В тазгодишната „Нощ” ще имаме възможност да посетим една прекрасна изложба, обединяваща изкуството на големия пловдивски художник Златю Бояджиев и неговите приятели Давид Перец и Васил Бараков – тримата познати още като „Бараците”. Ценителите на изкуството ще имат възможността да разгледат картини на Златю Бояджиев, творени в различните периоди от творческата му кариера и събрани от цялата страна. Срешнахме се г-жа Светла Москова от ГХГ – Пловдив, за да разберем повече за предстоящата изложба.
В „Нощ” 2013, ГХГ – Пловдив ще представи изложба по случай 110 г. от рождението на Златю Бояджиев. Пловдивската художествена галерия работи по този проект съвместно с галериите в Стара Загора и София, какъв е техният принос към изложбата?
Това е един голям проект между 3 галерии: Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия в Пловдив и Градска художествена галерия в Стара Загора. Проект, който цели да се отпразнува тържествено голямата годишнина на нашия съгражданин Златю Бояджиев – един голям български художник. Събрани са творби не само на тези три големи галерии, които са инициаторите за тази изложба, но и от почти всички градски галерии в България. Изложбата е пътуваща, първото откриване беше в Софийска градска галерия, а второто ще бъде при нас в Пловдив, в реновираната сграда на Градска художествена галерия на Главната. Ремонтът я освежи, направи я много приветлива и с голямо желание очакваме изложбата да дойде при нас, през септември.
Мащабната изложба ще представи творби на трима именити художници – Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков, познати под събирателното име „Бараците”. Какво влияние си оказват те един на друг?
Те са били приятели – животът ги е събрал почти едновременно, първо Златю Бояджиев е приет в Националната художествена академия, след това Давид Перец и Васил Бараков също са били приети. Тримата съжителстват заедно в една квартира и от името на Васил Бараков ги наричат „Бараците”. Формират си едно средище, като посрещат всички свои колеги и контактуват с повечето по-възрастните художници. След като завършват академията и получават своите дипломи, те се завръщат в Пловдив, където ги приемат в Дружеството на българските художници, което е едно от най-големите и най-ранно създадените в България. За да си изкарват допълнително пари, защото времето е било трудно, също както е и днес, те отиват в Родопите, където е имало нужда от работници. Изграждали са стълбове за електричество и разни други неща, така тримата работили, за да изкарват прехраната си. След това обикаляли селищата в Родопите, за да си търсят обекти за рисуване. Създали са много картини заедно и всичко това, което са сътворили е останало в различни галерии. Фактът, че изложбата се казва „Златю Бояджиев и Бараците” е доказателство, че сме събрали значително количество техни картини, разбира се преди всичко на Златю Бояджиев. Изложбата ще бъде интересна за хора от всички поколения, защото тези художници са оставили много силна следа в българското изкуство. Във времето животът ги е разделил – Давид Перец заминава след 45 г. за Франция, Васил Бараков остава да живее в София, а Златю Бояджиев – в Пловдив.
Има ли нещо интересно, което искате да споделите относно организацията и протичането на събитието?
По-важен е резултатът от създаването на изложбата, не организацията. Интересно е търсенето на самите творби, но тъй като галериите имат контакти по между си, не е трудно да се съберат произведенията. В нашия град има най-много, все пак Златю е прекарал живота си тук. Картините са собственост предимно на Градската художествена галерия и една малка част на Стария Пловдив. За съжаление, къщата, която наричаме музей на Златю Бояджиев, не била видяна от него приживе. В Пловдив е имало един много интересен човек – Начо Културата (Атанас Кръстев), който след 45 г. става отговорник за Стария град. Оставил е добра следа. Заедно с архитект Пеев те описвали и „заснемали” състоянието на къщите в Стария Пловдив, за да могат да започнат отнякъде реставрацията им. Начо много харесвал къщата, която днес е превърната в музей на Златю. Дори го е водел там, като му обяснявал как в тази къща ще има свой собствен музей.
Златю Бояджиев е считан за един от най-самотните български художници на 20-ти век. Внучката му признава, че другите творци са казвали за него: „Бай Златю ни подбива цените”. Завистта към таланта му ли е причината за неговата самота?
