Защо не трябва се занимаваш с издателски бизнес в България? Заради упоритата като бацил финансова криза, заради малкия, страдащ от хронично пренасищане пазар, заради ниската покупателна способност на редовия гражданин. А защо си заслужава да си издател? Защото е трудно, а трудностите са за хора с качества. И за такива, които не обичат да им се казва „че така не се прави.” В това е убеден Димитър Друмев.
Той е от многото ни съграждани, които в годините на зараждащата се у нас демокрация напускат страната, за да получат образование навън – в Америка. Но е от малкото, които се завръщат – с диплома, идеи и хъс да ги осъществят. Прави го. През 1999 г. става мениджър реклама на полусемейната компания „Блясък медия” – издателство със сериозно портфолио – „Блясък”, „Максимум”, „Тя”, „Журнал за жената”. Професионализмът и работохолизмът му не остават незабелязани. Години по-късно е избран за изпълнителен директор на холандско-българската компания „Санома Блясък”, чийто продукт са лицензните списания Elle, Cosmopolitan, Harpers Bazaar и National Geographic.
Тази година National Geographic ще се включи активно в детската пловдивска Нощ на музеите и галериите и ще преобразува местния Етнографски музей в творческа работилница. Причината? Димитър Друмев обича музеите и е убеден, че те дават знание – понякога по-добро от това, което го има в учебниците.
National Geographic е от малкото лицензирани списания у нас, което не само развлича, но и образова. Трудно ли се поддържа тираж, когато залагаш на смисленото, а не на жълтото?
Не бих казал. Още от самото начало списанието тръгна добре, въпреки че доста опитни издатели, а и хора от рекламния бранш ме предупреждаваха, че правим голяма грешка, че българинът не се интересува от знания. Но все пак решихме да поемем риска и се оказахме прави – българинът иска да знае. Списанието се развива дори по-добре от очакваното. Интересното е, че в България тиражът на National Geographic (спрямо населението на страната) е по-добър от този в повечето държави в Източна и Централна Европа.
Да не би да искате да докажете позабравената максима, че българинът е сред най-умните европейци?
В тази максима има определена истина. Преди известно време издадохме един архивен брой на National Geographic, в който бяхме събрали всички статии, публикувани в списанието през последните 100 години – тази есен вероятно ще го преиздадем. Там прочетох един много любопитен материал от началото на ХХ век, в който екипът на National Geographic е установил, че от целия Балкански полуостров, България инвестира най-много средства в образование и в отбрана.Тоест, по онова време ние сме били лидери не само във военно отношение (факт, който горе-долу е известен), но и в образование (една по-малко тиражирана истина).Тогава държавата ни наистина е била силна. Хубавото е, че тези неща не са отмрели – естествено проблеми днес не липсват, но българите определено имат интереси и искат да научат повече.
Защо решихте да се включите в Нощта на музеите и галериите с творческа работилница за деца в Етнографския музей?
Пловдивският етнографски музей е много интересен – сметнахме, че чрез нашето медийно партньорство повече хора ще разберат за него. За мен това е един феноменален музей – всеки път ми е любопитно да го посетя, подобни експонати вероятно ще видите и другаде, но не и представени всичките на едно място. Не че няма и други интересни музеи, с които се опитваме да си сътрудничим. Напротив. Но много често успехът на това сътрудничество зависи от гъвкавото мислене на ръководството на музеите и от желанието им да са отворени към нови идеи. Защо детската Нощ? Първо, защото тази конкретна програма е доста добре замислена. И второ, защото до голяма степен музеите би трябвало да са насочени към децата. В България повечето музеи страдат от липса на отношение към децата. У нас типичните за западните държави детски музейни кътове са рядкост. А музеят не е просто изложбено пространство, той би трябвало да бъде и средище за образование. Наскоро чух едно радиоинтервю с представител на Министерството на образованието – темата на дискусията беше, защо няма организирани ученически посещения в музеите, каквато е практиката в Западна Европа. Отговорът беше, че учебната програма е твърде натоварена и няма време за музеи. Идваше ми да се обадя и да кажа, че не е зле да разтоварят малко учебната програма – това все пак също е образование. За децата е много по-интересно да видят това, за което учат, отколкото само да четат за него в учебниците.
Градът на тепетата, градът на художниците…Какъв е Пловдив за човека, решил да издава у нас National Geographic – предпочитаният пътеводител за онези, които искат да знаят?
Пловдив е един от най-хубавите ни градове. Посещавам го поне няколко пъти в годината и ми прави впечатление, че става все по-хубав. Артистичен град е. Факт е, че доста наши художници са се „пръкнали” оттам.
Може ли да го определим като едно съвременно културно средище, с добре обособена и сплотена творческа общност?
Да. Макар че би било добре тази общност да се отвори малко и към другите градове, защото установих, че там се случват културни събития, за които, тук в София, не сме и разбрали. Вероятно за това частична вина носят и медиите – някои национални медии са с една идея по-концентрирани от необходимото върху столицата. Но Пловдив се развива много добре в културно отношение и вярвам, че тази тенденция ще продължи.
Според неофициалната версия навремето Пловдив е бил фаворит за столица, но някой от поддръжниците му заспал в Парламента и забравил да вдигне ръка.
Истината е, че допреди стотина години Пловдив е бил доста по-развит град от София. Изборът на София за столица е бил по политически, а и по стратегически причини – да е колкото се може по-далече от турската граница. Но слава Богу, Пловдив се е съхранил и продължава да израства.
