Радио Пловдивработи за динамиката на града в духовен и културен аспект чрез представянето на фотоизложби,нови книги,експозиции,концерти и създаването на свой собствен „Културен център”.За пореден път институцията участва в „Нощта”, тази година с два проекта – единият музикален, а другия насочен към малките посетители на събитието. Срещнахме се с г-н Марин Данев – програмен директор, за да ни разкаже за двете инициативи, както и за спецификите на радиото като медия.
Какви са очакванията Ви за протичането на деветото издание на „Нощта”?Според Вас,каква следа оставя събитието в културния облик на града?
Винаги съм твърдял, че всичко, което по някакъв начин генерира култура или интерес към култура е един голям плюс за всеки, който се занимава с тази дейност и който участва в подобен тип събитие. В този смисъл, „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”, както и в новопоявилата се „Европейска нощ на музеите и галериите” са плюсове за града, за жителите и гостите на града и въобще за духовното пространство на България. Важно е градът ни да е жив и това се постига в модерното общество и в модерното общуване чрез културата. Тя е най-бързата трансмисия на усещането за настроението на хората от различните поколения, на усещането им за общност, съпреживяване и за стремеж към съвместно живеене.
Тази година участвате с проекта „Деца рисуват цветя ”, където за малките „нощни” посетители ще има организирана специална работилница. Как се осъществи сътрудничеството Ви с авторите, които ще водят уъркшопа – Хикмет Четинкая, Сукран Истанболу и Чоатай Гьокмен?
Тук трябва да кажа, че ние работим като културен център и като медия с наши приятели партньори. Това са изявени пловдивски галерии като галерия „Аспект”, галерия „Резонанс ”, галерия „Дяков”, галерия „Възраждане ”, всички те са били гости в нашия културен център. За да можем да сме сигурни, че нивото на продукта, който показваме в радио Пловдив е наистина добър и качествен, ние работим с подобен вид специалисти. В този смисъл проектът „Деца рисуват цветя” е проект, който галерия „Аспект” (със собственик Олга Петрова) представя в нашия културен център. Мога да кажа, че Олга работи с Четинкая от доста време, той е бил участник и в други издания на „Нощта” като този път той ще участва при нас в радио Пловдив. Събитието ще се проведе във втория ден, 21 септември, в програмата „Култура и клуб”. В нашия културен център, искаме да съберем на едно място бъдещите потребители на културния продукт – децата, още повече децата – творци. Какво по-добро от това те да се срещнат с едни добри художници, с едни добри творци. Вярваме, че подобна среща в такава крехка възраст при всички положения ще бъде с позитивен знак и резултат. Тя може да увлече деца, които имат интерес към това изкуство, пък за онези, които не станат художници, достатъчно е да изпитат удоволствие от рисуването.
В едно свое интервю Стиви Уондър споделя: „Винаги съм оптимист, но светът не е. Хората имат нужда да отскочат до място на позитивизъм, но за всичко разчитат на една личност, която да направи това възможно. Нужни са всички.” Оптимисти ли са момчетата от „Good boys band” – групата, която ще свири на живо в радиото по време на „Нощта”? Какво ще ни кажете за тях, обичат ли да експериментират?
Трябва да попитате тях (смее се). Но да, обичат да експериментират, защото „Good boys band” са всъщност част от състава на „The big bend Plovdiv“. Те са участвали в „Нощта” и миналата година, само че в по-голям състав. Сега една по-малка част от бенда – осем души са се обединили и така този проект ще се роди пред нас, пред радиото, на улицата, на 21-ви вечерта от 22:00 часа. Те бяха много въодушевени от поканата да участват. Смятам, че миналата година това беше едно от най-прекрасните събития в „Нощта”, защото имаше страшно много хора, концертът им беше посрещнат много приятелски, с прекрасни отзиви. Тези осем музиканта ще покажат нещо по-различно от това, което миналата година слушахме. Те ще свирят парчета на Стиви Уондър, Лайанъл Ричи, Блус Брадърс, дори Темптейшън. На мен самия ще ми бъде любопитно, защото досега не са излизали пред публика в този формат. Може да се каже, че това ще бъде една от изненадите, една от новостите в тазгодишното издание.
Радиото е медия, която дава власт на гласа. Каква е формулата за успешно развитие на една медия, изобщо?
За да бъде успешен един журналист, той трябва да запази любопитството си, етиката си, морала и да бъде отговорен към фактите. Когато една медия спазва тези характеристики, безспорно тя ще бъде полезна за слушателите си.
С какво радиото, като медия, има предимство над другите средства за масова информация?
В момента ние сме свидетели на явлението мултимедия. Всички знаем какво се случва в интернет. Радиото обаче има предимството да бъде изключително динамична медия. То успява да пренесе веднага обстановката чрез гласа на събеседниците и участници в събитието. Освен това, когато говоря за Радио Пловдив, което е част от БНР с риск да се повторя ще кажа, че в интернет всеки може да бъде медия днес, но не на всеки можем да се доверим. Битката в полето на медиите се извършва в две посоки – тъй като всички разполагаме с високата технологичност – от една страна трябва да предложим по-добро съдържание на нашия продукт. От друга страна присъства онова, което наричаме достоверност. При наличието на тези два фактора мисля, че радиото може да има надмощие. Аз не мога да се доверя на непознато лице, но щом видя надписа на БНР веднага разбирам, че фактите са проверени. Когато работиш в едно обществено радио, което се субсидира от държавата, ти не си зависим от парите и рекламата, а си зависим единствено от уважението на слушателите си. Смятам, че те могат да видят отвсякъде какво се случва, но накрая пускат радиото, за да проверят дали тази информация е истинска. Новината трябва да е направена достоверно.
