко Кръстанов, както и малкият Краси Василев, който играе Асенчо, той е така да се каже любимецът на автора. А за Дядо Юван ни трябва кон, който да е динозавър и кон едновременно.
Какво сте подготвили на публиката за „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”?
Иван Добчев: Нашата идея е свързана с това да се похвалим в най-хубавия смисъл на думата – правим един голям роман, един от най-хубавите български романи. Идеята е да представим елементи, фрагменти, които не можаха да влязат в спектакъла. Основно това е един много ярък персонаж в романа – конят Дядо Юван, който за съжаление не можем да сложим на сцената. Но ще го пуснем из улиците заедно с актьорите, които ще вървят около него в режима на спектакъла – с пушките си, с дрехите и с всички неща. По този начин ще направим един хепънинг, може накрая да го въведем на сцената, ако сцената е готова, заедно с хората, които са ни последвали. Да видят и фрагменти, свързани с коня. Това е едната ни идея. Другата е да  населим голяма част от центъра на града с герои. Те ще бъдат разположени по разни балкони и покриви – хора с пушки, които гледат странно, като по този начин създават интерес за това, което има в театъра, като спектакъл.
 
21 СЕПТЕМВРИ
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР – ПЛОВДИВ
ул. „Княз Александър I Батемберг” 38
www.dtp.bg
20:00 – 21:00
„Възвишение“ с Дядо Юван – спектакъл – шествие на Драматичен театър – Пловдив
Начална точка: Военен клуб Пловдив, 20:00 ч.
Ще бъде представен откъс от спектакъла „Възвишение“ на реж. Иван Добчев по едноименния роман на Милен Русков. Маршрутът на нашите герои: Военен клуб – Римски стадион – Драматичен театър. Романът „Възвишение“ ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно – разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така. Отличен с Награда „Златен век“ на Министерство на културата (2012) и с Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ (2012).
21:00 – 22:00
Среща – разговор с писателя Милен Русков и с постановъчния екип на спектакъла „Възвишение“ – участват: Милен Русков, Иван Добчев, Александър Секулов
Двор на Драматичен театър – Пловдив
През 2012 г. писателят Милен Русков предоставя на Драматичен театър – Пловдив изключителното право за създаване на театрален спектакъл по романа му „Възвишение“, бързо спечелил признанието и на критиката, и на читателите. Пътят от листа до сцената е интересен, труден и вълнуващ процес.
Иван Добчев (р.1947 г.,  Харманли) е режисьор и педагог. Завършва режисура при проф. Е. Халачев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1973). Дебютира с постановката „Разпаленият въглен” – Л. Стрелков в ДТ – Димитровград (1973-76). Работи в ДТ – Пловдив (1976 – 78), ДСТ (1986 – 88), художествен консултант в ДТ – Хасково (1984 – 88), НТ „Ив. Вазов (1991 – 92). Асистент на проф. Крикор Азарян (1985 – 89). Води (съвместно с М. Младенова) клас по актьорско майсторство за драматичен театър по алтернативна програма на обучение в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1991-95) и клас по режисура за драматичен театър (от 1994), става професор през 2000 г. Заедно с Маргарита Младенова основават своя театър – лаборатория – Театрална   работилница „Сфумато” (1988), в която работят съвместно и до днес. Създал е над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера по текстове на български, руски и западноевропейски класици.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg