Петър Чухов
Петър Чухов и Иван Христов от етно група Гологан се включват в Нощта на музеите и галериите с интересен проект. Двамата са подготвили смесено музикално-литературно изпълнение- ще редуват авторска поезия с акустична музика, а пърформансът им ще продължи около един час. Сцаната им ще е в книжарница Хеликон. За проекта от афиша на Нощта разказва Петър Чухов.
Каква е поезията, която ще четете с Иван Христов? Има ли обединяваща тема?
Ще рецитираме стихотворения. така да се каже „От София до Лас Вегас“ и „От Бдин до други места“. И двамата имаме неща, които сме писали докато сме били в Щатите. Имаме също така и посветени на София и на други топоси и това ще е обединяващият елемент. Иван издаде преди време стихосбирка наречена „Бдин“, която исторически е старото име на Видин, но в случая е едно утопично място. Смятаме това да е центърът, около който да гравитираме. Ще се опитаме да навържем четенето с парчетата на Гологан, изпълнени акустично с кавал и китара, правили сме го много пъти и в България, и в чужбина.
Иван Христов
Какви са причините, които ви спряха да се появите в пълния състав на Гологан в Нощта?
Останалите от групата няма да са в България по това време. Анджела по принцип живее тук, но в момента й се налага много да пътува и трудно се събираме и за репетиции. Аз лично напоследък съм по-активен с другата банда, в която съчетаваме музика и мои стихове – групата за поезия и алтернативен рок ЛаТекст, заедно сме в нея с басиста и барабаниста на Гологан.
Смятате ли да извадите скоро албум и с тази група?
С ЛаТекст започнахме в края на февруари, на 29-ти ни беше първото излизане пред публика в СУ, но от тогава навъртяхме доста участия по различни фестивали, включително и вашия „Улица Отец Паисий“. Все още допълваме репертоара, имаме към 15 парчета, но са кратки. Напоследък работим и с певица, Елена Пенева, която за момента се включва само в някои композиции, но смятаме да я интегрираме сериозно към бандата. За албум е рано да мислим, обаче може да запишем някой сингъл.
Как се събра Гологан?
Иван Христов свиреше в една група, Палеонтолозите, също правеха етно музика, но акустично, с тамбура, тарамбука, кавал и певица. Аз свирех в разни рок банди и много пъти съм казвал на Иван да седнем и да направим нещо на основата на фолклора, но с рок рифове. Обаче това така и не се случваше. В един момент Палеонтолозите се разпаднаха и едва тогава седнахме да работим заедно. Пробивът дойде, когато нашият приятел, поетът Пламен Дойнов, който имаше премиера на своя книга, ни покани да изсвирим нещо там. След това към нас се присъедини и Емануил Видински, той свири на китара и барабани и също е поет. Първоначално Емо свиреше на тарамбука на концертите. Излизахме главно по литературни събития и така се създаде проектът – като комбинация от музика и четене, затова се кръстихме „група за етнорок поезия“. По-късно се появи Анджела Родел и нещата станаха сериозни. Намерихме и бас китарист – Иван Вълев, но пък Емо Видински напусна, защото през повечето време живееше в Германия. Тогава взехме и барабанист – Гриша Маникатов – и с това окончателният ни вид на рок банда беше готов. Като цяло обаче сме излизали в най-различни комбинации – от петима до двама. Както ще бъдем сега с Иван. Най-добре е, когато можем да излезем всички като рок група. Обаче се случва да свирим и полуакустично и дори изцяло акустично, в зависимост от местата на участие.
Как стана връзката с Анджела? Тя е учила етномузикология, но как се запознахте и как се оказа тя в България изобщо?
Запознахме се с нея покрай бившия тамбурист на Палеонтолозите, един японец, Шинджи. Той я доведе на купон у нас, където заедно с Иван си правехме джем сешън. Когато запя, ние бяхме впечатлени, тъкмо си търсехме певица и тя се съгласи да се присъедини. По-късно с Иван Христов станаха двойка, вече са съпрузи и имат дъщеря. Анджела се установи в България, но понеже е преводач на пиеси и романи по линия на фондация „Елизабет Костова“ и други програми, често пътува, за да ги представя в чужбина.
Харесвате ли някоя от другите групи в България, които се занимават с етно музика? Имате ли приятелски отношения или намерения да правите общи парчета?
