Амелия Гешева
Резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Известен като една от най-популярните дестинации в България, Старинен Пловдив е културният център на града.
Дни преди Старият град да посрещне много гости в рамките на Нощта на музеите и галериите в управлението на ОИ ”Старинен Пловдив” ни посрещна настоящият му директор Амелия Гешева.
Г-жо Гешева, какви са Вашите очаквания и мечти свързани със „Старинен Пловдив”?
Старият град е сакрално място, точно затова, не само моите мечтите са свързани с възраждането му. Очакванията ми са свързани с реалността и усещането, че никак няма да е лесно то да се случи. Струва си обаче да се положат максимални усилия и енергия.
Днес тук не идват много пловдивчани, но ако срещнете някой на Главната и го попитате за Стария град, всеки ще ви каже, че трябва да изглежда по-различно от гледна точка на инфраструктура, на атракция, на емоция. Малцина обаче ще положат усилия за промяната. Освен констатациите трябва и много работа.Затова една от мечтите ми е свързана с това като институция културният институт и общината да имаме повече съмишленици, за да променим дори ежедневието в Стария град. Тук да идват още повече туристи, но и самите пловдивчани да припознаят това място като нещо различно, като средище на култура, на духовност и положителни емоции. Мечтая си също за къщи населени с живот, повече прозорци с мушкато, усмихнати хора, защото Старият град не е музей. Той живее чрез нас и нашето усещане за него е първа крачка към промяната.
Голяма част от културното наследство на града е съсредоточено в „Старинен Пловдив”. Трудно ли е управлението на толкова голям културен капитал? Има ли нужда от външна подкрепа и инвестиции?
Отговорът е категоричен, без инвестиции няма и не може и да има промяна. За съжаление Пловдив изпусна златен шанс за финансиране, свързано с опазване на културното наследство по програма „Регионално развитие”. До края на този програмен период едва ли ще имаме достъп до подобен финансов ресурс от оперативните програми, но трябва да се използват всички налични възможности. Трябва да се положат максимални усилия, за да се подготвят добри проекти, а съществуващите да се реализират чрез външно финансиране и общинския бюджет. Видимо е, че състоянието на недвижимото наследство е незадоволително. Причините са различни и едва ли е необходимо да ги припомняме отново. През 2010 г. бе изготвена и приета стратегия за опазване и развитие. В нея обаче няма конкретни проекти, времеви графици, необходими ресурси и т.н. Истината е, че трябва да спрем да работим на парче, и че всички институции, от които зависи промяната и опазването на наследството, трябва да си свършим работа в посока планиране, проектиране и качествено изпълнение. В съответствие и със ЗКН трябва да се възложи и изготви план за опазване и управление на резервата. Да се развива и партньорството подобно на това, чрез което се реализира проектът за Римския стадион. Субекти, от които зависи визията и опазването на наследството на територията на Стария град са както държавата и общината, така и неправителственият сектор, бизнесът и други собствениците на имоти. Старият град е конгломерат от интереси, от различни позиции, от различни намерения. В този смисъл да намериш допирната точка с всички заинтересовани страни, за да се промени ситуацията е действително труден процес. Не е невъзможен обаче. Диалогът трябва да се възстанови.Става с говорене, с поставяне на общи цели, с гонене на общи задачи. Някои от резултатите на това взаимодействие вече се виждат. Например изграждането на видео наблюдението като съвместна инициатива на бизнеса и общината. Общината пък инвестира в пренареждането на калдъръмите. Вече е избран и изпълнителят на двете улици.Ние като институция пък правим ремонти, освежаване и осветление на залите в Балабанова къща и къща Хиндлиян, които се използват като художествени галерии. На територията на резервата всеки ден работят общинските предприятия „Паркове и градини” и „Чистота”, започва работа и по осветлението- улично и художествено.
Новите бариери сложени в „Старинен Пловдив” доведоха ли до очакваните резултати ?
Бариерите ги имаше и преди, търсената промяната беше в посока да се спазват съществуващите правила и те да важат еднакво за всички. В този аспект е важен и физическият контрол на пропускателния режим, който се осъществява от общинска охрана. Mисля, че се справят и видимо трафикът и паркирането по ул. „Съборна” вече са ограничени.
През годините в „Старинен Пловдив” се наложиха някои знакови места на кулинарията, които за съжаление с времето избледняха, някои дори изчезнаха. Има ли надежда да се възродят традициите в тази насока? Смятате ли, че „Старинен Пловдив” може освен културно средище да бъде и кулинарна дестинация?
