Димитър Шопов е завършил Национална художествена академия София, специалност Сценография, Александър Панайотов – НАТФИЗ, специалност Режисура. Талантливи млади хора, които искат да останат в България. Като повечето хора на изкуството не си правят планове за бъдещето, защото техният свободен дух не може да го позволи. Радват се на живота, творят за себе си, а ако се намери някой, който да ги оцени, още по-добре. Но не това е най-важното за тях, затова и ще видим филми, събирани с години. Те не търсят внимание, слава или печалба. Имат себе си за най-обикновени хора, а всъщност те са творци. И ако не им бях казала, че започвам с въпросите за интервюто, може би щяхте да четете съвсем различен пост.
Каква е вашата визия за младите пловдивски автори? Получават ли те подкрепа?
Димитър Шопов: Има ли такива? Няма пловдивски творци, защото няма сцена за тях. Няма сцена за никого в България.
Александър Панайотов: А защо трябва да ги делим на пловдивски, български и т.н. Според мен няма разлика. Така даже е по-лошо, защото “пловдивски” е сегмент, който носи по-негативен оттенък от общия. Има, разбира се, и изключения.
Какво ви мотивира да направите тези филми и как избрахте местата и лицата, които да представите?
А.П.: Това са материали, събирани през годините. Снимали сме неща, които са ни правили впечатление. Филмите са направени в период от 4 години.
Д.Ш.: Филмите не са претенциозни. Те нямат претенции да бъдат арт или документални.
В момента и двамата живеете в Пловдив, въпреки че сте учили и завършили в София. Защо избрахте Пловдив? Защо не избрахте София, за която се говори, че предлага много повече възможности?
Д.Ш.: Не е лъжа, че има повече възможности.
А.П.: Има повече възможности, но не и за нас.
По-специален ли е за вас Пловдив?
А.П.: Аз съм живял в София. Но постоянно пътувах до Пловдив и обратно. Пловдив е специален, но когато прекарам повече време на едно място, започвам да се задушавам.
Д.Ш.: С две думи, всички масово се разкъсват между Пловдив и София, Това е едно пътуване. Няколко години в София, няколко в Пловдив.
Защо избрахте Небет тепе?
Д.Ш.: Защото са много малко местата в Пловдив, където можеш да намериш някакво уединение, особено за кино.
А.П.: Мястото, което сме избрали, отговаря на критериите. Няма осветление, близо е до потока от хора, а в същото време е закътано. Защото, за да гледаш някое филмче, ти трябва спокойствие, дори и да става въпрос за петминутно видео.
В България ли искате да продължите да работите и да се развивате?
Д.Ш.: Аз специално, да. Не си представям себе си в някакво западно общество. България е като една необработена скала, която трябва да се разбие и оформи.
А.П.: Мисля, че просто нямаме шанс. А и аз нямам планове да развивам кариера в изкуството. Бих искал да си живея живота и да откривам нови неща за себе си, да превърна живота си в приключение. А дали това ще е свързано с изкуство, пътувания, не се знае.
А защо искате да сте част от Нощта на музеите и галериите?
Д.Ш.: Аз специално съм работоспособен, когато имам някакъв срок. По-удобно ми е, когато имам крайна дата да свърша нещо, в случая тя е 17 септември. Ако го нямаше този срок, всичко това щеше да се уталожи, да се забрави, щеше нещо друго да ни повлече.
А.П.: Нас ни устройва да сме част от Нощта.
Вашият проект е един от одобрените проекти по Отворена покана Нощ на Фондация „Отворени изкуства”, как решихте да кандидатствате?
А.П.: Това е много добра възможност да покажеш нещата, които си направил. Фондацията рекламира събитието и съответно, ще дойдат повече хора.
Какво очаквате от Нощта тази година?
А.П.: Предполагам, че пак ще е оживено. Преди няколко години, не съм вярвал, че такива тълпи от младежи ще идват да гледат проекти, свързани с изкуството. Имам малко съмнения, че ще има хора, които ще имат търпението да изгледат всички наши филми. Повечето най-вероятно ще видят само сегменти от някои от филмите. Но ще се зарадвам, ако има такива, които останат да видят поне един цял филм.
Д.Ш.: Аз си пожелавам само хубаво време. Нямам никакви очаквания. Мисля, че така е по-добре.
Автор: Надина Чолакова
—
НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011
НЕБЕТ ТЕПЕ
Старинен Пловдив
21:00 – 23:30
„Наши си работи“ – документални филми, прожекция на Димитър Шопов и Александър Панайотов
Проектът включва серия непоказвани досега късометражни филми. Филмите разглеждат отделни фрагменти от живота, без да претендират да представят цялостен образ на българската действителност.
„Кесонът на г-н Михайлов“ – реж. Ал. Панайотов (15 мин.)
„Леля Милка“ – реж. Димитър Шопов (20 мин.)
„Ball ‘n Chain“ – реж. Ал. Панайотов (45 мин.)
„Къде е старата тоалетна“ – реж. Ал. Панайотов (30 мин.)
„Пирин“ – реж. Ал. Панайотов (20 мин.)
Проектът е реализиран по „Отворена покана за проекти НОЩ“ на Фондация „Отворени изкуства“.
………………………………………..
Nebet Tepeh
Old Plovdiv
21:00 – 23:30
This Is How We Do It Here – new documentaries by Dimitar Shopov and Alexander Panayotov:
Mr. Mihaylov’s Power Generator – dir. Alexander Panayotov – 15 min.
Lelya Milka – dir. Dimitar Shopov – 20 min.
Ball ‘n Chain – dir. Alexander Panayotov – 45 min.
Where Is the Old Toilet – dir. Alexander Panayotov – 30 min.
Pirin – dir. Alexander Panayotov – 20 min.
The project is part of the platform Open Call for Projects of the Open Arts Foundation.