Имали сме общи концерти с Балканджи, те правят интересни неща. На мен лично ми харесват доста групи, не само в етно музиката. Когато свирихме на фестивала „Улица Отец Паисий“, бяхме на една сцена с проекта 4х4 – четирима поети, Радо Чичев, Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. Когато те започнаха този проект, който постепенно се развива, акцентът беше повече върху театралността, но по-късно добавиха и много музика, благодарение на Ангел Додов и Любо Брашненков. Нещата, които правят, ми допадат. Оратница също са ми интересни, но тяхното звучене е по-различно.
Радвам се да чуя, че има приятелство във вашите среди.
Има, да, определено, макар че нашите приятели са повече в литературните среди и аз се възприемам първо като пишещ човек и на второ място като музикант. Пиша освен поезия и проза, имам дори и драматургични опити, въпреки че са все още малко аморфни. По тези причини е нормално приятелският ми кръг да е свързан повече с писателските среди, но намирам много интересни хора и сред музикантите.
Все повече млади хора харесват етно рок, етно и етно фюжън, поне по мои наблюдения, съгласен ли сте с това?
Да, определено се забелязва засилен интерес, особено покрай събития, свързани с някакви каузи. Например, когато свирихме в Борисовата градина на лятната естрада по повод един от екологичните протести, беше пълно с млади хора, които водят здравословен начин на живот, спортуват и явно тази музика им допада тъй като по някакъв начин е свързана с техните идеи.
Възможно е и традиционното българско звучене да им харесва, да го оценяват и действително да е близко до тяхната емоционалност. Смятате ли, че е имало причина в един момент народната музика да е в застой и да не се радва на такава млада аудитория?
Фолклорните ни интонации и ритми са много интересни, но по времето на социализма бяха поднасяни по един шаблонен начин, оркестрирани твърде академично, всичко звучеше еднакво и пораждаше скука и представа за някакви възрастни хора на село. С освобождаването на процесите в културата и по специално в музиката, започна да се експериментира, така звученето стана много по-разнообразно. Автентичният фолклор днес се пречупва през всякакви авторски виждания, може дори да е само слабо загатнат, само повод за авторска музика. Комбинацията му с най-авангардните музикални течения го прави много по-интересен за младите хора.
Променя ли се нещо в българската културна и градска среда?
Радва ме, че има все повече подобни на Нощта крупни изяви, които обединяват различни видове изкуства. Например „Улица Отец Паисий“ в Пловдив, инициативите на „София: Поетики“ в София, фестивалът „София диша“, който се проведе в четири недели на август, фестивалът „Четящият човек“, организиран от Книжарници Хеликон в Бургас. Имах удоволствието да бъда поканен да участвам във всички тези събития с поетическите двубои, които организирам, както и с група ЛаТекст, и мога да кажа, че се усеща истинско оживление. Точно за това си мечтаех – да има жив творчески пулс в цяла България. Сега според мен това се осъществява.
Автор: Диана Илиева
Книжарница „Хеликон“
ул. „Княз Ал.I Батенберг“ 29
www.helikon.bg
Helikon bookshop
29 Knyaz Al.I Batenberg St
www.helikon.bg
19:00 – 23:00
Само в Нощта, Изложба „Усещане“ – Автор: Никола Стоименов (България). Има реализирани самостоятелни изложби в Пазарджик и участия в общи художествени изложби в Благоевград, Варна, Лом, Козлодуй, Пазарджик, Белоградчик и др.
Only during the night, Exhibition „Sensation“ – Nikola Stoimenov (Bulgaria). He had solo exhibitions in Pazardzhik and participates in group art exhibitions in Blagoevgrad, Varna, Lom, Kozloduy, Pazardzhik, Belogradchik and others.
22:00 – 23:00
Само в Нощта, Концерт „Гологан“ – музика и стихове на Петър Чухов (китара) и Иван Христов (кавал) (България). Поетите Петър Чухов (китара) и Иван Христов (кавал), основатели на групата за етно рок поезия „Гологан“, ще свирят парчета на групата и ще четат свои стихове. От дълги поеми до кратки хайку, от София и Бдин до Лас Вегас и други места.
Only during the night, Concert „Gologan“ – music and lyrics by Petyr Chuhov (guitar) and Ivan Hristov (kaval) (Bulgaria). The poets Petyr Chuhov (guitar) and Ivan Hristov (kaval) are founders of the ethno rock poetry group „Gologan“. They will play some of the group’s songs and will read their poetry. From long poems to short haiku, from Sofia and Bdin to Las Vegas and other places.