Знаете, че ресторантьорството е частна инициатива и ние трудно можем да повлияем на процеса на развитие. Но можем и организираме различни събития, които са свързани по някакъв начин и с представянето на Пловдив като кулинарна дестинация. Например в рамките на тазгодишния празник на Стария град сме планирали съвместно с Асоциацията на готвачите да направим различни състезания, демонстрации на уменията на пловдивските кулинари, така че да покажем това, което могат нашите майстори и да доставим удоволствие на ценителите на добрата храна, които ще посетят Стария град през този период. Надявам се, когато се промени цялата визия на Стария град, когато създадем предпоставки за това, ще се върнат частните предприемачи и тук ще има повече заведения. Каквото е необходимо от нас ще го направим, надявам се обаче и да има частна инициатива, за да се случи това нещо.
Имате ли нови непоказани досега експонати, които да зарадват посетителите на „Старинен Пловдив”?
Има много експонати от фонда на „Старинен Пловдив”, които отдавна не са показвани. Част от богатството на картинния фонд, което не е в постоянните експозиции ще покажем в „Нощта на музеите и галериите” . Голяма част от експонатите обаче се нуждаят от реставрация. Това ще е задача на нашето Ателие за консервация и реставрация. За съжаление през последните няколко години някак си не му е било възлагано да работи за опазване на експонатите на самия институт. Сега с колегите разработваме нови правила за тяхната работа.Вече започна реставрацията на картини. В последния един месец са реставрирани чешмата в управлението, фонтанът в Балабанова къща.
Интересът към „Нощта на музеите и галериите” и празника на „Старинен Пловдив” расте. Какво ново да очакваме тази година в този период?
Надявам се, че тази година ще има още повече посетители в Нощта на музеите и галериите и на Есенен салон на изкуствата. Готови сме да ги посрещнем в рамките на тези събития, но вярвам, че ще останат и след Нощта, за следващата седмица, когато ще е празника на Стария град. Тази година, съвместно с Регионална занаятчийска камара работим върху идеята да направим Панаир на занаятите, който да бъде и в програмата на празника на „Старинен Пловдив”. Планираме различни събития, които да разкажат за хората в Стария град, за изкуството, за традициите. В празника със свои инициативи ще участват италианският културен институт, фондацията „Пловдив – европейска столица на културата”, Пловдивският университет, Сцени кадри, “Международна фондация за Българско наследство професор Петър Детев”, Асоциация за културен туризъм, ансамбъл „Тракия”, Духовия оркестър на Пловдив и много други. Амбицията ни е тази година събитието наистина да привлече повече хора, но не като зрители, а като участници. При всички положения ще има акцент, свързан с децата и младите хора.Защото освен всичко друго нашата роля е да възпитаваме в младите хора отношение към миналото, към културното наследство и към Пловдив като родно и уникално място.
Има ли интерес на младите хора към културното наследство?
Да, определено има интерес. През това лято по споразумение с Пловдивския университет при нас работят стажанти от магистърската програма по културен туризъм. Имахме посещение от млади архитекти от университета по архитектура в София. Младите художници могат да бъдат видяни почти всеки ден по улиците на Стария град. Трябва обаче да бъда даден шанс тези млади хора след завършване да реализират себе си и своите проекти, което се оказва вече по сложен процес.
Освен това трябва да се работи повече и с децата. В тази посока ни предстои доста работа с училищата. Но затова ще говорим като започне учебната година.
Кой печели в неравната битка с калдъръма? Ще има ли рекорди при счупените токчета тази година на Празника на „Старинен Пловдив” и „Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2012г.”?
Искрено се надявам всички да приемат това предизвикателство с чувство за хумор и като част от посещението на една „екзотична дестинация”. Ходенето по калдъръма е част от чара на Стария град. Ние се шегуваме с колегите, че трябва да произведем за Нощта на музеите и галериите и празника на Стария град един запазен продукт на Пловдив и това да бъдат „калдаръмките”. Това е в рамките на шегата. Надявам се да има повече посетители и на двете събития, защото организаторите са вложили достатъчно енергия, достатъчно хъс, за да провокират и да покажат нещо различно, нещо от съкровищницата на Стария град и Пловдив. Много хора работят с много ентусиазъм за тези събития, така че се надявам да бъдат оценени по достойнство и хората да дойдат да видят нещо добро без да мислят за обувките си.
Автор: Христо Костов
Общински институт „Старинен Пловдив“, Управление
Старинен Пловдив, ул. „Константин Стоилов“ 50
www.oldplovdiv.com/bg/
Municipal Institute Ancient Plovdiv – Head Office
Old Town, 50 Konstantin Stoilov St.
www.oldplovdiv.com/bg/
19:00 – 01:00
Изложба Национални есенни изложби – Светлин Русев
Exhibition National Autumn exhibitions – Svetlin Rusev
