Няма как да пропуснем да ви представим Природонаучния музей, по две причини. Първо, вече осем години музеят е участник в Нощта на музеите и галериите и е едно от най-посещаваните места в рамките на феста, въпреки че участва с постоянната си експозиция. И второ, сякаш в атмосферата му има някаква магия, защото независимо, че си ходил там десетки пъти, щом прекрачиш прага на музея отново се превръщаш в онова малко и любопитно дете с широко отворени очи, което тепърва ще открива света и ще започва да мечтае. Срещнах се с един от главните „ виновници” за тази магия. Това е Стефан Кюркчиев, който работи вече шест години в музея като дермопластик- специалистът, който препарира животните за музея. Очаквах да видя белобрад старец, правещ различни отвари, но се срещнах с един млад човек, който обича природата и нейната красота. И обожава странната си, поне според мнозина, работа. Целта му е да покаже красотата на природата и на другите, които по различни причини не я забелязват.
– Откога се занимавате с препараторство?
– Ами, почти през целия се живот, защото ми е било интересно. Още от ученическите си години се занимавам с обработката на различни видове кожи. Започнах да препарирам животни професионално, когато бях студент. Иначе работя тук, в Природонаучния музей, от 2006-та година.
– Как решихте да се занимавате с този занаят?
– Ще започна с това, че съм четвърто поколение ловец, преди мен са били дядовците ми и баща ми. Израснах с истории за гората и сред самата нея. Винаги съм искал и досега целта ми е такава да запазя красотата на дивата природа.
– Как реагират хората, когато разберат с какво се занимавате?
-Зависи от хората, всеки реагира различно. Например, някои от девойките идващи в музея могат да го обиколят и да се спират пред витрините, ахкайки колко сладки и пухкави са животинките, а когато разберат кой съм аз и какво работя, да ме гледат сякаш съм касапин. Като цяло реакциите са противоречиви, както и хората.
– Каква е същността и какъв е методът Ви на работа?
– Същността е запазването и съхранението на различни биологични видове, били те птици, бозайници, влечуги, земноводни или гъби. Всички животни могат да бъдат препарирани по дадена технология. Можем да разделим препаратите на два типа- мокри и сухи. Мокрите са от типа на някакъв вид фиксираща течност, например формалин. За влечугите и земноводните се използват повече мокри препарати, тъй като са с много малки размери. За изработката на сух препарат първо кожата трябва да бъде одрана и почистена, след това се обработва с химически субстанции. Навремето за тази цел са използвали арсенов сапун, с който се маже кожата на птици или на бозайници. И този арсенов сапун запазва кожата на животните за един доста дълъг период- петдесет – шейсет, дори сто години.
– А рибите, при тях технологията по-различна ли е?
– Рибите също могат да бъдат от сухи и мокри препарати. Има видове риби, които са с много дебела и здрава кожа, като например костур, щука, бяла риба. Кожата им може да бъде одрана и направена. Но има и много дребнички рибки, които са с размери три- четири сантиметра, затова се фиксират в спирт или формалин. Има и нови техники, чиято методика на работа е правенето на отливка, която след това се рисува с аерограф. След това не може да се разпознае, че това не е истинска риба и че препаратът е изработен от различни видове смоли и синтетични материали. В нашия музей още нямаме такива експонати, защото самите матрични силикони, аерографи, смоли струват много скъпо. Всичко се поръчва от чужбина, тъй като там дермопластичната индустрия е добре развита.
– От какъв материал са изработени очите?
– Най-често използваният материал за изработката на очите е стъкло, което се изрисува ръчно. За експонатите в музея го поръчваме от чужбина, тъй като в България никой не се е наел да ги прави. Работата е много и е трудоемка, а изработката е доста скъпа. Освен много труд и финанси, изработването на очите изисква и много познания и подготовка, защото очите на различните видове са коренно различни.
– Кои са най-интересните екземпляри, които сте препарирали?
– Много са интересните видове… Ако говорим, да речем, за най- малките, наскоро препарирах едни много мънички полски мишки. Един приятел ми донесе техните кожички от Азия. Препарирал съм и много екзотични животни- папагали, например. Понякога ни носят от магазините за екзотични животни, когато някой екземпляр умре от естествена смърт. Друг интересен експонат, който от скоро е изложен и в музея, е главата на един жираф, но аз само я реставрирах, съвместно с художника Васил Генчев.
– От къде идват животните, които препарирате?
– От различни места, но най-вече от фондации, грижещи се за пострадали животни като „Зелени Балкани” в Стара Загора. При тях отиват много намерени животни, които са ранени. Например различни видове птици, които са се блъснали в жици, или пък сгазени от кола животни. Има случаи, при които, въпреки положените грижи, животното не оцелява, и тогава те ни го носят.
