
За втора поредна година Ателие „Иван Костолов” се включва с интересни дейности в програмата на „Нощта”. Какво са подготвили на публиката авторите ще разберем от самия Иван Костолов, както и от артиста Нено Белчев, който също ще вземе участие с интересна среща – разговор под наслов „Цилиндър, или видеоартът като коан“.
Каква е историята на Вашето ателие? Как го избрахте като пространство?
И. К: Ателието е пространството, в което работя от вече почти седем години.Сградата се намира в центъра на града, но в изключително тиха и уютна част на пешеходната зона с невероятен изглед към града и реката.
Как подбирате артистите, които да излагат при Вас? Имате ли концепция, към която се придържате?
И. К: Това са автори, които са тясно свързани с моя творчески път и с града Пловдив.Те работят в различни сфери на визуалното изкуство. Според мен творчеството им е некомерсиално, независимо, непознато на широката публика.
За поредна година се включвате в „Нощ на музеите и галериите“. Какви са впечатленията Ви от събитието?
И. К: Следя събитието от създаването му, миналата година участвах за първи път.С всяка година програмата става все по-разнообразна и интересна, а публиката по-многобройна и взискателна.
Какво сте подготвили за посетителите на „Нощта“ тази година?
И. К: Ателието ще се представи селекция – презентация на Нено Белчев, видео – артист; три авторски изложби на автори, работещи в различни сфери на визуалното изкуство – графика, фотография, живопис; концерт – пърформанс, музика на живо; DJ – парти с Ники Костиков.
Г-н Белчев, познат сте на пловдивската публика и от тазгодишното си участие във фестивал „Улица Отец Паисий“ с проекта „Емиграция в куфар“. Какво Ви привлича във формите на куфара (кашона) и цилиндъра? Защо ги предпочитате? Какви възможности дават те?
Н. Б: Хм, ами и двете са прости геометрични фигури (паралелепипед и цилиндър), но ако трябва да съм честен, не съм мислил по този въпрос. В интерес на истината, не съм забелязал да имам някакво неустоимо привличане към тях, също така не бих казал, че ги предпочитам. Правя редица други работи, в които няма нито кашони, нито цилиндри. Например в последните серии от видеа, над които работя има спектри и дъги. Какви възможности може да даде един кашон? Хм, ами доколкото влизането някъде означава проникване в някакво ограничено пространство (или общество), то влизането въобще би могло да се разглежда и като ограничаване, поставяне на граници и лимити. От друга страна криейки се в кашон (куфар, багажник) един потенциален имигрант или емигрант се опитва да пресече (нелегално) граница/и. Иначе казано, или иносказателно казано, човек, опитвайки се да пресече едни граници, да се отърси от някакви ограничения, сам се поставя в други. Може би трябва да се признае, че криейки се от проблемите в кашон, бягайки по този начин от тях, човек (може би по-конкретно аз) не ги разрешава, дори си създава нови. По-скоро изходът е да се изправи лице в лице с тях, за да ги разреши. От друга страна, ако се върнем на това какви възможности дава един кашон, той по-скоро не ти дава, а ти отнема, тоест поставен си в среда, която те ограничава. Но да се опиташ да се възползваш от самите ограничения, превръщайки ги в предимства или изразни средства, мисля, че това последното съм го осъществил в споменатия пърформанс. J
Разкажете повече за „Цилиндър или видео артът като коан“.
Н. Б: Ако го разкажа сега, после пред публиката за какво ще говоря? А пък мисля да е малко по-различно от обявеното, защото забелязах, че хората гледат с подозрение на художник, който говори за дзен – коани – тоест смятат го за сектант. В този ред на мисли ще спомена, че не съм религиозен, тоест не съм последовател на никаква религия. Всички упоменавания и цитати на религиозни водачи в мои творби, трябва да бъдат разглеждани като опит да се самоиронизирам. Сега, когато го казвам, се чувствам тъпо, защото ми се струва, че да обясняваш работата си като художник е нещо като да обясняваш защо даден виц е смешен. Но всъщност на тази среща – разговор ще правя точно това.
