“Наши си работи” на Небет тепе


Димитър Шопов е завършил Национална художествена академия София, специалност Сценография, Александър Панайотов – НАТФИЗ, специалност Режисура. Талантливи млади хора, които искат да останат в България. Като повечето хора на изкуството не си правят планове за бъдещето, защото техният свободен дух не може да го позволи. Радват се на живота, творят за себе си, а ако се намери някой, който да ги оцени, още по-добре. Но не това е най-важното за тях, затова и ще видим филми, събирани с години. Те не търсят внимание, слава или печалба. Имат себе си за най-обикновени хора, а всъщност те са творци. И ако не им бях казала, че започвам с въпросите за интервюто, може би щяхте да четете съвсем различен пост.

Каква е вашата визия за младите пловдивски автори? Получават ли те подкрепа?

Димитър Шопов: Има ли такива? Няма пловдивски творци, защото няма сцена за тях. Няма сцена за никого в България.

Александър Панайотов: А защо трябва да ги делим на пловдивски, български и т.н. Според мен няма разлика. Така даже е по-лошо, защото “пловдивски” е сегмент, който носи по-негативен оттенък от общия. Има, разбира се, и изключения.

Какво ви мотивира да направите тези филми и как избрахте местата и лицата, които да представите?

А.П.: Това са материали, събирани през годините. Снимали сме неща, които са ни правили впечатление. Филмите са направени в период от 4 години.

Д.Ш.: Филмите не са претенциозни. Те нямат претенции да бъдат арт или документални.

В момента и двамата живеете в Пловдив, въпреки че сте учили и завършили в София. Защо избрахте Пловдив? Защо не избрахте София, за която се говори, че предлага много повече възможности?

Д.Ш.: Не е лъжа, че има повече възможности.

А.П.: Има повече възможности, но не и за нас.

По-специален ли е за вас Пловдив?

А.П.: Аз съм живял в София. Но постоянно пътувах до Пловдив и обратно. Пловдив е специален, но когато прекарам повече време на едно място, започвам да се задушавам.

Д.Ш.: С две думи, всички масово се разкъсват между Пловдив и София, Това е едно пътуване. Няколко години в София, няколко в Пловдив.

Защо избрахте Небет тепе?

Д.Ш.: Защото са много малко местата в Пловдив, където можеш да намериш някакво уединение, особено за кино.

А.П.: Мястото, което сме избрали, отговаря на критериите. Няма осветление, близо е до потока от хора, а в същото време е закътано. Защото, за да гледаш някое филмче, ти трябва спокойствие, дори и да става въпрос за петминутно видео.

В България ли искате да продължите да работите и да се развивате?

Д.Ш.: Аз специално, да. Не си представям себе си в някакво западно общество. България е като една необработена скала, която трябва да се разбие и оформи.

А.П.: Мисля, че просто нямаме шанс. А и аз нямам планове да развивам кариера в изкуството. Бих искал да си живея живота и да откривам нови неща за себе си, да превърна живота си в приключение. А дали това ще е свързано с изкуство, пътувания, не се знае.

А защо искате да сте част от Нощта на музеите и галериите?

Д.Ш.: Аз специално съм работоспособен, когато имам някакъв срок. По-удобно ми е, когато имам крайна дата да свърша нещо, в случая тя е 17 септември. Ако го нямаше този срок, всичко това щеше да се уталожи, да се забрави, щеше нещо друго да ни повлече.

А.П.: Нас ни устройва да сме част от Нощта.

Вашият проект е един от одобрените проекти по Отворена покана Нощ на Фондация „Отворени изкуства”, как решихте да кандидатствате?

А.П.: Това е много добра възможност да покажеш нещата, които си направил. Фондацията рекламира събитието и съответно, ще дойдат повече хора.

Какво очаквате от Нощта тази година?

А.П.: Предполагам, че пак ще е оживено. Преди няколко години, не съм вярвал, че такива тълпи от младежи ще идват да гледат проекти, свързани с изкуството. Имам малко съмнения, че ще има хора, които ще имат търпението да изгледат всички наши филми. Повечето най-вероятно ще видят само сегменти от някои от филмите. Но ще се зарадвам, ако има такива, които останат да видят поне един цял филм.

Д.Ш.: Аз си пожелавам само хубаво време. Нямам никакви очаквания. Мисля, че така е по-добре.

Автор: Надина Чолакова


НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011

НЕБЕТ ТЕПЕ
Старинен Пловдив

21:00 – 23:30
„Наши си работи“ – документални филми, прожекция на Димитър Шопов и Александър Панайотов

Проектът включва серия непоказвани досега късометражни филми. Филмите разглеждат отделни фрагменти от живота, без да претендират да представят цялостен образ на българската действителност.

„Кесонът на г-н Михайлов“ – реж. Ал. Панайотов (15 мин.)
„Леля Милка“ – реж. Димитър Шопов (20 мин.)
„Ball ‘n Chain“ – реж. Ал. Панайотов (45 мин.)
„Къде е старата тоалетна“ – реж. Ал. Панайотов (30 мин.)
„Пирин“ – реж. Ал. Панайотов (20 мин.)

Проектът е реализиран по „Отворена покана за проекти НОЩ“ на Фондация „Отворени изкуства“.

………………………………………..

Nebet Tepeh
Old Plovdiv

21:00 – 23:30
This Is How We Do It Here – new documentaries by Dimitar Shopov and Alexander Panayotov:
Mr. Mihaylov’s Power Generator – dir. Alexander Panayotov – 15 min.
Lelya Milka – dir. Dimitar Shopov – 20 min.
Ball ‘n Chain – dir. Alexander Panayotov – 45 min.
Where Is the Old Toilet – dir. Alexander Panayotov – 30 min.
Pirin – dir. Alexander Panayotov – 20 min.

The project is part of the platform Open Call for Projects of the Open Arts Foundation.



Общност от предимно не твърде обременени от журналистически навици ентусиасти, мотивирани от силната си пристрастеност към Нощните маршрути, оценили възможността за изява, за срещи с интересни хора и изживяването да усетят "Нощта отвътре".


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg