Интервю с Милен Георгиев, мениджър на “Програмата Пловдив Инфо”, за приятелството, което го свързва с Нощта на музеите и галериите под тепетета.
От къде произхожда приятелството, което Ви свързва с Нощта на музеите и галериите – Пловдив? Как се развива то?
МГ: От самото начало развихме списанието не само с културно-информационен формат, а и като партньор на много събития в града – подпомагане, финансиране и идеи. За нас това беше идеологически правилно, за да може да се реализират все повече прояви и все по-качествени проекти.
Още от самото стартиране на проекта за Нощта на музеите и галериите прегърнахме идеята и започнахме все по-тясно и пълноценно да сътрудничим с организаторите. Отдавна познавахме един от тях – Веси Сариева – и впредвид на интересните и съществени събития, които тя беше развивала през годините, нямахме никакви колебания относно значимостта на последното начинание. Впуснахме се напред…
С какво лично свързвате това събитие? Какви са вашите най-ярки спомени от Нощта?
МГ : Много трудно е да се опише само едно преживяване свързано с Нощта. Усещанията, спомените и преживяните моменти са многостранни, многопластови и разнообразни. Описани с по една дума биха звучали така: приятели, смях, еуфория, глъч, снимки, музика, светлини…
Като човек, който е сред най-добре запознатите с културния афиш на града ни, как оценявате Нощта, къде я нареждате спрямо другите значими културни събития в Пловдив?
МГ : За събитие, което се провежда ежегодно, мисля че самите цифри и статистика говорят по-добре от мен: 2005 година – 30 000 човека, 2007 – 25 000 човека, 2008 – 15 000, 2009 – 25 000 посетители. Отделен е фактът, че голям брой от посетителите са от други градове.
Относно качеството на различните прояви има усилия, които трябва да се направят, но те са повече от страна на всеки един решил да участва и да покаже нещо. Самите организатори на Нощта полагат усилия в обучение, съветване и подкрепа към повечето участници. Вярвам, че се получава.
Има ли послание, което бихте отправили чрез Блога на Нощта?
МГ : Както казва един мой близък приятел „Трябва да се правят неща!”. Давайте напред!