Радио Пловдив е първата българска електронна медия започнала да излъчва програмата си „онлайн” в интернет пространството. Смятате ли, че с развиващите се технологии и все по разрастващата се нужда на хората от социални мрежи, хартиените носители ще бъдат заместени с електронни такива?
Аз мисля, че безспорно електронните книги са бъдещето. Нелепо е да се заблуждаваме и да смятаме, че електронните книги няма да навлязат още по-мощно скоро. Но смятам, че истинската книга няма да изчезне, както казват англичаните: „Истинският джентълмен винаги е една стъпка след модата”, тоест модерно е понякога да не бъдеш в крак с модата. Може да чета електронна книга и да ми е по-удобно да си я нося на плажа или когато пътувам, но няма да се откажа да търся и хартиен носител, защото обичам чисто физическия допир на книгата, обичам да я виждам в библиотеката си, обичам да я давам на приятелите си, обичам да я разлиствам търсейки определени пасажи от нея. Това е хедонистично усещане, нашето поколение няма да стане свидетел на затварянето на книжарниците с традиционните книги. А електронните книги ще имат много широко присъствие, да, в което няма нищо лошо.
Тази година в деня на свободата на словото и печата (3 май) стана ясно, че според годишната класация на „Freedom house” за свобода на медиите, България пада с едно място по-надолу и така тази година бива на 77-мо място. На какво мислите, че се дължи това? Как би могло да бъде променено?
Радиото е много благодатна медия, защото е с хоризонтален тип структура, тоест позволява натрупването на различни гледни точки, а обществото в края на краищата има нужда да чуе всяка гледна точка. Това, което куца на българското общество е фактът, че то като социум дава възможност на различните гледни точки да бъдат равнопоставени и така не спомага за изграждането на ценности и морал у нашите деца. Медийната среда е част от обществената среда в една страна. Когато средата на живеене е нечистоплътна, тогава и медийната е такава, това е причината според мен, свободата на словото да бъде на такова място в България. Проблемът от една страна се нарича автоцензура, от друга страна отегчението от работа, в която журналистите знаят, че и да говорят и да питат, отговорите ще бъдат не тези, които търсят, а дежурните такива. И оттам нататък се поражда умора и в журналистиката и в обществото. В България 23 години ние търсим, този, който управлява, без да успеем да разберем кой всъщност е той. В последните месеци е много актуална темата за задкулисието. Ето, когато се получи отговор, на въпроса кой всъщност стои там зад кулисите, ще знаем как да вървим напред и предполагам, че тогава свободата на словото няма да е на такава позиция.
21 СЕПТЕМВРИ
РАДИО ПЛОВДИВ
ул. „Дондуков” № 2
16:00 – 20:00
„Деца рисуват цветя” в Културен център на Радио Пловдив – уъркшоп, изложба, прожекция
на Хикмет Четинкая, Шукран Истанболу и Чоатай Гьокмен, Турция
Хикмет Четинкая с двама свои ученици – любители – художници ще проведе уъркшоп с деца от начална и прогимназиална възраст под надслов „Деца рисуват цветя”. Нарисуваните картини ще бъдат експонирани в салона на Културния център за 20 дни. Успоредно с уъркшопа в залата на Културния център ще се прожектират филми за школата на Хикмет Четинкая.
19:00 – 01:00
„Деца рисуват цветя”–изложба на Хикмет Четинкая, Шукран Истанболу, Чоатай Гьокмен, Турция и деца от училище „Алеко Константинов“
В изложбата ще бъдат аранжирани по едно платно на всеки от тримата гости от Турция и рисунките на децата, които ще рисуват реплики на тези платна по време на уъркшопа.
22:00 – 23:00
„Funky radio night“ – концерт на „Good Boys Band”
Росен Кукошаров /вокал/, Гeорги Зайков /тромпет/, Емил Плачков /тромпет/, Венко Георгиев /тенор/, Николай Гешев /тромбон/, Боян Динев /пиано/, Светлин Стайков /китара/, Сашко Леков /бас/, Начо Господинов /ударни/.
В новата група „Good Boys Band” участват утвърдени музиканти от „Big Band Plovdiv”. Репертоарът на състава, който ще бъде представен, е широкообхватен, но се цели главно в стиловете фюжън и фънк. В него, всеки дошъл на концерт на групата, ще открие нещо интересно за себе си. Феновете на Stevie Wonder, Al Jarreau, Donny Hathtaway, Lionel Richie, Quincy Jones, Bobby Caldewell, James Ingram, Jason Mraz, The Blues Brother, Temptation, Mezzoforte, Earth Wind and Fire, Chik Corea ще имат възможността да чуят техните хитове в изпълнения на живо от „Good Boys Band”.
