Най-новият участник в конкурса за разказ “Знам какво направи миналата Нощ” се казва Наталия Маламова. Разказът на Наталия ни пренася в моментите, когато приказките сякаш оживяват и всеки е запленен от емоциите и магията на Нощта. Убедете се сами:
Настъпи най-сетне тази дългоочаквана нощ на музеите. Предвкусвах уханието й. Приятелки все ми разказваха колко добре си прекарват: разгледат някоя галерия, някой музей, пък седнат и хапнат.
Атмосферата по улиците приличала на карнавално шествие, като тези в Бразилия. Нямах търпение, усещах гъдел и пеперуди в стомаха си. Надявах се да прекарам една нощ без семейни задължения, без съпруг и деца. Вечер без телефонни обаждания и ангажименти.
ЪЪМ, усещах аромата на опиянени хора. Исках да напълня душата си с духовна храна. Липсваше ми търпение за настъпване на нощта.Толкова рядко напоследък се вълнувах и радвах, че от доста време имах нужда да „заредя батериите”. Набързо си уговорих среща с няколко приятелки и ето ме на – пристигнах навреме. Бях сложила малка черна рокля, красиви бижута и удобни обувки, нали щях да обикалям по музеите, все пак това беше „ Нощ на музеите и галериите” в Пловдив. Повечето музеи и галерии в града се намират в Стария Пловдив и разхождайки се с високи токове нямаше да се чувствам комфортно.
Зарязях „ домочадието”, сложих грим и поех по пътя на една изследователка” на музеите. Привкус на нещо вълнуващо и очарователно се носеше във въздуха. Срещата ни беше пред Римския стадион в града. Всички се вълнувахме ужасно, като че ли бяхме отново тинейджерки, усещахме онази свобода, онзи полъх в косите, който само младостта носи. Започнахме своята обиколка след като изгледахме огненото шоу под звездите.
След това изписахме своите пожелания на дървото и продължихме към Стария град. Не, че не бях се разхождала из музеите и галериите през деня – няколко пъти бях ходила в галерия „Пълдин”, Етнографския музей, Балабановата къща, но сега вечерно време всичко ми изглеждаше по-красиво.
Цареше една атмосфера на приказност, даже тълпите от хора и тук–таме попадането на крака ми под нечий друг крак не успяваше да отнеме усмивката ми. Въздухът беше изпълнен с положителни емоции и нещо непознато и вълнуващо. Нямах търпение то да се случи, имах нужда от нещо разтърсващо, което най-сетне да ме извади от налегналата апатия.
Стигайки до „ Конюшните на царя” нещо ме накара да вляза там, знаех, че тази нощ е най-голяма вероятността човек да се срещне с интересни хора, да послуша хубава музика и за миг да забрави действителността. Настаних се на един стол, заслушах се в музиката, загледах се в звездите и се пренесох далеч във времето. Спомних си за времето, когато четях „ Малкият принц” на Екзюпери, как се пренасях в друг свят, с по-добри хора, по-весели и безгрижни лица. Липсва ми това време . Както се бях размечтала изведнъж усетих, че някой ми шепне в ухото, седнал на рамото ми. Ококорих очи – това беше фея . Тя ме извести, че ме чакат. Обух обувките си, които небрежно бях подхвърлила под масата, махнах за довиждане на опиянените си прятелки и тръгнах. Направо полетях и попаднах на планетата на малкия принц. Онемях от удивление, този свят за който мечтаех през детските ми години беше реалност. Там бяха и всички приказни герои, които харесвах. Обзе ме едно топло и хубаво чувство, чувствах се отново дете. Макар, че да си призная детето у мен никога не си беше тръгвало. Тази нощ наистина беше приказна. Излязох за да се слея с една тълпа жадна за култура и морални устои, а попаднах в моя детски свят. Толкова истински, обичан и обичащ се.
Не усетих кога измина времето. Не помня как и кога се прибрах. Помня само на сутринта сънените очи на малкия ми син и думите му: „Мамо, знам какво направи миналата нощ. Сънувах те!”
Фондация “Отворени изкуства” няма да редактира авторските текстове и те ще се публикуват в оригиналния им вид.
Припомняме, че желаещите да участват в конкурса могат да се запознаят с условията на конкурса в страницата във Facebook – https://www.facebook.com/events/269617013155396/
