В края на 30-те, американският режисьор, актьор и писател Орсън Уелс хвърля Америка в паника като обявява в националния радиоефир, че марсианци атакуват от въздуха Ню Йорк и Ню Джърси. Малко след голямата радио измама, същият Орсън Уелс констатира, че въздухоплаването всъщност предизвиква у него само чувство на непреодолимо отегчение. Сигурно, защото по това време на борда на самолета, г-н Уелс е в пълно медийно затъмнение – няма телевизионно или радио излъчване, няма дори добро четиво.
Днес ситуацията е коренно различна. Особено по отношение на доброто четиво. Bulgaria on Air the Inflight Magazine е единствената ни родна двуезична медия, която достига до четирите края на света и дава информация – проверена, грамотно списвана и необходима – за случващото се във и извън границите на България. Нещо повече. Списанието се разпространява ексклузивно на борда на самолетите на националния ни превозвач – разбирай, че докато летиш се развличаш и информираш напълно безплатно.
Разговаряме с главния редактор на медията Константин Томов за Нощта на музеите и галериите – Пловдив, за културата у нас и за правенето на пари от нея.
Къде ще сте в Нощта на музеите и галериите?
Не в Пловдив, за съжаление. Но може би догодина ще се поправя.
Какво не знаем за града на тепетата?
Вероятно много неща, които си струва да се знаят. Човек е склонен да не забелязва онова, което му е под носа. В нашето списание наскоро правихме текст за музеите в София и, честно казано, аз се удивих за колко интересни, забележителни неща не съм и подозирал в собствения си роден град. В българските музеи незабелязани от нас остават неща, за които, когато отидем в чужбина, сме склонни да се редим на километрични опашки и да плащаме прескъпи билети. Хубаво е някой да ни отвори очите. Колкото до Пловдив, често забравяме, че това е един от градовете с най-древна история в Европа. Когато той е бил културен център от европейска величина, Лондон и Париж не са съществували.
Малко или много се случи за седемте години, през които Нощта не престана да съществува? Как се съизмерва Нощта с останалите културни събития в страната?
В началото, струва ми се, тя бе доста самотна. По време на прехода повечето т.нар. “културни събития” бяха някак самоцелни и самодостатъчни. Изкуство без публика, което някой прави, за да може да се самонарече творец. За щастие нещата се промениха и напоследък се правят все повече неща, които са отворени и насочени към хората. Без тази комуникация с публиката за каква култура става дума? Мисля, че успехът на Нощта на музеите – и у нас, и навсякъде в Европа – спомогна доста да се поеме в тази посока.
Бордното списание е от малкото, които достигат до читатели отвъд границите на страната. Коя беше последната добра българска новина, която не пропуснахте да отразите?
Нашата политика – и на списанието, и на цялата медийна група Bulgaria On Air – е да създаваме позитивна представа за България. Не само сред чуждестранните си читатели, но и сред българите, защото, както споменах, ние понякога не забелязваме очевидното. Така че се стремим да не пропускаме добрите новини. За щастие те не са никак малко.
Инвестиция с добра възвращаемост ли е „правеното“ на култура у нас? Каква е връзката култура – бизнес?
Мен лично малко ме смущава, когато някой прави обобщени заключения колко трябва да се инвестира в култура и каква е възвращаемостта. Под маската “култура” у нас са се промъквали какви ли не нелепости, така че въпросът според мен не е колко, а в какво и как. Когато става дума за интересни и оригинални проекти, способни да комуникират с публиката, възвръщаемостта е сигурна. Така че творците трябва, вместо да се вайкат как няма пари, просто да създадат нещо интересно и стойностно, което да привлича внимание. Способността да привличаш и задържаш вниманието е най-ценният капитал в нашето претоварено от информация и развлечения общество. И забелязвам, че все повече бизнеси започват да гледат на разходите за култура не като на милостиня, а именно като инвестиция в малко по-необичаен, но и по-въздайстващ тип реклама.
Автор: Евелина Иванова