В годините на покълващата в България демокрация напускате страната, за да следвате в САЩ. Заслужаваше ли си завръщането в родината?
Определено си заслужаваше. Естествено имах известни колебания – обсъждах с близките си кое би било най-доброто решение, дебатирах и със себе си. Честно казано, когато реших да се върна (това беше някъде 1997-98 г.), доста хора от близкото ми обкръжение ми препоръчваха да не го правя. Но не съжалявам за направения избор. Тук се чувствам добре, работата ми е доста интересна. Не че човек може да не се реализира и в САЩ. Истината обаче е, че там до голяма степен, си оставаш чужденец. Америка е държава на чужденците, с традиционно добро отношение към хората без американски паспорт – не бих казал, че съм се чувствал „не на място”, но исках да се върна. А и когато си пристигнах в България, икономиката ни точно беше започнала да се развива, така че имах късмет.
Родолюбец ли сте?
Да, но не съм националист – не съм сляп за ужасно многото неща, които трябва да се подобрят у нас. Страната ни обаче върви на добре – има какво да се направи за по-високия стандарт на живот, но България предлага немалко възможности за развитие на хората, които сме избрали да живеем тук.
Всъщност имате магистърска степен по Бизнес администрация от Университета на Северна Каролина, защо избрахте издателския бизнес за свое професионално поприще?
Медиите винаги са ме интересували, но започнах да работя в медия, по-скоро случайно. Баща ми е журналист и когато се завърнах в България, беше стартирал едно малко издателство, в което се включих – имаше пазарна възможност и реших да се възползвам, поне на това ме бяха научили в Америка.
В рамките на Нощта, Регионалният исторически музей в Пловдив ще представи две експозиции – „Българско Възраждане” и „Съединение на България”. Кои са най-тъмните и най-светлите отрязъци от историята ни?
По-старата история на България е много интересна – има доста любопитни публикации за нея, но не всички са сто процента научно издържани – някои от съвременните ни историци като че ли имат склонност да драматизират излишно. Това е и една от причините, National Geographic да не публикува материали за някои от българските исторически периоди – наличната за тях информация е доста спекулативна. В публичното пространство има доста хипотези, които звучат примамливо, но доказателствата са малко. Хубавото е, че напоследък се направиха доста нови открития и смятам, че следващите години ще бъдат интересни за историята ни – ще научим неща, които по политически причини са били премълчавани. Иначе не смятам, че съществува някакъв тъмен период от българската история. Макар че има грозни моменти, които се дължат, най-вече на липса на държавничество и на подли политически решения. Светлият лъч е в това, че не сме преставали да се развиваме – всеки исторически период има позитиви и негативи. А и сме една от малкото държави в света, чието име е останало непроменено през вековете.
Подлежат ли статиите за България, публикувани в българското издание на National Geographic на „външен мониторинг”?
Отношението към всички материали е еднакво – независимо дали авторът е български или не. Проверява се преди всичко дали източниците, използвани в статията са достоверни и дали твърденията не са хиперболистични. Най-вече се държи на това да се представят всички гледни точки. Идеята не е да се поддържа една теза, а да се даде гласност на истината. Ако последната не е известна, се представят всички хипотези, за да може читателят да разбере „проблема” от всички ъгли.
Как определяте времето, в което днес битуваме? За какво е жаден българинът – за култура, за зрелища, за риалити формати …?
Според мен е жаден и за култура. И това се видя през последните няколко години – културата ни стана по-жива и активна, дори повече отколкото във времето, когато нямаше реалити формати.
Но днес все по-често чуваме да се говори за чалгализация и дори лумпенизация на българите.
Чалгализацията далеч не се отнася за всички българи – а и нормално в една държава да има различни музикални стилове. Що се отнася до „лумпенизацията”, ако се върнем назад ще установим, че подобни твърдения е имало винаги – все са се намирали културни дейци, които да обвинят нацията ни в липса на култура и дори на интелект. Причина за това някои хора да се поддадат на чалга културата е и това, че у нас другият вид култура е все още по-трудно достъпен. Вземете например музеите – понякога, за да разбереш какъв точно е изложения експонат трябва да си носиш тълковен речник. Много от тях не пресъздават историческата епоха, а подхождат чисто фактологично, така няма как да привлекат голям брой посетители.
Бихте ли се наел с издаването на списание, ориентирано изцяло към култура и изкуство?
Такъв проект е реализуем, но с подкрепата на някой европейски културен фонд например. Българският културен пазар съществува, но е твърде малък, за да може едно културно ориентирано списание да се издържа само от продажби или реклама. По света съществуват много малко на брой самоиздържащи се списания за култура. Обикновено те са в силна зависимост от наличието на държавна подкрепа.
Къде ще сте в Нощта на музеите и галериите?
Честно казано още нямам планове, но по всяка вероятност ще съм в Пловдив. Миналата година успях да разгледам само два музея, така че сега ще се постарая да наваксам. Между другото, впечатлен съм от броя посетители на Нощта. Причината за популярността на това събитие не е, че музеите и галериите са безплатни – в крайна сметка, входът им е съвсем приемлив през останалото време от годината. По-скоро успехът й се дължи в усещането за събитийност, в това, че събитията са атрактивни, добре маркетирани и адекватно рекламирани.
Автор: Евелина Иванова