Каква според Вас ще е разликата между участието Ви в „Улица Отец Паисий“ и „Нощ на музеите и галериите“?
Н. Б: В първия случай с пърформанса: не мърдах, не говорех и не обяснявах нищо, а във втория ще обяснявам, ще говоря и ще ръкомахам там, където не ми стигат думите. Също ще показвам видеа, които са по някакъв начин характерни за моите търсения и които имат международно признание. Тоест ще направя една съпоставка между това, което аз разбирам под видео арт, това, което съм правил като видео арт и това, което е имало някакъв успех, бил той тук или зад граница. Разбира се, с уговорката, че това е много относително и индивидуално разбиране. Спред мен точно това е важно в работата на един човек, който има претенцията да се нарече творец , той да има собствен поглед върху заобикаляща ни среда, поглед, който не е задължително да бъде правилен, политически коректен или съвпадащ с някакви било то модни или не тенденции.
21 СЕПТЕМВРИ
АТЕЛИЕ „ИВАН КОСТОЛОВ“
ул. „Петко Каравелов“ 26
Aтелие „Иван Костолов“ отваря врати за публика в рамките на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“, представяйки интердисциплинарен подход към изкуството. Проектът включва три авторски изложби; лекция презентация; концерт – музика на живо; DJ-провокация. Ателието на художника представя, освен собствени творби, произведения на трима автори, работещи в различни сфери на визуалното изкуство, но със специална връзка с Пловдив. Творчеството им е ново за пловдивската публика, независимо и отразява скрития душевен свят и фантазия на всеки от тях.
19:00 – 20:00
„Цилиндър, или видеоартът като коан“ – среща – разговор с Нено Белчев, представяща: гледни точки, видео документации, рисунки и видео цитати.
Част от серията „Дъгата не принадлежи на никого“ – самостоятелни изложби, аукциони, пърформанси и лекции, осъществявани със съдействието на Сдружение „Видеохолика“.
Нено Белчев (р. 1971, Варна) живее и работи във Варна. Завършва НХА, София, специалност Стенопис. Работи в областта на новите медии, видеоарта, инсталацията, скулптурата, пърформанса. Изявява се и като независим куратор. Той е един от основателите на Международния видеоарт фестивал „Видеохолика“, Варна. Участвал е в множество самостоятелни и групови, национални и международни изложби. Печелил е стипендии за творчески престой в Русия, Китай, Япония и Португалия, както и награди от международни видео и филм фестивали в Русия, Холандия и Австрия.
20:00 – 22:00
„Играчка – плачка“ – изложба на Динко Ангелов
Авторът Динко Ангелов пoказва произведения с въглен и акварел. Темата пресъздава играта на момче, което се превръща в зрял мъж. Зрителят надниква в тайнствения детски свят, в който играчката, разбита за пореден път на пух и прах, с времето се трансформира в бойна машина или уродливо метално чудовище от света на възрастните.
Динко Ангелов (р.1972, Пловдив) живее и работи в Пловдив. След Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, Пловдив, завършва Педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет. Като студент има няколкогодишен престой в Германия, където е следвал в една от най-престижните академии на изкуствата – Дюселдорф, Германия, като възпитаник на проф. Георг Имендорф.
20:00 – 22:00
„Семеен албум 2006–2013“ – изложба фотография на Красимир Костов
Красимир Костов (р. 1975, Варна) живее и работи в с. Езерец. Завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, Пловдив и Софийски университет, специалност Педагогика на изобразителното изкуство. Отдаден на фотографията, авторът използва методите и технологията на аналоговата фотография.
20:00 – 22:00
„Среща с приятели“ – изложба живопис на Иван Костолов
Иван Костолов (р. 1972, Пловдив) е възпитаник на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, Пловдив и Академия за изкуства Щеделшуле, Франкфурт, Германия. В момента е докторант в НХА, София.
22:00 – 24:00
„Sound – art“ – музикален пърформанс
24:00 – 01:00
DJ-провокации – DJ-парти, България / Германия