Пловдив – древен и вечен. Разхождайки се из неговите улици, се пренасяме във времето на траки, римляни, Византийска и Османска империя. Нека тръгнем по стъпките на наследството, което ни е оставила всяка една от културите, съзидали днешен Пловдив.
Нашата разходка започва от Централна поща – място, където много от нас уговарят своите срещи. Оглеждали ли сте се около Вас, докато чакате? Под днешния Централен площад и до Централна поща се намират останките от римския форум.
Той е от времето на император Веспасиан – І век. Обхваща площ от 11 хектара, на която са били разположени магазини, обществени сгради, широки улици. Малко по-нагоре (посока Главната улица, първата пресечка в дясно, ул. Гурко 10-12) се намира и римският одеон.
Построен е през ІІ-V век и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион – седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
В атмосферата на античните останки ще можете да се насладите на звуков пърформънс в изпълнение на Plovdiv Scratch Ensemble (PSE).
Когато вървим по Главната улица ( ул.„Княз Александър І“), под краката ни лежат останки от римски град, а отстрани ни заобикалят сгради, построени през XX век по образец на Западни столици. Потопени в тази контрастна атмосфера, стигаме до Джумая джамия.
Построена е по заповед на султан Мурад през 1535 година и затова е известна и като „Мурадие“. Издигната е на мястото на храма „Св.Петка“, построен по заповед на Иван-Асен ІІ. Джамията е една от най-големите в България. Интересни са стенописите от XVІІІ-XІX век с флорални мотиви и надписи от Корана. Джумая джамия е реставрирана през 2008 година.
Пътят на културното наследство продължава нагоре по стълбите към Архитектурния резерват „Старинен Пловдив“. Още щом стъпим на калдъръмените улици, се пренасяме в епохата на Възраждането. Като
вдигнем поглед от камъните, пред нас се извисява църквата„Св.Богородица“.
В днешния си вид е от 1844 година, когато е съборена съществувалата от 1355 година църква при манастира „Св. Богородица“. Днес е катедрален храм. Църквата е изцяло каменна, запазени са царските двери от стария храм.
В „Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011“ на паркинга на църквата „Св.Богородица“ на фона на внушителното здание Рената Каминска ще представи „180“ – ням филм, c-video, (2008), 8:30 min. и „EURO“ – стерео видео, c-video, (2010), 3:04 min.
Преди да продължим нашето пътешествие, погледнете спретнатата къщурка под църквата „Св. Богородица.
Това е къщата на Константин Стоилов – виден държавник. Построена е върху западната крепостна стена. Днес е Дом на шахматиста.
Вдясно от църквата „Св. Богородица“ (ул. „Митрополит Паисий“ 2) се намира сградата на Историческия музей отдел „Книгоиздаването в Пловдив през Възраждането“.
Музеят се помещава в къщата на родоначалника на българското книгоиздаване Христо Данов, която е построена 1840 година.
За малко ще се откъснем от времето на Възраждането, за да се върнем към Античността. Оттук ще се качим нагоре по стълбите, ще завием вляво и в двора на Художествената академия откриваме Античния театър.
Той е построен І-ІІ век при Улпий Траян на мястото на храм на тракийската богиня Бендида. Някога е разполагал с 6000 места, а днес с около 3500.
Благодарение на невероятната акустика, която има Античният театър в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011“, ще изпитате истинско удоволствие от класическия концерт с филмова музика и български фолклор „Музика под звездите” с диригент Максим Ешкенази.
След опияняващата музика се връщаме назад към църквата „Св. Богородица“. Продължаваме нагоре по калдъръмената улица и стигаме до 
Градската художествена галерия. (ул.Съборна 14а).
От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов. Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.
В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скултура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии. Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.
От Градската художествена галерия отиваме в галерия „Златю Бояджиев“, за да се потопим в багрите на картините на бележития художник Златю Бояджиев.
