За тази „Нощ” клуб „Мария Луиза” отново е подготвил вечер посветена на любителите на джаза, свободата, експериментите и изкуството. Откъсването от действителността и позитивната нагласа са задължителни, като творчеството на Майлс Дейвис, и типографиите с неговия лик ще допълват усещането за фънк и фрий джаз в „Нощта”. Какво да очакваме от „Мария Луиза” и музикантите от „Метафоrmoза” ще разберем от Жорж Сопаджиев– художник и Росен Захариев – музикант, тромпетист.
Клуб „Мария Луиза” ще участва за пореден път в „Нощта”, тази година с изложба и музикално изпълнение на живо.И двете дейности са посветени на Майлс Дейвис – една от знаковите фигури в джаза. Разкажете ни малко за Вашите творби?
Моите неща имат графично и плакатно „звучене” като изграждам концепцията чрез знаци, в случая – букви. Между този вид плакат и джаз музиката виждам една своеобразна симбиоза – в самите творби има нещо много джазово, при това не говоря само за лика на Майлс, който съм използвал, сякаш самото им излъчване по някакъв начин допълва изпълненията на музикантите, които ще свирят тук.
Как се породи интересът ви към джаза?
Джаз слушам още от юношеските си години. Моите родители също много слушаха, както и техните приятели, те ме запалиха по джаза, още когато бях малък. При мен е въпрос и на традиция, някак свободно и непринудено го усещам. Слушам и ме откъсва от действителността, слушам и рисувам по-добре.
Членовете на група „Metaфormoзa” са Росен Захариев – Роко (тромпет и перкусии), Мирослав Иванов (китара) – тази година издава първия си самостоятелен албум с името „Directions”, това е неговата най-голяма сбъдната мечта. Антони Рикев (бас) – награден с отличителен знак „Сталкел” за висок критерии в поп музиката и създаване на „Мюзик клиник рекърдс”. Николай Данев (барабани) свири от 5 годишен и е един от основателите на групата „Ахед ”, голям фен на Дейв Уейкъл. Въпреки че свирят по света и повечето са завършили в Америка, всички са оптимисти и вярват, че в България могат да реализират и най-светлите си мечти. Повече за групата и концерта им в „Нощта” разказва Росен Захариев.
Създадохте групата си миналата година, давайки й прозвището „Метафоrmоза”. Какво точно означава и в какво искате да се преобразите?
Името на групата •metaфоrmoза• е игра на буквите в думата и значението й. Ние сме това, което сме – музиканти, което ще рече магьосници, проводници на Духа. Постигаме мисията си чрез най-абстрактното – звука. А това, което искаме да преобразим, е светът, защото той подлежи на преобразяване посредством нашето съзнание и оттам, намерение. Интересен е ефектът, който думата метаформоза има върху мозъка. Почти никой не може да я обърне от първия опит. Харесва ми!
Какви задачи се изправиха пред вас след съставянето на колектива?
Задачата ни е една: да сме максимално будни и концентрирани, за да бъдем адекватно огледало на публиката. Всичко останало е следствие. Ние практикуваме спонтанна форма на музициране, при която са изключени приготвените формули и трикове и затова от нас се изисква тоталното присъствие в единствената реалност наречена „сега”.
Какво имате предвид под „огледало на публиката”?
Ако сме достатъчно откровени докато свирим, което е резултат на лична свобода и непривързаност към миналото или бъдещето, това, което се случва на сцената е точна картина на общата енергия на хората, които поемат и отразяват звуците, които правим. Взимосвързаност, а не еднопосочност.
През целия си живот Майлс е бягал от собствената си сянка. Има ли нещо, от което Вие бягате в музикално отношение?
