Разказите за пловдивските тепета започват още с древногръцката митология. През изминалите векове много от хълмовете са разрушени и днес никой не е наясно колко всъщност са били. Част от мистерията разбулва Владимир Балчев, главен експерт в териториален държавен архив – Пловдив.
Г-н Балчев, какво представлява изложбата? Колко време Ви отне съставянето й?
Изложбата ми отне години, но може да се съставя и много повече време, защото темата е необятна. От тепетата започва историята на града, ако не и на цялата Горнотракийска низина, защото още в митологията може да се видят големите исполински канари, хвърляни от титаните. Има една гръцка керамика, която за съжаление не съм намерил, но тя е изпълнена със сцени от митологията.
След падането на България под турско владичество първото нещо, което описват западните пътешественици, са тепетата.
Тепетата са един от символите на Пловдив. Има ли нещо, което никой не знае тях?
Казват, че тепетата са седем, но точна бройка никой не може да каже и до ден-днешен.
Никой не брои тепето Каменица, което вече не съществува, но основата, на което продължава да стои. Точно там сега е Бирената фабрика. До него е имало извор, който са използвали за варене на бира. Там турските пехливани са се мажели в зехтин, за да не могат да бъдат хванати по време на борбите. Самата изба, където е узрявало пивото, е била вкопана в гранита на тепето.
А има и друго, което дори аз не знам къде е – Лаут тепе. През 1905 г. опълченците още се сдобивали с камъни оттам. Общината им разрешила безплатно да си строят къщи. Има го на някои карти. Най-ранното му изображение е върху карта е от 1867 година, а също и на гравюри от 1715 година, но все още не мога да разбера къде всъщност се е намирало.
Говори се за още едно малко тепе, което е било срещу Баня Старинна – над подлеза. Както Бунарджика и Марково тепе, така и Джендем тепе при Младежкия хълм са тип двойни тепета. Броят на хълмовете остава загадка. Твърди се, че дори са над десет.
Как решихте какво да включите в изложбата?
Това беше най-голямата ми трудност, защото трябва да се избира най-атрактивното. Ще се включват снимки, документи, някои стари карти, чертежи, архивни снимки, гравюри. Има, например, изображение на Джендем тепе, което датира от 1710 година. То е на холандски художник и на картината се вижда крепост от XV век.
Ще покажем и неща, които са чиста измислица – немска енциклопедия от XII век, в която Пловдив е показан като типичен готически град. Също във френския вестник от 1876 г. Пловдив е изобразен с арка. Темата е много богата и включва възприемането й, както и отгласа по света. Има и много неверни неща – гърците смятат, че апостол Павел е проповядвал в град Филипи и че това е днешен Пловдив, а той не е стъпвал тук.
Какво бихте пожелали на посетителите на Нощта тази година?
На посетителите на Нощта пожелавам да научат колкото се може повече неща, да им е много интересно и разбира се – дасе забавляват!
Автор: Мая Балталийска, Рафлин Саркисян
—
НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011
Регионална Дирекция „Архиви“ – Пловдив
ул. „Кракра“ № 11
19:00 – 01:00
„Тепетата на Пловдив“ – изложба на РД „Архиви“ – Пловдив
Разказът за пловдивските тепета датира още от древногръцката митология. През миналите векове много от тепетата са изчезнали и дори не се знае точно колко. През XIX в. е разрушено тепето Каменица. Цивилизованият XX в. заличава Лаут тепе и Марково тепе. Изложбата за тепетата на Пловдив представя това богатство на града чрез стари гравюри, карти, фотографии, документи.
Със съдействието на Фабрика за дигитален печат 2х2
…………………………………….
State Archives – Plovdiv
11 Krakra St.
19:00 – 01:00
Plovdiv’s Hills – exhibition.
Written accounts of the Plovdiv hills date back to the times of Ancient Greek mythology. Throughout history, some of the hills have been destroyed, e.g. the Kamenitsa Hill in the 19th century and Laut Tepeh and Markovo Tepeh in the 20th century. The exhibition traces the history of Plovdiv’s landmark hills through prints, maps, photographs and documents.
With the support of 2×2 Digital Print Factory.