Къщата е била собственост на пловдивския възрожденски деец д-р Стоян Чомаков. Построена през 1860 год. тя е представител на късния тип пловдивски възрожденски къщи. От 1984 год. в нея е експонирана най-голямата колекция от 71 картини на бележития български художник Златю Бояджиев /1903-1976/ – които представят двата характерни периода в неговото творчество.
Нашата разходка продължава към църквата „Св.св. Константин и Елена“.
Строена е 337г – 530г – 1830/32. На това място е бил най-старият ранно-християнски храм в града в памет на първите загинали 38 маченици за Христовата вяра. Многократно е разрушавана. Днес е трикорабна базилика, построена от брациговския майстор Петко Боз. Сградата е реставрирана и осветена през 1991 година. Пететажната й камбанария е с височина 13м.
В двора на църквата се намира „Иконната галерия“. По време на „Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2011“ ще видите фотоизложба на неразбрания новатор Тома Вишанов, непоказани възрожденски икони на фона на концерта на Смесен хор при Храм „Св. Троица” с диригент Весела Гелева.
От въздействието на духовността преминаваме към битовите краски и мелодии в Регионалния етнографски музей.
Той се помещава в къщата на Аргир Куюмджиоглу, построена 1847 година. Тя е двуетажна от западната си страна и четириетажна от източната. Използвана е част от крепостна стена. Заради размерите си е наричана „царска къща”. От 1952 година в нея се помещава Етнографският музея. Музеят е създаден 1917 година от етнографа Стою Шишков. Първата музейна експозиция е открита 1943 година.
Благодарение на съвместната инициатива на Регионалния етнографски музей и National Geographic, децата ще се развихрят с четка и багри. А възрастните Цочо Пеев ще увековечи в своите карикатури. Ще видим и старите занаяти медникарство и ножарство, които ще ни демонстрират карловските майстори. Естествено, че ще има песни и танци, тъй като музиката винаги е била в душата на българина.
От Регионалния етнографски музей се изкачваме нагоре към Небет тепе (Хълма на стражите), за да се върнем векове назад във времето.
То се намира се на 203 м н.м.р Това тепе съхранява най-много история. На него се е простирало едно от четирите праисторически селища на територията на днешен Пловдив и животът тук не е прекъсвал от VІ век пр.Хр.По-добре проучен е периодът от края на бронзовата и началото на желязната епоха, когато на тепето е ситуирано укрепеното тракийско селище на бесите. V –ІV в пр.н.е. селището прераства в град – оттогава са останките на царския дворец, култовия център и най-старата укрепителна система.Първата вътрешна крепостна стена на Небет тепе – І век пр.н.е., с дължина 1650м, обграждаща площ от около 80ха.
През Средновековието, най-вече по времето на Втората българска държава, на Небет тепе освен стени били изградени и големи водохранилища, използвани при вражески обсади. Запазеното и до днес водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от триста хиляди литра. Запазен е и таен вход – потерна, извеждащ чрез засводен коридор и изсечени в скалата 16 стъпала до северното подножие на хълма към река Марица. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.
На Небет тепе високо над града под звездното небе ще се прожектират документалните филми на Димитър
Шопов и Александър Панайотов.
След „лятното кино“ се връщаме обратно към Регионалния етнографски музей и тръгваме наляво, минаваме Хисар капия и стигаме до Регионален исторически музей- Пловдив, експозиция „Българско Възраждане“.
Музеят се помещава в къщата на Димитър Георгиади, която е построена 1848 година. Експозиция „Българско възраждане” проследява историята на град Пловдив от XV до XІ X век.
Сега ще се върнем през Хисар капия, за да слезем надолу към Балабановата къща.
Тя е построена 1815/16 г и е тип късновъзрожденска къща – симетрична с бароково влияние, съчетано с традиционна дърворезба по таваните, долапите и вратите. Съборена е и възстановена по първоначалния си план според заснеманията на арх. Хр.Пеев през 1980г. Нетипична за пловдивската архитектура, двуетажна, но на няколко нива. Има богата декорация и колекция от старинни мебели. Адаптирана е като камерна зала за музикални и драматични спектакли, художествени изложби и други.