Самота е многозначна дума, зависи в каква точно самота изпада човек. Внучката му го е познавала най-добре, били са много близки. Тя е събрала голям архив от творби на своя дядо и по този начин е изразила голямото си уважение към него. По-скоро не завистта го прави самотен, а катастрофата, която се случва с него – инсултът. Това променя живота му, преобръща го изцяло – той се бори със самия себе си и е изпълнен с желание за оцеляване и най-вече за работа. Смятам, че това най-силно му повлиява, получава парализа на половината си тяло и се налага да рисува с лявата ръка.
Творчеството на Златю Златния се разделя на два периода. Какъв коментар бихте направили относно първия – неокласически и втория – след претърпяване на инсулта, доста по-експресивен?
Всъщност са три. Изкуствоведите боравят с много силни думи, които понякога не съвпадат точно с истините на живота, но това е нормално, професията го изисква. Той има един ранен период, в който работи с двамата си приятели – Перец и Бараков. Техен общ познат е бил един художник на име Владимир Рилски. Двамата със Златю се сприятеляват и правят няколко общи изложби, пак рисувайки в Родопите. Тогава, (в сградата на днешното Радио Пловдив) двамата представят много интересни изложби и тези първи, ранни творби на Златю Бояджиев са приети от критиците с апломб – за широтата на неговата четка и отношението към цвета. Има и нещо като преходен период, в който започва да рисува пейзажи, в малко по-различна гама от това, което е правил в най-ранните си творби. След парализата изгражда по-особени картини, по-мрачни, които отговарят на времето си. Успява да отиде във Франция, на гости на Давид Перец и това довежда до неговото ново преоткриване на света. Там започва да рисува, подражавайки малко на европейските художници, което обаче е още една сила на неговото изкуство. Както вие казахте – неокласицизъм – нещо, което е свързано повече с изяществото на формата, със силата на портретите, това е малко преди парезата, вече борейки се с това, което му се случва, създава по-гротескови творби.
Какво отличава Златю Бояджиев от всички останали художници на неговото време?
В творчеството му от периода след парализата, той създава нещо неповторимо в българското изкуство. Рисува различни ритуали, свързани с религията и празниците в различни селища. Обръща внимание на етносите, има поредица от картини, свързана само с циганите, сватби – мюсюлмански и християнски. Накратко, интересува се от много неща. Той е един емблематичен образ, един човешки живот, който остава незаличима диря в българското творчество – променя представата за изкуството и успява да изгради един своеобразен птичи поглед за света, включвайки музиката и природата в творбите си.
Стремежът на яркия български авангардист да върви по нестандартни пътища обяснява ли неговия работохолизъм?
Да, тези неща са свързани и не могат да бъдат разграничени. Обвързани са с натурата на един човек, който е успял да премине през множество житейски трудности, през различни етапи на собственото си творчество, съумявайки да остави такова богато наследство.
Автор: Нона Кичукова
20 СЕПТЕМВРИ
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ
ЗАЛИ ЗА ВРЕМЕННИ ИЗЛОЖБИ
ул. „Княз Александър I“ 15
www.galleryplovdiv.com
19:00 – 01:00
„Златю Бояджиев и Бараците“ – изложба
През 2013 г. се навършват 110 години от рождението на Златю Бояджиев. До 1951 година стилът му се родее с холандската живопис от XVI-XVII в. – портрети и битови сюжети, пейзажи рисувани с шпакла. Оттогава датира и приятелството на художника с Давид Перец /1906-1982/ и с Васил Бараков /1902-1991/, с които споделя житейски и творчески виждания. Известно е, че тримата често са работили заедно, пътували са из Родопите на своеобразни пленери, рисували са пейзажи. Стават известни като „Бараците“, заради фамилията на най-големия в групата. По-късно всеки от тях поема по различен творчески път, но те поддържат връзка до последно. Това са само част от фактите, около които Градската художествена Галерия – Пловдив, Софийската градска художествена галерия и Художествената галерия в Стара Загора изграждат концепцията на представителната и познавателна изложба. Толкова мащабно представяне на творчеството на Златю Бояджиев, при това заедно с още двама бележити български художници, не е правено от 1983 г., когато се чества 80-годишнината от рождението му.
19:00
Прожекция на филм за живота и творчеството на Златю Бояджиев.
