В началото на зимата на 2011г. Група ентусиасти, начело с Пенка Попова и Георги Сербезов взимат в свои ръце съдбата на оставеното да тъне в разрушение и забрава пловдивско кино „Космос”.Те решават да го измъкнат от мълявото бъдеще или по-скоро от ясното – това, да бъде превърнато в поредния МОЛ или многоетажен паркинг. С уникалната си стоманенобетонна конструкция и 900-те места с панорамен екран, киното е любимо място на поколения пловдивчани, емблема на древния град. Зад инициативата, свързана със спасяването на „Космос”, застават Фндация „Отворени Изкуства” и Artnewscafe, които организират документална изложба, протести и дискусии по темата; участие в разговорите взима и един от самите автори на проекта „Космос”, арх. Любомир Шинков, както и други личности, експерти и специалисти, които отстояват мнението си, че киното трябва да се съхрани. За емоциите по пътя на борбата за опазването на „Космос”, за своите виждания и мечти, относно бъдещето на сградата и това, което щевидят посетителите в Нощта на музеите и галериите в Пловдив, споделят участвалите в „главните роли”: Пенка Попова, Тони Стойчева, Веселина Сариева, Георги Сербезов, Константин Бобоцов.
Вие създадохте филм за спасяването на кино „Космос”. Какво от целия процес ще остане скрито?
Времето, което отделихме и работата, която свършихме за спасяването на киното, ни отделиха от нормалните ни занимания и работа за доста месеци. Филмът няма да представи тази наша лична страна. Недоверието, което пораждат институциите у нас, гражданите, води със себе си доста негативни емоции, които изпитахме с килограми в този процес. Опитаха се да ни набедят в обслужване на нечии интереси. Трудно е обаче да убедиш обществеността, че някой , който иска сградата да си върне публичната собственост и да се превърне в култрурен дом, има лични интереси. Стигна се дотам, че беше организиран „протест“ по време на една наша пресконференция от „хора от квартала”. Мнимите съкварталци скандираха, че киното трябва да се бутне и да се напрви гараж, както и отправиха набеждаващи обвинения срещу нас. Общинарите, които искаха да продадат сградата и тя да се превърне в поредното бетоново недоразумение, частна собственост, не бяха убедителни, за това че изпълняват интересите на пловдивката общественост. Всичко това се вижда във филма. Може би ще остане скрито, това че „преговорите“ , които водихме с общинските представители, представляваха по-скоро игра на „котка и мишка“, предугаждане на интриги и трикове- така характерните отношения между граждани и управляващи в едно псевдодемокртично общество. Това е много неприятна и непозната атмосфера за хора, които изповядват класическите морални ценности, така че ние бяхме доста затормозени и често изненадвани неприятно. Тази лична емоция също няма да бъде видяно във филма.
И за да не остане скрито, ще дам последните новини от правенето на филма. Имах нужда да направя няколко кадъра от фоайето на кино Комсомол/Космос. Няколко пъти помолихме да ни бъде предоставен достъп до сградата за половин-един час , просто да се отвори външната врата, както нееднократно е даван достъп по повод предавания на медии през последните месеци. Г-н Алксандър Долев (зам.кмет по общ. собственост) категорично отказа, като изрази безпардонно мнение , че в сградата нямало нищо за снимане. Този по-скоро смехотворен жест не може да попречи на работата ми особено много, но е показателен за цялостния манталитет и разбирания на този тип управници. Още един проект за Нощта на музеите свързан с достъп до фоайето на киното няма да се осъществи по същата причина, а именно дискриминационен отказ за достъп до сградата.
Какво Ви обнадежди, че гражданска общност може да повлияе върху вече взето решение?
Нищо, просто реших, че така ще стане, защото няма да позволя да бъде унищожена сградата. Когато разбрах за решението на Общинския съвет, бях потресена. След това направих група във Фейсбук за спасяване на киното. За моя радост много архитекти, хора на изкуството и граждани откликнаха, което доведе до обединяването и в крайна сметка до силния граждански натиск, който отмени решението.
Какво предстои на кино „Космос”? Имате ли опасения, че нещо подобно отново може да се случи?
Подобни безобразия се случват постоянно, само че ние не знаем за всички тях или по-скоро научаваме постфактум. Липсва контрол и законност. Липсва контакт на гражданите с тези, на които сме поверили делата на града и на които плащаме заплатите. Става въпрос за това, че тези хора смятат, че да управляваш обществената собственост се свежда до това да я продаваш и изобщо да я третираш като лична собственост, изключвайки стопанисването. Има тотална непрозрачност и плашеща некомпетентност във всички отдели на общината, а общинските съветници са просто като едни фантоми, които постоянно взимат плащещи решения от този род (обикновено с пълно мнозинство). Тези решения в по-голямата си част се материализират в частна собственост .
Каква е Вашата визия за бъдещето на киното?
Професионално реставрираната сграда на киното я виждам като културен център за разнообразни културни събития. С нетърпения очаквам кино Комсомол/Космос да оживее отново. Убедена съм, че би следвало да предстои скорошна реставрация на ценната сграда и превръщането и в културен център, където да посещаваме много и различни фестивали, семинари, уъркшопове, концерти и т. н. Първата стъпка е от голямо значение за мен. Повечето сгради, които се „възстановяват“ или „реставрират“ в този град се унищожават и обезличават на практика, като не се спазват изобщо правилата за реставрация и консервация, не се спазват закони и наредби, които иначе съществуват в тази насока. Погледнете Главната улица на Пловдив, която уж е защитена, погледнете улица „Иван Вазов”. В Стария град имаме налепени върху фасадите на къщите неонови светлинни надписи, пластмасова дограма, „злато“ и мутробарокови еклектични и кичозни орнаменти и украси, обезобразили перфектно реставрираните някога, стилни възрожденски къщи.Така често цитираната „атмосфера“ на Пловдив не струи от бизнесцентровете, моловете и кичозните мутробарокови изчадия на строителството, а предимно от хармоничните и прекрасни къщи от началото на 20 век и малко преди това, от тепетата, парковете, както и разбира се от древните пластове история, които също не се радват на по-добро отношение. През социалистическия период са проектирани и изпълнени с голям професионализъм много стойностни сгради, като кино Комсомол/Космос е един забележителен пример за модерна архитектура на световно ниво.
Автор: Галина Иванова
