Дни преди премиерата на спектакъла „Крал Лир” се срещнахме с Явор Бахаров, който тази година за пръв път ще бъде едновременно участник и посетител в Нощта. Талантливият актьор ни отдели от времето си в една от почивките между трескавите репетиции за представлението, за да разкаже за ролята си и да сподели впечатленията си от града под тепетата.
Запознат ли си с традиционното пловдивско събитие Нощ на музеите и галериите?
Чувал съм, сега се поинтересувах повече, защото самият аз ще бъда участник в Нощта. Играя в постановката „ Крал Лир”, която ще бъде представена в по – нестандартен час, в полунощ. Знам, че цяла вечер има различни събития, най- вече в Стария град. Досега не съм присъствал, но тази година след представлението със сигурност ще разгледам нещо от програмата, надявам се само да не съм много уморен.
Има ли място в Пловдив- музей или галерия, което искаш да посетиш?
Приятно ми е сутрин да обикалям из Стария град и да разглеждам различните обекти там .Бях в къщата на Георги Божилов- Слона, иначе ми допада самата атмосфера, трихълмието. Няма определена галерия, която да съм си набелязал.
Старият град ли е най- интересното място в Пловдив според теб?
Да, определено.
Разкажи ни повече за ролята си в „Крал Лир”?
Ролята ми е на Едгар. Много я харесвам, едновременно ми е и трудно, и забавно. Цялото изграждане на този персонаж е голямо предизвикателство.
Разкажи ни повече за магията на театъра. Как се чувстваш, когато си на сцената?
В момента се чувствам доста уморен от театъра. Имаме доста довършителни неща, а нямаме много време, само седмица остава до премиерата. Театърът е и професия, и начин на живот. Опитвам се да не го приемам като задължение и работата да ми доставя удоволствие. С помощта на театъра разкривам собствените си търсения, откривам неща, които могат да ми бъдат полезни в живота. Уча се от текста- например в тази мащабна пиеса на Шекспир за всяка житейска ситуация ми изскача някаква сентенция. Гледам да не обръщам внимание на моментите, които ме изнервят, и които съпътстват всяка една професия. Гледам максимално положително на нещата и така всяка вечер превръщам излизането си на сцената в удоволствие.
- Фотограф: Георги Вачев
Играеш както в театъра, така и в киното. Не се ли случва понякога в театъра да играеш като за пред камера и обратно? Или двете неща взаимно се допълват?
Двете неща са много различни. Все пак това е работата на режисьора, той те наблюдава, дава ти някакви напътствия, а ти гледаш да изпълняваш това, което той иска. Той е твоят коректив и ти казва ако нещо не е както трябва и ти се стремиш да го направиш по- експресивно и по- ярко. Защото в театъра е по- важно всичко да стане по- четивно, докато в телевизията и киното средствата са по- минималистични и ако направиш или кажеш нещо точно както трябва, то камерата веднага го улавя.
Къде се чувстваш по- спокоен и по- сигурен?
И на двете места не се чувствам спокоен и сигурен.
Защо?
Такава е самата професия, трябва постоянно да търсиш, а не да се успокояваш с резултатите. Винаги трябва да се стремиш да се изкачваш по- нагоре и да си по- интересен. Сега в периода точно преди премиерата хич не съм спокоен, но целият екип сме се сплотили и сме насочили енергията в спектакъла и каня всички чрез блога на Нощта да дойдат и да се насладят на постановката.
Какво ти дава театъра, и какво ти дава телевизията?
И на двете места мога да упражнявам професията си, срещам различни хора, опознавам различни места. Телевизията ми дава повече пари, но и двете са ми интересни. Естествено случва се едното от двете да натежи- например сега, когато играя в театъра ми се иска да снимам, и обратно- когато снимам дълго време ми се иска да играя. Смятам, че всеки един актьор трябва да се чувства добре и на двете места.
Какво досега ти е било най- трудно- било дадена роля в театъра или момент по време на снимки?
Сега ми е най- трудно. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа, че нещото, с което съм се занимавал тогава ми е най- трудно. В момента най- трудно ми е да играя Едгар в „Крал Лир”.
По какво си приличаш и по какво се различаваш с Едгар? Има ли негови качества, които искаш да притежаваш?
Образът е хомогенна работа между мен самия , между това, което е написал Шекспир и това, което иска режисьорът. Надявам се накрая да се получи нещо плътно, достоверно, така че когато хората гледат да виждат завършен характер. Сигурен съм, че когато човек наистина действа на сцената се получава нещо различно и интересно.
Има един момент на сцената, когато Едгар се прави на друг човек и започва да играе театър в театъра. Интересно ми е да го правя, чувствам го близко, защото понякога в живота се налага да се правиш на някой друг. Тук не се налага да го скриваш, а по- скоро се опитваш да предадеш неговите чувства, репрезентираш го по ясен начин.
Като какъв актьор се определяш- комедиен или драматичен?
