В Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011 сдружение ПЛЮС и Auditory Ossicles Ви канят на интерактивна видео прожекция, в която участвате и Вие.
Застанете в Рамката на ПЛЮС и те ще Ви превърнат в произведение на изкуството, изложено в продължение на два часа на стената на ул. „Отец Паисий“ № 15. На входа те ще съберат малко информация, образи и звук от Вас, които в реално време ще можете да откриете в прожекцията.
Градски портрет 2.0 „Влез в рамка“ е аудио-визуален проект, който, чрез прожекция на анимирана графика и видео портрети, цели да представи споделената среда като организъм, съставен от различни „експонати”, всеки от които носи своя собствена стойност.
Какво означава това и какво се случи във версия 1.0, опитахме се да съберем малко информация, образ и звук от непринуден разговор с Антон Цанев, Марина Желева, Лидия Каменова и Рада Матева, екипът на софийското сдружение, който ще осъществи проекта в „рамката” на “Отворена покана за проекти НОЩ” на фондация “Отворени изкуства”.
Що за животно е “Градски портрет” и какво ще се случва в 2.0?
Антон: <Влез в рамка> е следваща стъпка в развитието на идеята “Градски портрет”, която започна като проект за фестивала “Отец Паисий” през май. Едно време градските пейзажи са имали не само естетическа стойност – те са били и информативни, показвали са живота на града по това време. Ние направихме един портрет на улицата със съвременни средства – статистически и дигитални – като комбинирахме звук, картина и наблюдение на определени параметри – обективни, но и в известна степен художествени, избрани от нас. Портретът беше реализиран като на аудио-визуална инфо-графика, динамична, която проследява как тези параметри – цвят, движение, настроение, форма – се променят във времето и пространството, нещо като картографиране на улицата. Резултатът може да бъде видян под формата на филмче на сайта на artnewscafe и в нашия блог www.ngoplus.wordpress.com.
Наблюдавайки живота на улицата острани, си зададохме въпроса какво я създава, дали промените в нея са продукт на някакво съвкупно съзнателно движение. Затова сега се обръщаме към хората, които съставляват улицата – искаме да се видят като жива единица от една функционираща система, свързани с други единици, които заедно могат да променят външната среда. Но извън тези сложни обяснения, искаме да предложим просто една форма на забавление и да накараме хората да се почувстват част от една общност.
Марина: Хората ще влязат в комуникация с един простичък софтуер, в който ние посредством графика и отговори на няколко въпроса ще сформираме портрет на тях и на улицата. Общото между тази и първата част на проекта е мястото – “Отец Паисий”.
Звучи доста технологично. От софтуера ли дойде тази идея?
Лидия: Всъщност тръгна от нещо съвсем простичко – мислехме си за имената на улиците, дали хората, чиито имена носят, са живели на тях и ако да, дали техните пътища са се пресичали както улиците на картата.
Антон: Идеята беше на Лидия. Ние с нея живеем в един квартал и се чудехме дали “Георги Минчев” се е срещал някога с “Петър Богдан” например… Тази карта изследва именно пресечните точки между обитателите на улицата.
Лидия, ти си завършила социология. Всеки в ПЛЮС се занимава с нещо различно. Какви са целите на сдружението?
Антон: Целта на „Плюс” е да обедини група от активни творчески личности в каузата за облагородяване на средата – като това означава както социална и културна, така и околна среда. Желанието ни е хората да усетят връзката си с нея – както с градската, в която повечето живеят, така и с природата, защото според мен те са свързани. Изкуството е един от начините да се преодолее отчуждението. Но това все пак е гледната точка на един еколог, който учи скулптура.
Разкажете за някой от другите си проекти?
Антон: Пилотният проект беше обрисуването на стената на една детска кухня/социален център в софийския квартал
“Младост” с графити, които интерпретираха тематиката на типичните за детски заведения стенописи – със слончета и балончета – в стрийт-арт стила. Той беше осъществен от Миро, който не е тук в момента, но вероятно ще може да бъде намерен на поетическото четене в Нощта. От една страна целта беше да се види дали уличното изкуство може да подобри връзката между хората и жизненото им пространство, от друга – да се създаде алтернатива на рекламата, която хегемонизира града. Нейната цел е да продава и не е много хуманна.
Марина: Да бе. (глас на PR специалиста)
А кои са Auditory Ossicles и как се забъркаха с “Градски портрет”?
