В предстоящото издание на „Нощта” ще се проведе една актуална (бих казала – необходима) дискусия на тема „Предприемачът като артист”. Инициативата е на „Икономическа библиотека”, като, освен дискусията ще видим още прожекция на късометражни документални филми, благотворителна фотоизложба на млади автори и интерактивна инсталация. „Икономическа библиотека” е специализиран център за хуманитарна литература в град Пловдив, учреден през април 2013 г. Книгите, които предоставя са от областта на политическата философия, историята, маркетинга, икономиката и психологията, като е обърнато специално внимание и на специализираната литература, подходяща за студенти и ученици. Управител на библиотеката е фондация „Бауерзакс”, а един от идейните създатели на платформата е Георги Стоев – управляващ съдружник в Industry Watch Group. Днес ви представяме именно господин Стоев, който ще ни разкаже повече за начинанието „Икономическа библиотека” и за първото участие на платформата в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”.
Като един от „създателите” на Икономическа библиотека, какви възможности относно развитието на проекта виждате в „Нощ” 2013?
„Нощ на музеите и галериите – Пловдив”, като основно културно събитие за града и за нас, като уникално място за споделяне на икономическо знание, е абсолютно задължителен проект. Никога не сме се съмнявали в желанието си да бъдем част от „Нощта”. За мен е трудно да говоря с конкретни цифри за популяризирането на Библиотеката, защото проектът е основно бутиков. Той е посещаван от ученици от 11 – 12 клас, от студенти I – II курс в университета, както и от хора на средна възраст, но при всички случаи целева група за нас е младежката аудитория. И аз бих дефинирал по-конкретно, че основният ни таргет са ученици в гимназията, които се опитваме да убедим да четат и малко икономическа литература, за да се образоват за това как се развива обществото. По време на „Нощта” градът оживява, това е изключително ценен шанс за нас да достигнем желаната аудитория.
В „Нощта” сте инициатор на разговора „Предприемачът като Артист”. Бихте ли ни казали нещо повече по темата? Какви са Вашите очаквания относно аудиторията? За кой най-вече ще бъде полезен подобен вид дискусия?
Всъщност, не съм лично аз инициатор на дискусията. Инициатор е фондация „Бауерзакс”, която е управител на Икономическата библиотека в Пловдив – едно начинание, което споделя знание, опит, различни визии на хора за това как можеш да бъдеш предприемач в днешно време. При това предприемач в най-широкия смисъл на думата – като визионер, като човек, който открива нови възможности, като артист, като непризнат от публиката човек, който се проваля, опитва, започва от начало и не се отказва. Такъв тип профил на предприемача се опитваме да разгърнем пред аудиторията, която идва в Библиотеката, независимо от това дали тя иска да чете книги, или да слуша някоя от лекциите. Това е нашата мисия – да помогнем на младите предприемачи да се ориентират какво точно очаква и вижда в тях обществото.
„Предприемачът като артист” е много интересна тема, а можете ли да кажете нещо и за „Артистът като предприемач”?
В ролята на предприемач влиза всеки един от нас. Всеки ден взимаме предприемачески решения, това касае и хората, които официално се водят „на свобода практика”, а голяма част от артистите са именно такива и трябва да оцеляват на пазара. В този смисъл тяхното ежедневие и тяхното бъдеще зависят от пазарните стимули, пазарните предпочитания. Управлението на риска е основна категория в предприемачеството и в инвестирането, основна категория е и за хората на изкуството – от образованието и посвещаването на даден вид творчество, през собственото развитие до наемането на млади таланти и т.н. Разбира се, аз не бих искал артистите да очакват някакъв систематизиран подход, лекция относно това как да бъдат предприемачи. Нашата цел по-скоро е да представим на широката публика, особено на хората, които нямат икономическо образование, нашата мисия и да им покажем как да оцеляват. При това, без да имат нужда от прекалено специализирани знания, но все пак да могат да правят анализ на това, което творят.
В България бизнесът интересува ли се от изкуство? Инвестира ли в изкуство? Колекционира ли?
