Регионален Етнографски музей – Пловдивза поредна година се включва в програмата на „Нощта”. Какво ще представи музеят този септември на публиката ще разберем от госпожа Грозделина Георгиева – отговорник на фонд „Тъкани и облекло” и „Мебели и интериор”.
Не за пръв път участвате в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”. Как се вписва „Нощта” в битието на музея?
Ние сме от първите участници в тази интересна проява. Смятам, че това е една страхотна инициатива, която успя да даде гласност на Пловдив. Градът винаги е бил културен център и незаслужено оставаше в сянка. Благодарение на „Нощта” не само направихме пловдивчани съпричастни към техния си град и ценности, но и хора от цяла България свикнаха, че в Пловдив, в края на септември има „Нощ на музеите и галериите” и винаги се интересуват относно програмата на събитието. Това ежегодно стълпотворение от хора показва, че интересът продължава и аз се радвам, че българинът е жаден за културни прояви. Затова и се стремим всяка година да представим неща, които досега не са правени, неща, които да привлекат интерес и публиката да види с желание.
Какво очаквате от десетото издание на събитието?
Следващата година очаквам да има една обща концепция в изданието на „Нощта”, защото не е лесно десет години хора от различни институции да успяват да са с една идея по-обединени. Затова си мисля, че моделът за юбилея, може да се разчупи, да има някакво общо участие на всички, например прегрупиране на институции – музеи, галерии, арт изпълнения, даже извън сградата. Нека да наблегнем и на самото „начало”, където още в зародиш обединяваща е общата идея да се направи нещо от всички участници. Всеки е свикнал да прави самостоятелно своите прояви, а връщането към изконното ще покаже, че в Пловдив има обмисляне в културно отношение.
Тази година в “Нощта” ще представите проект, свързан с развитието на модата в България. Как се спряхте на тази идея?
Това е една тема, която макар и стара не е достатъчно развита. Модата е нещо, което ние сме свикнали да свързваме единствено с дрехата, а не е така. Мода е всичко, което човек прави. Освобождавайки се от една епоха на турско робство, България е залята от вълната на новата мода – градската. До тогава понятието „кокона” е било обидно. Така са наричали жени, които нямат собствена красота и затова е трябвало да използват, червила и други козметични пособия. След време, именно „коконата” става модел за подражание на градската жена и понятието спира да носи този обиден привкус. Това е промяната, която ни вълнува – от традицията към новото. Тя влече след себе си както дрехата, така и аксесоарите, които преди това са абсолютно непознати и отричани. Явяват се модните списания, които стават важен фактор и съветват как да поддържаш стила си на живот. Домовете се отварят за женски събития, седянката изчезва и се появяват соарета, журфикси, а жените се срещат на чашка кафе, бяло сладко, показват се модели, които се изработват. Това е вълна, увличаща всеки. Пловдив е пример за многоетничен град. Мода е икономиката и политиката, а последното като опаковка е външният вид на човека. Този преход е изключително интересен и самото превръщане на Пловдив в европейски град с европейски облик е много важно. Води до това да се казва, че жените му са едни от най-красивите, най-модерните, украсяващи улиците щом тръгнат на разходка – сякаш си видял цяла една градина.
Отминал ли е копнежът по алафрангите? Ние алафранги ли сме или не до там?
Човек в днешно време едва ли го осъзнава, но ние сме донякъде алафранги, ние сме продукт на еклектиката. Тук може да видите дами, които са стилно и европейски облечени и други, които са предпочели носенето на шалвари. На изложбата ще видим, че е имало стремеж да се скъса с традицията, затова първо има и традиционни, а после и модерни елементи.
Има ли нещо, което в модния си напредък страната ни е открила и запазила с течение на времето?
При нас има сблъсък на три течения – ориенталско, традиционно и западно. Това е неповторима смесица, няма друго място, в което така силно да се сблъскват тези елементи, типичното за тогава облекло е коренно различно от всички други.
Какво ще кажете за съвременната мода в България? Има ли устойчиви тенденции и имат ли те корени в облеклото от едно време?
