Каква е връзката на артистичното в ума и отношенията между хората? На пръв поглед – никаква. На втори прочит – дълбока. Според журналистката Калина Андролова колкото по-интелектуално скопена е една нация, толкова по-тежко е битуването й. Уви, има право. За оскотяването не трябват усилия – мързелът стига. Но за да усетиш красивото, съдържателното, трайното, трябва да се потрудиш. Или поне да почетеш. Слава Богу има какво. Списание ЛИК е единственото родно издание, което вече 40 години обръща внимание на културата – онази, която не ни предлага готови формули, а ни кара да се замислим, да се огледаме, да пожелаем промяната. Редакционният му екип е от хора, посветени на една кауза – да пишат за изкуство и култура – откровено, критично, смислено. И да я споделят с онези, които искат да са съпричастни. Разговаряме с Нина Венова, Петя Александрова и Людмила Димова за техния поглед върху Нощта на музеите и галериите – Пловдив.
Как се случи медийното партньорство между сп. ЛИК – издание с традиции за изкуство и култура и Нощта на музеите и галериите в Пловдив – една млада културна инициатива?
Петя Александрова: С Нощта сме приятели почти от самото й създаване. Вече близо пет години. Идеята ни се видя стойностна и партньорството ни се случи съвсем естествено. Все пак става дума за инициатива, която е част от културния живот на страната и която безспорно се превърна в събитие.
Тазгодишното издание на Нощта е седмо поред. Как оценявате първите й седем години?
П.Александрова: Не съм присъствала на всички издания, но забелязвам, че има известна повторяемост – галерии и музеи показват постоянните си експозиции, а новото и различното е обикновено свързано с кураторските проекти. Но и за двете има достатъчно публика. Не може да се твърди, че липсва интерес към постоянните музейни изложби, които са достъпни и през останалото време. Нощта създава усещане за празничност, за събитийност. Контекстът е различен и това стимулира хората да посетят дори местата, на които вече са били.
Пловдив като че ли повлече крак. София и Варна също имат своя Нощ на музеите, макар и тя да се провежда в различно време – в средата на месец май.
П.Александров: Да, Нощ на музеите и галериите има в още няколко от големите ни градове.
Людмила Димова: Факт е обаче, че и във Варна, и в София са нужни още организаторски усилия. В столицата липсва звено, което да обединява и да съгласува различните прояви, няма и пресслужба, която да систематизира цялата информация, всяка институция участва някак сама за себе си.
Нина Венова: В последната софийска Нощ липсваше най-елементарното – програма.
Л.Димова: Тоест това, което се случва в Пловдив, не се случва навсякъде.
П.Алекснадрова: Освен това Пловдив има едно голямо предимство – можеш да стигнеш пеш до всички дестинации. Пространствата ти изглеждат обозрими. В София единствено така нареченият четириъгълник в центъра на града може да се обходи пеш. За останалите места, като например Националния исторически музей, транспортът е ключов, за да има посещаемост. А и в Пловдив забелязах, че нещата се правят с чувство за хумор – по време на четвъртото издание ми бяха връчени пижама и четка за зъби – нали ще обикалям цяла нощ и все ще ми потрябват. Това иронично намигване придава допълнителен чар на събитието.
По-добре обособено ли е творческото ядро в Пловдив в сравнение с това в останалите наши големи градове?
П.Александрова: Координацията там между отделните галерии е сякаш по-добра. В София се наблюдава една децентрализация . Макар че по време на последната софийска Нощ на музеите и галериите беше организиран специален фестивал на хартията, ситуиран в отделни галерии, съвършено различни една от друга, но обединени от обща експозиция. Така нещата бяха успешно навързани. Привлекателното в пловдивската Нощ е, че винаги има известно обновяване – ново пространство, нови акценти.
ЛИК е списание, което вече 40 години отразява значимото в културния живот у нас и навън. Изгубена кауза ли е да се пише за култура във време, в което зрелищното сякаш измества съдържателното?
Н.Венова: Точно тогава е кауза и в никакъв случай тя не е изгубена. Иначе ще е просто работа, професия. Днес културата трябва да се отстоява. А публика за култура има. Нощта на музеите и галериите и в София, и в Пловдив го доказва – това усещане за съпричастност, за радост няма как да бъде подминато. Хората изпитват нужда, дори глад за нещо различно и смислено. Затова и все повече от тях прекарват една нощ заедно с изкуството. Така вероятно ще си създадат навици и ще започнат да посещават музеите и галериите и извън този празник.
Жажда за изкуство очевидно има. Случва ли се обаче изкуството у нас днес?
Н. Венова: Да. Случва се. Било и трудно, но все пак се случва. Друг е въпросът доколко държавата подпомага този процес.
П. Александрова: Според мен творческите процеси никога не са спирали. Но и нещата не се развиват правопропорционално. Добрите условия невинаги водят до възход. И слава Богу.
Н. Венова: Изкуството обикновено е и в съпротивата.
Кой е източникът на творческа съпротива днес?
Н. Венова: Бих казала, че борбата е най-вече срещу затъпяващата роля на телевизията.
Л. Димова: И срещу чалгата като начин на мислене в различните му аспекти.
Н. Венова: Младите, свежите кълнове не се интересуват от масовото.
П. Александрова: А и не трябва да се съди за качеството на един филм или на един спектакъл по броя продадени билети. Това е тенденция, която се роди по време на икономическата криза – няма пари, следователно трябват повече резултати. Подобни бакалски сметки са изключително вредни.
Л. Димова: Това пазарно мислене е елементарно и напълно неприложимо в сферата на културата.
На Нощта в Пловдив не й липсва „масовост”. Миналата година посетителите са били близо 40 000.
Н. Венова: Това е така, защото събитието успя да се превърне в традиция и хората го очакват.
Л. Димова: И успехът се дължи на това, че водещи са не културните институти, а конкретни личности, възможносттада споделиш идеите им.
П. Александрова: Освен това пловдивската Нощ сякаш излиза от границите на културно събитие и се превръща в градско, дори туристическо такова. По-широкоформатна е, прелива в редица други неща и това усещане за „широко отворени врати” е много симпатично.
Какъв ще бъде вашият маршрут на 17 септември?
П. Александрова: Люси ще бъде нашият представител в Пловдив. При всички случаи градът няма да бъде подмината дестинация.
Л. Димова: Със сигурност ще присъствам на „Форум Колекционери”, който е част от програмата за специализирана публика, на кураторските проекти на Яра Бубнова. Имам желание да съм на възможно най-много места, също и на детската Нощ.
Автор: Евелина Иванова