Не се определям нито като комедиен, нито като драматичен. Пак казвам, че един добър актьор трябва да може да прави всичко.
От какво се страхуваш?
Ако имате предвид в театъра- страх ме е да не си забравя репликите. Но ако през тези три месеца съм работил както трябва, мисля, че това няма как да се случи. Иначе ме е страх да не остарея самотен.
Това да си актьор задоволява ли те напълно в този етап от живота ти?
Да, доволен съм. Не мога да кажа напълно, защото човек винаги трябва да се стреми да се развива и да върви по- нагоре. Естествено има моменти, в които ми се иска да зарежа всичко и да отида някъде сред природата, но ми е трудно, трябва да се съобразявам с различни договори, уговорки.
Често споменаваш думата „търся”. Намираш ли това, което търсиш? Какво намери в ролята на Едгар?
Търся смисъла на живота като цяло. Това ми помага да вървя все по- нагоре, да се развивам в правилната посока.
От ролята си научих, че бягството не е решение на проблемите. За да се справиш с трудностите трябва да се срещнеш с тях лице в лице.
Упованието в какво ти помага? В Бог, в семейството, в приятелите?
В честността може би. Ако си честен спрямо себе си, няма за какво да съжаляваш.
Какъв е твоят поглед върху града на тепетата?
Хубав град, хубави кръчми с вкусна храна. Не може да се сравнява със София, там е моето родно място, моите приятели. Когато стоя в Пловдив повече от 7- 8 дни започвам много да се радвам на табелата на София. Много харесвам Стария град, за мен това е най- хубавото място в Пловдив, от него съм останал с най- голямо впечатление. Тук съм сам и мога да се концентрирам максимално в работата си, оставам насаме със себе си, имам време да помисля. Когато съм в Стария град се чувствам все едно съм на почивка в Созопол. Усамотявам се там и понякога чета „Последното изкушение” на Никос Казандзакис. Гледам да се разнообразявам и единственото ми четиво да не е сценарият.
Как се забавляваш?
Излизам с приятели, ходим в различни заведения. Влече ме нощният живот, и когато съм в София гледам да му отделям достатъчно внимание.
Как смяташ да подходиш към Нощта- ще планираш ли маршрута си или ще се оставиш да те води интуицията?
Ще погледна програмата, но няма да планирам нищо предварително. Много мои приятели са посещавали Нощта предни години, това е момент, в който града се отваря, атмосферата става необикновена. Трябва да има такива събития, определено имаме нужда от тях.
Щастлив ли си?
Горе- долу.
Автор: Русана Куманова, Петя Терзийска
Драматичен театър – Пловдив
ул. „Княз Ал.I Батенберг“ 38
www.dtp.bg
Plovdiv Drama Theatre
38 Knyaz Al.I Batenberg St.
www.dtp.bg
22:00 – 01:00
Фотоизложба „Крал Лир“ – Георги Вачев. 35-годишният фотограф и актьор ще представи авторски снимки от спектакъла „Крал Лир“. Георги Вачев завършва НАТФИЗ през 1998 г., щатен актьор е в Драматичен театър – Пловдив. През 2009 г. завършва магистърска степен по „Фотография“ в АМТИИ – Пловдив. От 2007 г. е автор на снимките от спектакли и други на Драматичен театър-Пловдив.
Photo Exhibition „King Lear“ – Georgi Vachev. The 35-year old photographer and actor will present his photographs from the Plovdiv Drama Theatre’s production of „King Lear“. Georgi Vachev graduated from the National Academy of Theatre and Film Arts in 1998, and has since been a residential actor at the Plovdiv Drama Theatre. In 2009 he received an MA in Photography at the Academy of Music, Dance and Fine Art in Plovdiv. He is the author of the majority of the Theatre’s photographs since 2007 such as posters, shows, events and others.
22:00 – 01:00
Само в Нощта, „Крал Лир“ – По идея на: Сюзанна Арутюнян-Василевска, Режисьор: Стайко Мурджев, Сценография: Петър Митев/ Огняна Серафимова, Костюмограф: Ирина Кружилина (САЩ), Хореограф: Милен Петров, Музика: Петър Дундаков.
Only during the night, “King Lear” – Created by Suzanna Arutyunyan-Vasilevska, Director: Stayko Murdzhev, Scenography: Petаr Mitev/ Ognyana Serafimova, Costumes: Irina Kruzhilina (USA), Choreography: Milen Petrov, Music: Petar Dundakov. Cast: Stoyan Aleksiev, Anastasia Lyutova, Elena Atanasova, Mariana Yotova, Ivana Papazova, Damyan Tenev, Yavor Baharov, Hristo Padev, Troyan Gogov, Ivaylo Hristov, Stefan Popov, Georgi Vachev, Stiliyan Stoyanov, Petar Toskov, Simeon Aleksiev, Todor Genov. King Lear opens the gates of his castle to everyone – meet the king, the princesses, the dukes, the courtiers, the good and the bad. Dance and have fun with them. A special gift awaits the first guests at the ball.
