
Под сенките на Градската градина разговаряме с Мария Петрова – детски начален учител и ентусиаст в сферата на детските работилници. За поредна година тя участва в „Нощта“ с уъркшоп, който среща деца и родители чрез творческия процес на рисуването.
Разкажете за проекта, с който ще участвате в „Нощта на музеите и галериите” – как се казва и от какво се състои?
Участвам за четвърти път в „Нощ на музеите и галериите”, целта ми е да правим детски работилници, които да се надграждат и да бъдат част от едно цяло. Първата се казваше „Творческа работилница за миникартини”. После продължихме идеята в изработване на вид миникартина, която да изработиш и да вземеш за себе си или да оставиш за спомен в изложба. От последните години се оказа, че всички много си ги харесват и ги взимат за себе си. Така за изложбата остава снимковият материал, който правя по време на самата работилничка. Това, което сме подготвили за „Нощта” е нещо подобно, но вече форматът на картината ще е А4. Ще продължим техниката с въглен, защото тя много се хареса на децата от предишните работилници. Ще изобразим и нашите сенки – целта е родителите да нарисуват своите деца, приятелят да нарисува приятелката си и така. Уъркшопът ще се състои в читалнята на детската библиотека. Подзаглавието на творческата работилница е „Сянката ти – цвят и сияние”. Като целта ни е да рисуваме сенките си, но не скучни сенки. Ще започнем с контур, който ще изработим с черно, бяло или цветно. Оттам нататък ще започне творчеството, ще се опитаме да я съживим. Да превърнем една обикновена сянка в нещо друго. Така както сянката на Питър Пан постоянно го съпътства и той дори играе с нея. Подготвили сме и още нови занимания, но те ще изненада за посетителите.
Има ли възрастови граници за вашите работилници?
От най-малките до най-големите. Обикновено интересът е във възрастовата група първи – четвърти клас. Но идват и родители с по две или три деца и бебета. Имахме едно две годишно дете, което не успяхме да отделим от рисуването. Децата много се запленяват, няма възрастова група.
Как започнахте да работите съвместно с библиотеката?
За пета година правя творчески работилници в детския отдел на библиотека „Иван Вазов”. Аз съм начален учител и първо исках да покажа какво правят моите деца в часовете по изкуство, един вид изложбена зала. Тук ми подадоха ръка и направих първата си изложба. След това видях, че има големи читални, в които могат да се правят подобни работилнички. Тази идея много се хареса и решихме точно това да правим в библиотеката. Започнах като доброволец да организирам такива работилници преди Баба Марта и Коледа. Канех децата на Пловдив свободно да идват с родителите си и правехме нещо инцидентно. С времето се оказа, че има огромен интерес. Лятото правим ден за рисуване на открито, който пък още повече се хареса и сега се организира в 25 града на България, като общуваме и се организираме в социалните мрежи. Там интересът е близо 800 човека за 2-3 часа. Правим и лятна читалня, която също е в Градската градина.
От какво се интересуват днешните деца? Какъв тип литература четат? Четат ли се още „Питър Пан”, „Пипи Дългото Чорапче” и Братя Грим със същия интерес?
Ако се върна към първия ми спомен от лятната читалня, се оказва, че ги четат, но им е по-интересно да ги видят в разигран вариант тип комикс или с повече картинки, по-описателно да бъде, за да е по-близо до филмчетата, които гледат по телевизията, за съжаление. Но пък се оказва, че това ги дърпа към книжката, те идват с интерес. Имахме деца от домове, които ни посетиха тази година. Те още взимайки книгата за Мечо Пух, започваха да я прегръщат и целуват, радваха ми се, че мога да им я предоставя да я прочетат. „Пипи Дългото Чорапче” също е стара, но любима книга.
По какъв начин привличате интереса на децата към литературата? С новите технологии днес те са свикнали всичко да стига по-лесно до тях.
Търсим да вкараме точно тези нови технологии по някакъв начин в мотивирането на децата да четат. За това ни помагат много детски сайтове, които са направили детски електронни читателски дневници например. За ваканцията учителите им дават списък с книги, които трябва да прочетат, а дневникът е доказателство за прочетените книги. Хора ентусиасти като мен измислят по какъв начин това да се разнообрази – чрез собствени илюстрации, ксерокопия на повече информация за книгата, какво другите мислят за нея и т.н. И всичко това в електронен вариант, който след това предоставяш в училище. Така е много по-забавно и интересно, така или иначе децата са постоянно пред компютъра, може този вариант да и допадне.
Вашите работилници предлагат съвместна работа за деца и родители. Какво носи творческият процес, който ги събира заедно?
Тъй като работя предимно с деца от първи до четвърти клас, съм забелязала, че първата им спирка е като кажат, че не могат да направят нещо. А когато родителят е до тях, дава една ръка и показва как може да се направи. Ние не оставяме родителите безучастни, дори има родители, които минават през всичките ни модули. Най-весело е, когато татковците се включват, тогава има друга емоция, по-забавно е. Интересна е ситуацията, в която бащата казва „Тате, много хубава лодка си нарисувал”, а детето отговаря „Каква лодка? Аз лодка не съм рисувал!”. Затова често напомням на родителите първо да питат децата си какво са нарисували, а после да се впускат в разговор и обсъждане на рисунката.
21 СЕПТЕМВРИ
ДЕТСКИ ОТДЕЛ НА РНБ „ИВАН ВАЗОВ“
ул. „АвксентийВелешки“15
www.studiotreasures.blogspot.com/
www.facebook.com/zaednovbibliotekata
17:00 – 19:00
Творческаработилничказаминикартини – IV: „Сянкатати – цвят и сияние” – уъркшопнаМарияПетрова в Детскиотделна РНБ „ИванВазов”
Събитието е подходящозаобичащитерисуването – възрастни и деца.Щесезабавлявате с изпробванетонаразличниматериали и техники /въглен, креда, перманентнимаркери/. Щесенасладите и нарелаксиращизвуциотприродата, коитощеви вдъхновятзатворчество. Създаденотопроизведениенаизкуствотощестанечастотимпровизиранаизложба.