Изложбата „Победата на кръста“ заема особено място във „визионерския проект” на „Нощта”. Инициативата е на Градска художествена галерия – Пловдив съвместно с храм паметник „Св. Св. Константин и Елена” – Пловдив по повод 1 700 години от издаването на Миланския едикт (или т.нар. Медиолански едикт) – едно от най-важните събития за християнския свят. Във връзка с предстоящото събитие се срещнахме със Светла Москова – уредник на Иконната галерия при храм паметник „Св. Св. Константин и Елена”, изкуствовед, писател и творец. Тя е един от популяризаторите на българското изкуство в страната и зад граница – с над 600 научни статии и с над 30 студии, получили известност в Русия, Гърция, Хърватия. Член е на Съюза на българските художници, Съюза на научните работници в България, както и Дружеството на пловдивските художници.
Г-жо Москова, бихте ли ни разкрила повече подробности около проекта „Победата на кръста”?
Това е един съвсем малък проект на фона на 1700-ната годишнина от издаването на т.нар. Милански едикт, когато император Константин, наречен в последствие Велики, е разрешил за първи път християнството да бъде част от официалните религиите в Римската империя. По принцип Рим е бил толерантен към различните религии, на цялата територия на империята са били признати различни култове. Христианите обаче били преследвани, тъй като в Рим е съществувал специален култ към императора, на когото всички трябвало да се кланят, а християните, естествено, вярвали, че трябва да се кланят само на Бог. С издаването на този едикт християните спират да бъдат гонени и избивани и имат право на нормално съществуване, наравно с всички останали. Какво представлява легендата за Константин Велики… Това е краят на Римската империя, в която започват да нахлуват различни племена от изток и тя постепенно запада. Предполага се, че за приемането християнството, Константин е бил повлиян от майка си Елена, която прави пътешествие до Израел и до храма, наречен в последствие „Възкресение Христово”, за да търси кръста, на който е бил разпнат Христос. И отново легендата допълва, че от земята били намерени и извадени три дървени кръста. Когато вече били издигнати, случило се голямо шествие от християни, в което и една погребална церемония. Хората се сблъскали с единия от кръстовете, който се оказва, че е Кръстът на Разпятието, и мъртвецът е съживен в името на тази вяра. В Европа, и на Балканите, още от края на миналата година започнаха честванията и това е нашият малък принос, още повече, че храмът се нарича Св. Св. Константин и Елена. Той също като национален паметник на културата има своята история. Идеята ни е да представим календар, направен от църквата, в който има много интересни изображения. Те ще бъдат изработени на по-големи постери и за всеки един от постерите ще има текст, който отново е свързан с историята на християнството, със заслугата на цар Константин, с битката му за място на император и с появата на знака, който го е накарал да повярва в съществуването на Христос.
Дали превръщането на църковни реликви в музейни експонати приобщава повече хора към църковния живот, или напротив – на свещените предмети се гледа само като на художествена творба, откъсната от каноничния контекст?
Това е много дълга тема, която във времето също се обсъжда, но ние днес сме приели, че иконата е част от национално богатство и в двата случая. Основното послание на иконата, причините за нейното създаване – това е християнската религия и създаването на православната църква като институция. А вече самият храм като отделна сграда има своите икони, които са „портрети на известни светци”, някои от които са загинали мъченически, други пък са стожери на църквата – те създават самата институция. Голяма част от тези светци през Средновековието добиват статут на светци – воини, защото това е период от историята на човечеството, в който постоянно се водят войни, и за да се защитава дадена страна, всеки един от царете си избира за патрон някой от тези военни светци, който да защитава държавата и царя. Освен това има голяма група светци, които са лечители. Хората, влизайки в храма, се покланят, молят се за здраве и т.н. Други светци покровителстват дадени видове занаяти. Но при всички случаи тези икони са правени от художници, а художникът се е съобразявал много стриктно с канона – как може да бъде изобразен даден светец, за това кога може да рисува, по време на пости например не бива да бъде мръсен, не бива да има интимни контакти. Съществуват доста условности, които наистина правят създаването на икона свещенодействие. Самият художник навлиза духовно в изображението на даден светец или сцена. Вече в съвременната постановка иконите в православието са си неотменна част от храма, те са култови предмети и същевременно произведения на изобразителното изкуство. Като такива, те носят послание за следващите поколения, в сферата на религиите и духовното изграждане на хората, именно чрез художниците.
Към кои школи принадлежат експонираните икони?
В самата изложбена зала са представени преди всичко икони, които са свързани с историята на българското изкуство в сферата на иконописта и стенописите. Те са творби предимно на самоковски майстори. Самоковската школа е създадена от Христо Димитров, негови синове са Захари Зограф и Димитър Зограф. Те, както и всички наши български школи, оставят следи навсякъде на Балканите – и в днешна Македония, и в днешна Сърбия, в Румъния. И тук са представени иконите на четири школи: Самоковската, Тревненската – тя е най-многолюдната, Деверската и Одринската. Разбира се, има икони, които са доста по-ранни, които трудно можем да причислим към определена школа, в нашата експозиция се намират 8 икони от т.нар. Критска школа, която се е развивала на остров Крит. Когато островът бил превзет от Османската империя, художниците избягали на Атон – място, което е свързано с православието изначално, бих казала. Това е един полуостров, на който се намират 20 манастира, създавани през вековете, които запазват християнската религия на Балканите, когато вече Турската империя е тук. Изложбата, която ще представим, е основно от стенописи, текстове, самия едикт, ръкописи – нещо, което не е много познато и което ще бъде интересно, надявам се.
Според вас продължава ли Борбата за кръста, която е започнала от Св. Константин и как се осъществява днес?
В различните векове е било различно, имало е множество опити за покръстване. В съвремието, що се отнася до България, считано от подписването на Санстефанския мирен договор, вътре в нашата държава има много битки за т.нар. помашко население, което е потурчено, но което е с български корени и говори български език. През последните 30 години отново в Родопите и в Кърджалийско, изключително себеотдадено действа един отец Саръев, който положи много усилия да привлече към църквата точно такива хора и има голям успех в тази посока: възстанови в Кърджали стари храмове, направи някои помещения почти като манастири, и това не е лошо, защото, ако се замислим и разгледаме историята на Балканите, ще видим, че народите именно в такива места са търсили спасение.
Какъв тип хора очаквате да посетят изложбата „Победата на кръста” в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”?
Не бих могла да предположа, тъй като в „Нощ на музеите и галериите” е трудно да се предполага каквото и да било. Еуфорията е голяма, хората посещават всичко, което е обявено, всички се радват, което е много хубаво. Изложбата няма да бъде свалена след това, така че се надявам вече през деня, тя отново да бъде разгледана и преосмислена.
Автори: Ханна Марушчак и Ваня Георгиева
20 СЕПТЕМВРИ
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ
ИКОННА ГАЛЕРИЯ
ул. „Съборна“ 22
www.galleryplovdiv.com
19:00 – 01:00
„Победата на кръста“ – изложба
Проект „Победата на кръста“ на Градска художествена галерия – Пловдив съвместно с храм – паметник „Св. Св. Константин и Елена“ – Пловдив е по повод 1 700 години от издаването на Миланския едикт (или т.нар. Медиолански едикт), важно събитие за християнския свят. Изложбата представя важни обекти и личности, свързани със събитието. Проектът дава възможност да се преоткрие историята на българския народ и духовното издигане на нацията ни през вековете, благодарение не само на Миланския едикт на Св. Константин Велики, но така също и на Сердикийския едикт, който оправя същите послания към народите.