Във възрожденската обстановка в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011“ ще бъдат представени „Националните есенни изложби“ и ще се състои благотворителен търг на фотографии от изложба на Калина Арсова.
В съседство с Балабановата къща е къща Хиндилиян.
Къщата е построена 1835/40 година. Представлява двуетажна симетрична сграда. Еркерно изнесеният втори етаж повтаря схемата на първия. Интересна е мраморната чешма в горния салон със слънчев символ и двуглав орел, откъдето е текла розова вода. Това е най-богато декорираната къща. Запазена е маазата в двора, както и мраморната баня в къщата, снабдена със система за затопляне на пода с горещ въздух. Реконструирана е 1974 година.
В нея също ще се проведат „Национални есенни изложби – Пловдив 2011“.
Спускаме се надолу и завиваме надясно по улица „Артин Гидиков“. На номер 11 се намира Градската художествена галерия – Пловдив, Постоянна експозиция „Цанко Лавренов“ и „Мексиканско изкуство“.
В „Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011“ галерията ще ви представи постоянната експозиция „Цанко Лавренов“. Цанко Лавренов (1896-1978) е пловдивски художник. Самоукият автор твори в областта на графиката. Неговите композиции със сюжети от Пловдив и Велико Търново, с теми от старите манастирски комплекси от Света Гора на Атон, Рила и Родопите, показват желанието му да свърже природните с архитектурните форми в името на тяхната респектираща историчност.
От света на картините преминаваме на религиозна вълна и отиваме в Арменски Апостолически храм „Сурп Кеворк”.
През 1675 година е закупена църквата „Св.Георги“ („Сурп Кеворк“), около която се оформя арменската махала. През 1828 година църквата е преустроена в днешния си вид, а в двора е открито училище по подобие на българските килийни училища. Арменската общност посвещава програмата си в „Нощ на музеите и галериите“ на 20- годишнината от Независимостта на Република Армения. Това е възможност да се докоснете до арменската култура.
Арменската атмосфера остава зад нас и излизаме от Архитектурния
резерват „Старинен Пловдив“ на булевард „Шести септември”. На кръстовището ни посреща архитектурен паметник от времето на Османската империя – Чифте баня.
Това е стара турска баня, построена през XVI в. Нарича се Чифте (Двойка), защото има мъжко и женско отделение. Тя е деклариран паметник на културата от местно значение. През 1999 година частично е реставрирана за Европейския месец на културата в Пловдив, когато се проведоха различни културни мероприятия като изложби,симпозиуми. Днес тя е център за съвременно изкуство.
Пътят ни продължава по бул. „Шести септември“ и нашата последна спирка е площад „Съединение“. Там ни очакват три обекта на културното ни наследство. Първо ще посетим Регионалния исторически музей, зала „Съединение на България 1885 г.“
Той е разположен в старинната сграда на Областното събрание на Източна Румелия, построена 1885 година. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани.
Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година до Сръбско-българската война от 1885 г. Освен постоянната експозиция в „Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2011“ музеят ще ни представи и изложбите „9-ти пехотен пловдивски полк във войните за национално освобождение”, „Дарителството – жест към поколенията”.
Щом излезете от Регионалния исторически музей незабравяйте да обърнете внимание и на внушителния паметник на
площада. Това е паметникът „Съединение“.
Представлява 12-метрова фигура, дело на скулптора Величко Минеков. Олицетворява Съединението на България. Издигнат е през 1985 г. в чест на 100-годишнината от събитието. Представлява внушителна фигура на жена, изобразяваща Родината. В ръцете си Майката- Родина е извисила лавров венец- символ на победата. А крилете символизират единството на двете принудително разделени и след това обединени части на България.
След като този паметник ни напомни за славното ни минало влизаме и в Археологическия музей.
Той е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920година. Идеята за създаването му е на Йоаким Груев. Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100 000 експоната от културното наследство на Пловдив.
Постоянната експозиция на Регионалният археологически музей е съчетана и с филми за археологически разкопки и проучвания, подготвени от Нона Йотова. Авторката ще ни въведе в тайните на археологията.
Автор: Десислава Самуилова