Не мога да кажа, че Майлс е бягал от себе си. Бягал е от това, което го е разрушавало, което не е било негова истинна същност. Колкото до мен, напълно съзнателно бягам от музикалното си минало (образование), дотолкова, доколкото то си е свършило работата, за да мога да се изразявам с инструмента си. Оттук насетне то може само да ме вкара в омагьосания кръг на повторението и лесните хватки на показност и себедоказване, които в никакъв случай не могат да бъдат адекватни на сегашната реалност, след като са една отминала реалност. Майлс е казвал на музикантите: „Не свирете това, което знаете.” Което ще рече, свирете това, което не знаете. Ето това е! Не може мистерията да бъде позната. Тя винаги ще е незнайното. Значи, бидейки мистици, трябва да се стремим да изразим това незнайно всячески.
Добре казано! В едно от последните си интервюта, на въпроса какво счита за най-голямото си постижение в живота Дейвис отговаря: „Пет-шест пъти промених музиката.” Какво ще кажете за изречените от него думи? Преувеличава ли?
Ни най-малко. Факт е. Той винаги е бил в сегашния момент, същевременно запазвайки себе си, което е истинското постижение, да си в „час” и да си оригинал.
Пътували сте много и може да се каже, че групата ви има авантюристичен дух. Има ли нещо, което сте заимствали и откъде черпите вдъхновение за създаването на нови мелодии?
Заимстването е неизбежно, в която и да е креативна форма. Всеки от нас стъпва върху това, което е постигнато преди него, правим естествено продължение на предшествениците ни. Това, което привнасяме, е оригиналността, тоест начина, по който пречупваме звука през призмата на светоусещането ни. Това, което ще остане в съзнанието ми (мога да говоря само от мое име), е идеята за звука в неговата съвършена форма. Тази форма е пътят, който следвам неотлъчно. Вдъхновението е навсякъде, но, за да бъде реалност за нас, трябва да сме истински будни и изчистени от наслагванията на социума, за да може да проникне там, където се ражда музиката – в сърцето.
Как се породи интересът Ви към джаза и защо избрахте да посветите своя концерт в „Нощта” на Майлс Дейвис?
Как се породи интересът ми към джаза е отделно интервю, което би отнело дъъъъълго време. А защо Майлс? Защото той е олицетворение на свободата и на откровения израз в музиката. Израз необременен от страх, очаквания и преднамереност. А именно това са нещата, които могат да „погребат”, която и да било музикална форма. Накратко за джаза: пътя беше – класика – диксиленд – бибоп – фрий джаз. Това е пътят от формалността към свободата, а свободата е натуралното ни истинно състояние на духа като човеци.
Значи да разбираме, че джазът е стилът, който определено ви кара да се чувствате свободни.
Да. Дори джаз е вече изтъркан и криворазбран етикет. Най-доброто определение, което имам е: United Styles of Music…защото както добре знаем – Всичко е Едно!
Как се случи участието ви в клуб „Мария Луиза”?
Преди две години участвах с други музиканти с програма от ранния период на Майлс. Оттогава планирахме с Боян, собственикът на клуба, да направим и програма с модерния му период. Ето че се случва.
Какво очаквате от „Нощта”? С какво я свързвате?
Не боравим с очаквания. Свързвам „Нощта” с многолюдна публика, хора с отворени уши и сърца. Граници не съществуват.
21 СЕПТЕМВРИ
КЛУБ „МАРИЯ ЛУИЗА“
бул. „Мария Луиза” 15
www.facebook.com/pages/Maria-Luiza/156545211051747
20:00 – 01:00
„Dedicated to Miles Davis“ – изложба типография на Жорж Сопаджиев
Типографската изложба на Жорж Сопаджиев е посветена на знаменития американски джаз музикант, тромпетист и композитор Майлс Дейвис.
21:00 – 24:00
„Dedicated to Miles Davis“ – концерт на „Метаформоза“ – Роко Захариев /тромпет и перкусии/, Мирослав Иванов /китара/, Антони Рикев /бас/, Николай Данев /барабани/
Групата е създадена през 2012 г. по идея на тромпетиста Росен Захариев – Роко. „Метаформоза“ е експлозивен микс от фънк, джаз и свободен полет. Музика без граници, откровен звук, в който можеш да се огледаш и ослушаш.