– В такъв случай може ли човек доброволно да дари животно на музея, ако го е намерил вече мъртво?
– По принцип- да, но при наличието на специални документи, издадени от РИОКОЗ. Защото при намирането на животното първо трябва да се уведоми Регионалната здравна инспекция, за да се разбере каква е причината за смъртта- дали е естествена, заради инцидент, или в следствие на болест- и, ако е последното, дали тази болест е заразна и има ли опасност от епидемия. Те определят също вида на животното и дали то е защитено, или не. Ако е защитено, не може да бъде препарирано за частна колекция, законът го забранява. И след като всичко се изследва и провери, се издават въпросните документи, с които вече може да бъде препарирано. Но всичко зависи от времето, защото тази проверка може да трае както един ден, така и три месеца.
– А дават ли ви животни от зоологическата градина?
– Преди -да, но откакто затвориха зоологическата градина в Пловдив, няма откъде. До животните от софийската не можем да се доредим. Последните животни оттам са две пуми през 80-те.
– Идвали ли са при Вас хора с желанието да препарирате домашните им любимци?
– О, да. По двама-трима на година, и то най-често по-възрастни госпожи, които искат да им се препарира любимото кученце или котката. Обаче аз не съм и може би никога няма да препарирам домашни любимци.
– Като стана въпрос, има нещо, което не бихте препарирали?
– Със сигурност не бих препарирал човек.
– А какво е мнението Ви за K örperwelten- скандалната изложба на препарирани хора?
– Сещам се за какво става въпрос. Смятам, че ако е с образователна цел, идеята е много добра. За ученици и студенти по биология или анатомия това е идеалният нагледен пример. Всичко е много добре запазено и се виждат отделните мускули, кости и органи, това давя ясна представа на учениците за какво става въпрос.
– Бихте ли си сложили трофей или препарирано животно у вас?
– Ами, да. Защо не? Ако е нещо ценно за мен, бих си сложил.
– Препарирате ли животни за други експозиции?
– Работя с някои ловни стопанства, а също и с училища. За тях изработвам материали за онагледяване за часовете по биология.
– Доскоро имаше ремонт в залите с минерали и ботаника, ще продължи ли?
– Да, продължава и в момента. Сега наред е зала с „Риби”. Аквариумите ще бъдат изцяло подменени- с ново осветление, с нови поставки и ще има нови риби. Но не се знае дали ще продължи след това, тъй като сме зависими от общината.
– На какво според Вас се дължи високата посещаемост на музея както през годината, така и в самата Нощ на музеите и галериите?
– В действителност имаме доста посетители. На хората им е интересно и колкото често да идват, не им омръзва. Има дечица, които ги познаваме. Те идват почти всеки ден или с майките си, или с бабите си, и знаят музея наизуст. Не им убягва и най-малката промяна, познават всяко животно и става много лошо, ако, недай си Боже, придружителят им бърза и трябва да пропуснат някоя зала. А колкото до Нощта, тогава е пълно, и то не само с деца. Последните четири-пет години съм на работа през самото събитие и ни се е налагало да отпращаме хора два часа след като сме затворили. Ако работим цяла нощ до сутринта ще има хора. Просто сме готин музей…
– Кое животно може да бъде определено като символ на Нощта?
– Не съм мисли по този въпрос. Със сигурност няма да е лебед. Ще е някакво нощно животно. Ако е, птица ще е козодой. Това е едно много интересно животинче, което е малко познато и се среща най- вече привечер. Ако символът на Нощта трябва да бъде насекомо, ще е бръмбар, и то голям бръмбар, защото вечер, когато стоиш навън или си на палатка и чуеш едно „брр-рр” знаеш, че минава бръмбар. А защо не и прилеп- съчетава в себе си да е бозайник, да е нощно и да е защитено.
Автор: Елица Капушева
Регионален природонаучен музей – Пловдив
ул. „Хр. Г. Данов“ 34
www . rnhm . org
Regional Natural History Museum of Plovdiv
34 Hristo G. Danov St.
www.rnhm.org
16:00 – 01:00
Постоянна експозиция
Музеят разполага с девет съвременно оформени експозиционни зали за минерали, ботаника, безгръбначни, аквариум, морско дъно, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници. На приземния етаж е разположена зала с над 40 различно оформени сладководни аквариума, която представя най-голямата в България експозиция на сладководни риби и растения.
The museum has nine modern expositional halls for minerals, botany, invertebrates, aquarium, sea bottom, fish, amphibians and reptiles, birds, mammals. The ground floor houses a hall with 40 differently shaped freshwater aquariums, the biggest exposition of freshwater fish and plants in Bulgaria.