Рада: Аuditory Ossicles са една прекрасна група. Те са почнали за от джаза, но сега миксират, експериментират с по-електронно звучене и общо взето правят нещо, което аз като не-специалист в музиката не се наемам да определя. Забъркването стана много спонтанно, както би трябвало да стават нещата в живота – ние ги попитахме “Искате ли?” и те казаха да. Досега беше само косвено забъркването, защото те предоставиха любезно два трака за видеото на първата част. Но сега, в Пловдив, те, или по-точно само Андрей, ще направи двучасов сет, ще инсталира микрофончета, ще подслушва и ще миксира всичко на живо, което е много интересно и нямам търпение да го видя, по-точно чуя. Та така, голямо благодаря на Auditory Ossicles.
Лидия: Андрей също ни е съсед.
Къде трябва да застанат хората на 17-ти, за да влязат в рамката на ПЛЮС?
Рада: Ще има изградено нещо като студио, което ако не се лъжа, ще бъде в един безистен. Ще съберем малко информация от тях и ще ги снимаме, а после могат да потанцуват и да погледат екрана, който в реално време ще интегрира звук и визия. Ще бъде един огромен лайв.
Какво очаквате да произтече от осъзнаването на кумулативната енергия, за която стана дума?
Антон: Очакваме хората да се отворят един към друг.
Марина: Интересни са ни ефектите на “мрежовата култура”, в която живеем. Със съвременните дигитални технологии информацията се разпространява много бързо, навсякъде. Хората постоянно откриват, че са свързани по различни начини един с друг и тези връзки създават нови връзки, които на свой ред променят средата. От друга страна е интересно как това променя въобще начина, по който общуваме.
Лидия: Очакваме хората да се открият на картата в една по-различна светлина и да видят колко много себеподобни имат. На улицата си в една анонимна ситуация и не разбираш , че имаш много повече общи неща с хората, които минават по нея, отколкото с тези на друга улица.
Антон: Връзката не е само пространствена и времева. Когато минаваш по обичайния си маршрут в града, ти медитираш, така да се каже, върху едни и същи обекти. Целта на проекта е да картографира тези сходства. Всъщност едно от вдъхновенията беше една изложба на аборигенско изкуство. В София има галерия за аборигенско изкуство, което е доста интересен факт. Намира се в “Младост”. Аборигените работят единствено и само с точки, чертаейки карти на своите селища, но и не само на тях, а на местата, свързани с духовното им развитие – например пещерата, в която са получили инициация и така нататък. Всъщност картата на селото е и карта на техния личен път.
Какво друго очаквате с интерес в програмата на Нощта?
Рада (с която се свързваме от Берлин): Аз очаквам изложбата “Беден, но секси” в галерия “Сариев”. Това е мотото на Берлин – нещо, което кметът, който е много разкрепостен човек, беше казал веднъж на Мюнхен – “Да, Берлин е беден, но секси”. Това е изложба на хора, които са живели и в Берлин, и в България.
Автор: Ани Благова
—
НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011
Паркинг, ул. „Отец Паисий“ № 15
19:00 – 01:00
„Градски портрет 2.0 “Влез в рамка“ – проект на Сдружение „Плюс“
Градски портрет 2.0 „Влез в рамка“ е аудио визуален проект, който чрез прожекция на анимирана графика и видео портрети, цели да представи споделената среда като организъм, съставен от различни “експонати”, като всеки от тях носи своя собствена стойност. Авторите Сдружение „Плюс“ са Рада Матева, Ана Благова, Мирослав Христов, Лидия Каменова, Марина Желева, Антон Цанев.
Проектът е реализиран по Отворена покана за проекти НОЩ на Фондация Отворени Изкуства.
—
NIGHT OF MUSEUMS AND GALLERIES – PLOVDIV 2011
17.09.2011
Parking Lot, 15 Otets Paisiy St.
19:00 – 01:00
Cityscape 2.0: Get Inside the Frame – presented by the Plyus Association.
Cityscape 2.0: Get Inside the Frame is an audiovisual project whose aim is to present our shared environment as an organism made up of various “objects”, each with its own value. The artists who have worked on it are: Rada Mateva, Ana Blagova, Miroslav Hristov, Lidiya Kamenova, Marina Zheleva and Anton Tsanev.
Cityscape 2.0: Get Inside the Frame is part of the platform Open Call for Projects of the Open Arts Foundation.