Мога да кажа, че има едно завръщане към традиционната носия. Днешните модни дизайнери откриват все повече богатството ù . В България има толкова видове носии, че е трудно дори в едно населено място да се каже, че между тях има застъпена прилика. Всяка жена оставя своя собствен почерк и всяка има своя естетически усет.
Ще видим още изложба на талисмани, амулети и пергаменти. Какво да очакваме от д-р Ангел Гоев и от самата изложба?
Д-р Ангел Гоев е много сладкодумен и много увлекателен разказвач. Той е преподавател и човек, натрупал много опит, странствал по света, изучавайки Африка и Южна Америка. Опознал е различните практики по тези места и затова умее да ги съпоставя с нашите ритуални дейности. Правенето на амулети и талисмани – предпазни предмети като цяло – е изключително специфично занимание. Всеки такъв предмет се прави индивидуално спрямо желанията на човек. Сам по себе си д-р Гоев е извор на знания. Той може да разкаже достатъчно и за шамански практики и прочие…
В днешно време хората използват ли амулети и вярват ли в тях?
Да. Мисля си, че ние българите никога не сме се отърсвали от езичеството и суеверията. Влизаме в църква, но ако ни мине път черна котка може три пъти да се завъртим или да ритнем камъче. Това не пречи, успяваме успешно да ги съчетаем и двете. Българинът винаги е вярвал в силата на амулета и предпазните му свойства, носил е нещо, което нарича талисман, усещайки, че му дава някаква сила. В самата ни психика е заложена идеята, че ние трябва да имаме нещо, което да ни пази, нас специално. Даже още когато жените са изработвали дрехата, в шевицата умишлено се е оставял някакъв дефект, който да бъде предпазващ. Аз също очаквам с интерес лекцията на д-р Ангел Гоев, защото тя ще включи неща, за които много малко хора знаят достатъчно.
20 СЕПТЕМВРИ
РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
ул. „Д-р Стоян Чомаков“ 2
www.ethnograph.info
19:00 – 01:00
„Модата Алафранга” (или как потурите станаха панталони, а сукманът – копринена „фуста”) – изложба
Изложбата представя еклектиката на облеклото в края на ХIХ и началото на ХХ век, навлизането на европейските модни влияния в една ориенталска по дух страна. Тя разказва как и защо в многоетничен град като Пловдив се появяват невероятните съчетания между традиционното облекло и навлезлите от Виена или Париж дрехи и аксесоари. В изложбата ще бъдат показани всички тези скъпи и най-често вносни вещи, които допълват пълния облик на пловдивския „европеец” (мъж или жена).
21:00 – 22:00
Прожекция на филм за градската мода към изложбата „Модата Алафранга”
22:00 – 23:00
Ревю-спектакъл с представяне на градско – дамско и мъжко облекло и завършване на дефилето с бельо от края на ХІХ и нач. на ХХ век
Изложбата се съпровожда от филм за градската мода от края на ХІХ и началото на ХХ век и ревю-спектакъл с живи манекени в двора на музея, които ще дефилират с градско облекло – дамско и мъжко, а с напредването на нощта ще представят и някогашното бельо, онази интимна, атрактивна и интригуваща за всеки тема. Изложба ще остане експонирана 1 месец в големия салон на 1-я етаж.
20:00 – 21:00
„Амулети, талисмани, пергаменти“ – изложба с презентация и демонстрация, доц. д-р Ангел Гоев
Изложбата показва възстановки на старинни образци на амулети и талисмани, изработени според традиционните обредни технологии на траки, славяни и прабългари, а впоследствие станали общобългарски. Според старите народни вярвания амулетите и талисманите са предмети на силата, които имат способност да отблъскват и прогонват злите сили, да пазят и защитават, да носят добро и сполука на притежателите си или там, където са поставени. Вярва се, че тази им способност се дължи на магическата им сила, получена чрез специалната, обредна направа, от естеството на материала, от магическите знаци по тях, от заклинателните текстове и формули произнасяни при изработката. Показва се колекция пергаменти за именните дни, свързани с традиционната идея за защита и покровителство на светеца – покровител и защитник на човека. Авторът ще демонстрира някои от тези старинни практики, ще разкаже за старинните вярвания на нашите предци за амулетите и талисманите.
