Бесарабските българи, нашите роднини в странство- какво представлява техният живот? Какво е тяхното „българско“ след 200 години на чужда земя? Татяна и Кирил Дукови разкриват отговорите на много въпроси за идентичността на своя народ в уникалната си изложба „Дългото платно на живота“, която за пръв път ще гостува в България в рамките на Нощта. Експозицията е съставена от множество традиционно изработени кърпи, тъкани, възглавници, ризи и други текстилни изделия от българския бит. Всички тези късчета от миналото разказват историята на родните традиции и тяхното почти невероятно съхранение в Бесарабия. За изложбата, сем. Дукови и реалността в Бесарабия ни разказа майсторът на накити от мъниста и народни носии Стоян Маринов.
Да посетиш Бесарабия е като пътуване до Другата България- тази, в която традициите и обичаите са начинът на живот и следите от пазарната икономика тепърва започват да се прокрадват. През годините Стоян Маринов е завел много хора по тези земи и реакцията им винаги е била на изненада и възхищение. Битът и устройството в Бесарабия представят сякаш една алтернатива за развитие на българското село, която никога не се е реализирала у нас. Повечето преселници в областта са образували селища, които са запазили своята хомогенност и наброяват между 4000 до 10 000 човека, много от тях млади хора. Татяна и Кирил Дукови са от село Чушмили (официално Кърнична), но корените им могат да се проследят до селищата от Провадийското плато. Тъканите в изложбата са събирани в продължение на десетилетия от Татяна Дукова, подари липса на интерес от местните власти към запазването им.
Може би парадоксално, а може би съвсем логично, българските традиции са били съхранени с повече грижа извън пределите на държавата ни. Но заплахата за изгубването и обезличаването на националните традиции и идентичност добива реални размери и за бесарабското население. Въпреки усилията на Татяна Дукова все по-рядко се тъкат нови платна и кърпи, ежедневните нужди задушават старите методи и за вторите не остава място в съвременният живот. Много от запазените народни предмети са изчезнали в ръцете на прекупвани, представяли се за българи, които с цели коли са отнасяли тъканите изделия в други земи. Днес дори в Чушмили все по-малко от традициите се спазват, и старите техники биват забравяни.
-Как се запознахте с Татяна и Кирил Дукови?
-Преди 20 години по силата на пълна случайност се срещнахме в етнографски комплекс „Стария Добрич“ и ги разведох из града. На следващата година имах късмета да пътувам за Болград, Бесарабия и ги издирих с молбата да станат мои кръстници и те се съгласиха. Оттогава с тях сме повече от роднини.
– До колко съвпадат с традициите за тъкане и бродиране в България с тези при бесарабсите българи? Семейство Дукови произлизат от Каспичан, еднакви ли са техните кърпи, ризи и др.?
– В огромната си част- да, на 99% има съвпадение между съхраненото в Бесарабия и традиционното за нашите земи. Ако погледнем например задната долна част на една женска риза, т. нар. бойове, там имаме пълно съвпадение на орнаментите. Същото е и при възглавниците- явно е запазването на традиционните модели. При пешкирите вече има еволюция и се забелязва влияние на молдовския и руския стил, но изработката е по специфичен за Чушмили стил и метод.
– Какво по-конкретно като орнаментика отличава текстилните изделия в Чушмили?
– Имената на орнаментите са типично български- „лозената пръчка“, „колелото“, което всъщност е флорален мотив и представлява извита като венец вейка. Много старинни елементи са пръснати между основните орнаменти и се прокрадват по платното. Чушмилийци освен това са горди християни, и може би по този повод обичат да използват руския царски символ- двуглавият орел с кръста и скиптъра, този модел се нарича „короната“. Друг специфичен модел е „каракуртския“- кръстен на съседното село Каракурт. Всички тези орнаменти вече са загубени на територията на България и може да се намери само в Бесарабската диаспора.
– Разбрахме, че колекцията гостува за пръв път в България. Какви реакции очаквате от посетителите? Надявате ли се да привлечете повече млади хора?
– Колекцията е за пръв път не просто в България, това е първото й излагане пред публика по принцип. Клубът на приятелите на Етнографкия музей направи дарение, с което откупих от селото един от традиционните им пешкири. В момента той е изложен и всички, които са го видели, са възхитени и са на мнение, че реалната му стойност е много по-висока. Като цяло получихме висока оценка за експоната и сме много доволни.
– Тъкането на традиционни станове ли се прави?
– Да, до преди 10 години все още се срещаше, макар и да се правеха предимно дебели тъкани за дома. Трудоемката изработка и липсата на материали доведе до изчезването на тази традиция, дори човек да е много сръчен ще са му нужни 2-3 седмици за изработката на една обредна кърпа. Никой няма да отдели толкова време.
– Да очакваме ли и там традициите да отмрат изцяло?
– Възможно е, защото съм свидетел как преди 7 години правеха домашни подавки за празника Софинден. Той е 7 дена след Великден и се раздават краваи за почит на умрелите. Преди те се месеха на ръка и печаха в пещ, но от 2-3 години никой в селото не го прави, а се купуват готови. Това обаче важи за обредните хлябове, понеже изискват повече време, ежедневният хляб е все още домашен.
– Освен обичаите на празнуване и тъкане, съхранени ли са и други аспекти на фолклора, например песните?
– Съхранени с голяма точност са народните песни, пренесени от България преди 200 години. Следващата година е юбилеен празник на селото от неговото създаване. Заради огромната прилика с фолклора на Североизточна България, откъдето са чушмилийци, ние решихме преди време с клона на БНТ във Варна да направим три предавания, едното от тях „Гергьовден в Чушмили“ бе отличено още същата година. Филмът беше награден в категория „Образователни и развлекателни предавания“ на фестивала Десетата Муза и бе прожектиран многократно, включително и тази година на Гергьовден. Другите две предавания също са посветени на песните, като една жителка на селото ги запяваше, а тук наши групи за фолклор ги допяваха. Благодарение на това и изключително милия си характер, семейство Дукови намериха много приятели в България. Кирил свири и на гармошка, а и имаме собствен репертоар от местни и нашенски песни и ги изпълняваме с удоволствие по различни поводи.
Автор: Диана Илиева
Регионален етнографски музей – Пловдив
Старинен Пловдив, ул. „Д-р Ст. Чомаков“
Regional Ethnographic Museum – Plovdiv
Old Town, 2 Dr. Stoyan Chomakov St.
19:00 – 01:00
„Дългото платно на живота“ – Автори: Татяна и Кирил Дукови (Украйна – Бесарабия). Включват се традиционни пешкири, месали, възглавници, черги, показващи съхранението на българските обичаи и празнични обреди от началото на ХІХ в. в Бесарабия, с което се закодира писмото за произход, духовност и себеопределяне.
„The long canvas of life“ – Tatiana and Kiril Dukov (Ukraine–Bessarabia). The exhibition includes traditional towels, cloths, pillows, rugs showing the continuation of Bulgarian customs and holiday ceremonies from the beginning of the 19th century in Bessarabia in which are encoded the story of the origin, spirituality and identification.
http://night.bg/bg/program/museums-and-galleries/2/