До голяма степен проблемът в България е очакването изкуството да бъде подкрепяно от държавата и правителството. Това дава свобода на държавния чиновник да решава какво да се случва с изкуството и с хората на изкуството. Разбира се, за някои това е предпочитан модел на развитие. Но тук рисковете са значително по-големи, от една страна даваме голяма власт на малка група хора, да решават примерно кое изкуство да процъфтява, от друга страна ставаме крайно зависими от държавен или общински бюджет, които винаги са недостатъчни. Разбира се, не на последно място, самите стимули да се твори в посока на това, което пазарът търси, са доста изкривени при положение, че разчитаме само и основно на държавното финансиране в сферата на изкуството. Големият проблем е свързан със собствеността върху активите – театри, опери, музеи, галерии (разбира се, като изключим малките частни галерии, които функционират печелившо). Оказва се, че за културна дестинация, като Пловдив например, липсата на опера е тежък проблем. Говоря за сграда, която функционира като опера, не за институция. Тоест хората, които предпочитат този вид изкуство и го търсят тук, за да похарчат парите си за това, което харесват, именно тук, в бизнес – план разгледано, просто наистина няма как да го направят. Така че, виждате как осланянето само на държавната инициатива проваля различните възможности за изкуството. Аз съм един от хората, които биха искали да инициират създаването на частна опера в Пловдив и въпреки песимистичните реплики на различни представители на бизнеса или на общината, аз съм оптимистично настроен относно тази идея – за частна опера тук има бизнес.
Интересно е изследването Ви за значението на думата „създател” в българската менталност. Казвате, че «създателите са с неясна функция за общество, в което масово се смята, че капиталистите са врагове на природата и че печалбите за някои са загуби за други.» Как бихте убедил създателя на изкуството в това, че мисълта за продажба е план за създаване на доверие към т.нар. „потребител”, а не опорочаване на идеалистичната концепция за изключително духовно богатство?
Много е важно да се знае, че в пазарните отношения има два типа играчи: едните създават нови марки, нови визии, нови модели, нови стилове, като, разбира се, не бих искал да спекулирам с думата „ново”, защото в крайна сметка всичко ново в живота е комбинация от някакви стари неща. Много е важно това, че хората, които налагат тези нови тенденции, обикновено са малцинство, една малка група, която, преди да се превърне в „типинг пойнт,” обикновено е критикувана и отхвърляна от останалите. Другата група – тази на имитаторите е мнозинство, тя се възползва от новия стил, новата марка или лого и започва да ги популяризира много бързо. Но тя си остава имитаторска. И в този смисъл, ако можем да разграничаваме изкуството на истинско и имитаторско, при малката група на тези, които пробиват новите пазари, новите ниши, връх в изкуството е умението да убеждаваш, да прокарваш нов тип маркетинг, а когато говорим за такъв тип въздействие, предприемачът и търговецът се преливат в артист.
Понятието „комерсиалност” натоварено ли е с негативно значение?
Да, натоварено е, поне доколкото аз съм общувал с хората от културни среди – там има някакъв страх от „комерсиалност”. И понеже съм макроикономист като бекграунд, занимавал съм се с бизнес консултиране, при нас комерсиалното е нещо изключително положително. Ако си печеливш на пазара и си търговски насочен – ти си някой, при това някой, който е изключително ценен, с който хората искат да общуват и да работят. Трябва да кажем, че за да съществува едно изкуство, то трябва да има своите потребители. За да има потребители, то трябва да ги спечели на пазара. В крайна сметка, за да има бъдеще, изкуството се нуждае от свой комерсиален характер и според мен, проблемът е по-скоро семантичен. Тоест, ако успеем да сменим думата „комерсиален” с нещо друго, например с „търговски насочено” или „потребителски насочено”, тогава и проблемът може да изчезне. Според мен „Нощта” би могла да повлияе върху реториката на думата „комерсиално”, така че да се замени с термин по-приемлив за артистите.
Автор: Ханна Марушчак
21 СЕПТЕМВРИ
Икомоническа библиотека
ул. „Капитан Райчо“ 52, Маркет център, ет. 2
19:00 – 20:00
„Предприемачът като артист“ – лекция на Георги Стоев (IndustryWatch, България)
Какви са връзките между изкуството и бизнеса? Какви са възможностите за паралелно развитие на двете? Как изкуството пази стойността на богатството? Представителя на икономическия и консултантски център IndustryWatchГеорги Стоев ще представи виждания и прогнози по
20:00 – 21:00
„Предприемачът като откривател“ – прожекция
В рамките на един час посетителите ще имат възможност да гледат късометражни филми, участвали в авторския конкурс на Института за пазарна икономика „Предприемачът като откривател“.
21:00 – 23:00
„Един портрет на …“ – прожекция
Ще бъде представена компилация от кратки биографични филми на известни икономисти и политици.
19:00 – 01:00
„Полетът на мисълта“ – инсталация на Мирияна Митева, Весислав Илиев
Инсталацията „Полет на мисълта“ символизира симбиозата между модерното и традиционното. Целта й е да се покажат безграничните простори на мисълта, както и необходимостта от присъствие на книгите на „хартиен носител” въпреки новите електронни формати и е-четци.