За всички, които обичат новите технологии, а и за тези, които искат да видят нещо различно, Велизар Димчев и Калоян Димитров ще ви представят Франки. Франки е всеки един от нас, той е метафора на това, в което ще се превърнем, ако продължаваме да работим като машини, за да влеем парите си в икономиката, която стимулира масовото производство, чиито консуматори сме ние. Това е омагьосан кръг, от който можем да излезем, ако се спрем и се огледаме какво се случва около нас. А на 17 септември ще се случват много неща и ще имате на разположение много възможности да се откъснете от сивото ежедневие. Ако искате да бъдете част от една виртуална реалност, в която реалният свят се заменя с негова имитация, елате да се запознаете с Франки.
Като творец използвате различни изразни средства. Кой е начинът, по който най-добре изразявате себе си?
Винаги се стремя да не се ограничавам откъм медии и изразни средства. В крайна сметка добрата идея стои в дъното на всичко. Опитвам се и да не се съобразявам с некомпетентността си в някоя непозната за мен област. Мога обаче да кажа, че живописта най-силно и искрено ме е вълнувала през годините.
Как се роди идеята за Франки?
Както всичко готино – от засада и съвсем небрежно. Една вечер написах кратко разказче и главният герой в него е Франки.
После то послужи за анимационен филм, от който станаха рисунки, обемни инсталации и картини. Сега пък Франки се превърна и в интерактивна инсталация, благодарение на моя приятел Калоян Димитров, с когото работим по този проект.
Защо го нарекохте Франки?
Просто това име изникна в съзнанието ми, пишейки разказчето.
Разкажете ни повече за това, което ще представите на 17 септември.
На паркинга на ул. “Константин Стоилов” № 14, Капана ще представим една иновативна и интерактивна инсталация. Основен компонент в нашия проект е активното участие на публиката, която ще има възможност да манипулира в реално време 3D модели на Франки. Технология, позната като Augmented Reality, която позволява наслагване на активни 3D модели, както и манипулирането им в реално време, което се отразява на видео стена, на калканът на една от сградите.
Казвате за Франки, че е представител на пост-консуматорското общество, какво имате предвид?
Чисто визуално аз съм изградил Франки, като един роботизиран, конвейерен елемент. Цветът му не случайно е сив и има вратовръзка и куфарче. Визуалната подмяна на части от човешката фигура на хора от публиката с Франки ще бъде метафора – всеки един от нас е потенциална жертва на пост-консуматорското общество. Утилитарният характер на днешния живот, битовите терзания на всеки един от нас и много голямата вероятност да се озовем в този стандартен социален капан са отразени в нашия проект. Отчуждението, безсмисленото пазаруване, роботизираният машинален работен ден и изобщо всички отличителни белези на един “Хомо Фабер” (произвеждащ човек) буквално са засегнати по един тактичен начин в проекта.
Какво е да си млад автор, който започва кариерата си в Пловдив?
Сложно е, но за щастие ентусиазмът ми засега не стихва.
Има ли място на българската културна сцена за младите творци?
Ако има българска културна сцена, то тя би трябвало да се съставлява основно от млади творци.
Вашия проект е един от одобрените проекти по Отворена покана Нощ на Фондация Отворени изкуства, как решихте да кандидатствате?
Нашият проект е интересен и иновативен. Един визуален артист и един програмист се събират и работят заедно в екип. Имаме какво да покажем, а Нощта на музеите и галериите е добра сцена и културна платформа за изява. Решихме, че ще се впишем добре.
Какво е вашето послание към посетителите на Нощта на музеите и галериите?
Посланието ни е посетителите да са търсещи и креативни, колкото и самите творци и участници. Да посещават събитията селективно и дано всеки да намери това, което търси за себе си.
Повече за проекта можете да научите тук: http://frankyatnight.com/
Автор: Надина Чолакова
НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011
ПАРКИНГ В „КАПАНА“ – 2
ул. „Константин Стоилов“ № 14
19:00 – 01:00
„Homo faber – Franky“ – интерактивна видео инсталация на Велизар Димчев и Калоян Димитров
Homo faber е латински израз, който буквално означава „човек ковач“ (на инструменти, на щастието си, на съдбата си), „трудещо се човешко същество“. Словосъчетанието се среща често във философската книжнина, за да обозначи хората като творци на своята среда, като произвеждащи инструменти същества. В антропологията homo faber е работещият, произвеждащият човек. Франки е типичен представител на постконсуматорското общество. Видео инсталацията поставя всеки случаен зрител в ролята на Франки чрез този интерактивен видео колаж.
Проектът е реализиран по „Отворена покана за проекти НОЩ“ на Фондация „Отворени изкуства“.
Parking Lot, Konstantin Stoilov St., Kapana
19:00 – 01:00
Homo Faber / Franky – an interactive video installation by Velizar Dimchev and Kaloyan Dimitrov.
The Latin phrase homo faber means literally Man the Maker (of instruments, of fate, of happiness), a labourer. It is often used by philosophers to denote the capacity of people to create their tools and environment. In anthropology, homo faber is the producing man. Franky is a typical representative of post-consumerist society. The video installation puts the viewer in Franky’s shoes with the help of an interactive video collage.
Homo Faber / Franky is part of the platform Open Call for Projects of the Open Arts Foundation.
