Представяме Ви първия разказ в конкурса “Знам какво направи миналата Нощ”, чийто автор е Йордан Радичков. Конкурсът е до 20 септември 2012г. и в него ще бъдат публикувани разкази за миналогодишното издание на “Нощ на музеите и галериите”. Споделете преживяванията си и своевременно вижте Нощта през очите на другите посетители! Желаещите да участват могат да видят условията за участие на страницата на конкурса във Facebook – https://www.facebook.com/events/269617013155396/. За най-добрите разкази има предвидени награди. Успех на всички!
“Soul Party”
С Йоанчето винаги им е вървял стопа. Докато тръгнат обаче е голям проблем. Той все се дърпа и не иска, а тя все дава зор: „Няма проблеми бе, братленце. Ей го къде е, ще стигнем за нула време”.
Хубаво де, ама вече клони към седем вечерта. А тя Нощта на музеите няма да ги чака тях да се справят с недоверчивите шофьори. Не стига това, ами и решават да спират коли още от хотел Плиска. Това е равносилно на гибел за всеки един самоуважаващ се стопаджия. Забързани автомобили профучават край тях, плезят им се, подиграват им се, викат им, но нашите хора имат цел. А като имаш цел, не могат никакви бясни и разлютени шофьори да ти направят впечатление. Ти си гледаш напред и си свирукаш.
Те гледат към Пловдив. И си свирукат повече от час. Та песента им излиза вече малко изморена и умърлушена. И ето ти спасение.
Спира кола пред тях, от прозореца наднична мъж на средна възраст. Пита с кой акъл чакат тука стопа, те му се усмихват смутено и глуповато и хайде на задната седалка.
Стоп-мечта. Оказва се, че шофьорът е заклет стопаджия. Черпи ги цигари и за нула време ги кара. Слизат в центъра на Пловдив. И всичко вече е различно.
Двама приятели. Обоколили са българските градове и планини, на море са ходили, ама в Пловдив най-много им харесва.
Имат си приятели тук пък и по време на Нощ на музеите винаги намират една по-особена атмосфера. Дали от всичките изложби и миризмата на бои, дали е от многото посетителите, като пристигнат в градата и двамата се отпускат, усмихват се и забравят за всички грижи.
Няма къде да спат. Споглеждат се и се усмихват. Че на кой му трябва да спи? Нали е Нощ на музеите? Ще отидат на някоя изложба, ще послушат някое поетическо четене, ще отидат във фабриката за тютюн, пък ще съмне. И тогава хващат стопа и са у дома.
Речено-сторено. Тръгват двамата да обикалят из града. Спират първо при джазмените пред едно малко кафене в Пловдив. Там веднага се намират в приятелско обкръжение. И ето ти Васил Пармаков, който вече е потънал в интерпретации на славни имена от джаз историята. Заедно с всички останали музиканти. Барабанистът не спира да поддържа пулса на мелодията и всички са опиянени, захласнати по като че ли спънатите ноти. Хаоса се превръща в хармония и музиката спира да съществува в пределите на града. Тя се разпръсква из страната, прескача границите и се разлива в съществуването. И двамата приятели са част от това преживяване. И всички, които са около тях. И се сливат в едно и продължават да бъдат.
Захласнаха се нашите хора и забравиха за какво са дошли. А те за Пистамашина са дошли. Джазът толкова им е замаял главите, че са забравили кое време е станало. А то е време за извънземни бас линии и вокали.
Ето ги нинджите. Покорили са една от улиците на града, кацнали са по средата на Пловдив, забиват още няколко акорда и се скриват от очите на публиката.
Какво да се прави? Не можеш да хванеш всичко от Нощ на музеите от нейното начало до самия й край. Може би и в това е красотата на тази нощ. Защото тя винаги остава по-светла от всички останали други нощи. През тази нощ не изпитваш нито умора, нито глад. Поне моите приятели така ми разказаха. Не се спирали и за секунда. Влизат в ритъма на града и не просто обикалят по улиците. Те са там и се превръщат в част от безкрайната програма, богата на най-разнообразни събития.
Неусетно стават част от всички тях. Началният и крайният час съществуват само в програмата в задния им джоб те не са реални и не означават нищо. Тук двамата приятели изпадат в безтегловността на изкуствата, опиянени от цветовете, звуците и гласовете на съвременните художници, музиканти и поети.
Изкуството никога не се е разбирало добре с програмите. Затова и вече не им трябва. Всичко се свежда до движението. А то не спира. Различни лица, дрезгави, ниски и високи гласове, безкрайни купони във фабриката за тютюн. И накрая пак остават двамата.
Вече са на централната улица на града. И се усмихват заедно с малките часове на сутринта. Но слънцето още не се е показало. Пред тях се появява младо момче. Може би е откраднало дрехите на Мадона. Изглежда ослепително с невероятния си златен сутиен и искрящо червило. Влиза в клуба, който е близо до тях.
Познавам ги и двамата. Никога не биха оставили нещо на случайността. Вдигат раниците и хайде след травестита. Попадат пред вратите на пловдивското Студио 54. Ярки светлини, безкрайни танци и пак онова момче със златния сутиен.
-Вие какво ще желаете? – обръща се момчето с ярко розовото червило към двамата приятели. Те обясняват, че са от един от големите български вестници и са изпратени да отразят настоящата Нощ. Интересуват се от програмата на клуба, питат дали тя не е част от Нощта и споменват, че ако биха могли, биха задали няколко въпроса на нощните изкусителки.
-Това е соул травестит шоу програма – видимо притеснено, обяснява момчето. Не иска да пусне приятелите без вход. И те си тръгват. Обогатени от тази случка за цял живот.
Слънцето изгравя, а двамата стоят на Тепетата с по една бира в ръка, потънали в сладката умора от целонощното кръстосване на града, запознаствата с толкова много хора и впечатленията от всички събития.
Заспиват прави на изхода на града и ето че някой се смилява над тях.
-Към София ли сте?
Разказват своята история на шофьора, заспиват и ето че са у дома. Тук те разказват своята история на всичките си приятели. Разказаха я и на мен. И все едно съм бил с тях тази нощ. И все едно сме били всички заедно на изминалата Нощ. А тя си остана не само в архивите на града. Остана и някъде другаде, записана без начален час и обявен край.
Фондация “Отворени изкуства” няма да редактира авторските текстове и те ще се публикуват в оригиналния им вид.
