Пловдивският скреч ансамбъл взима назаем името на авнгардната група „Скреч ансамбъл”, в която и самият Корнелиус Кардю е член и за която е написал шедьовъра „Голямото обучение”. В Нощта ПСА ще изпълнят 193 минути 193 страници от „Tрактат” на Корнилиъс Кардю в откритото пространство на Антничния Одеон, като това ще бъде първото им публично изпълнение. За музиката и образите, репетициите и работата, ще ни разкаже ръководителят на Пловдсивския скреч ансамбъл Нима Гуше.
Kaк започнахте работата си по „Трактат”?
Проектът ми беше представен от мой професор в университета Голдсмит. Училището е основен представител в световен мащаб на музиката на Корнелиус Кардю, а по това време останалите колежи не работеха толкова задълбочено върху него.
Аз, както и колегите ми, започнах да изпълнявам творбата набързичко, частично. Представяхме по страница от нея и започнaх да я разбирам. За мен беше по-лесно да намеря подход, тъй като не съм особено добър инструменталист. За тази творба не е нужно да си виртуоз. И това е една от добрите и страни – всеки може да я изпълни, стига да й отдели достатъчно време, да я разгледа в детайли и да чуе образите. Разбира се, това не е лесно, защото дори когато четеш книги, базирани на музикална хармония, например от Антъни Бърджис, ако не знаеш, че той използва звуковата продължителност на думите, за да създава бавни или бързи изречения, няма да разбереш колко музикални са всъщност. Няма да разбереш, че там има музика, дори да можеш да четеш. Същото е и, когато някой разбира от музика. Дори и музикант, няма да знае какво да прави с творба като „Трактат”. Тя има нужда от внимание. Когато и отделиш време, заслушаш се и се опиташ да асоциираш звуковете, тя сама потича.
„Трактат” е специален труд, а уникален ли е?
Да, специален е, но не и единствен – не е нещо ново за времето си. Разликата е в това, че Кардю води графичното изобразяване до съвършенство. Той прави най-доброто възможно в тази област. Никой не е създавал такъв обемен графичен труд и то с такава изящност и постоянство. Работил е по него четири години. Никой не е прекарвал толкова време върху графиките, но и никой не е имал такъв успех. Той е първият толкова музикален откъм образно представяне. Когато погледнеш графиката, чуваш музика.
И то не е само музика, а и пърформанс, жестове, движения?
Да, би могло да бъде всичко. Все пак, когато го публикува, Корнелиус не пише обяснение към него, а го е нарича партитура. Искал е да избегне ограничването му в определена среда или стил. Защото музиката не е само звук; всеки ритъм, всяко движение би могло да бъде музика.
Корнелиус го е подготвил като за непрофесионални музиканти, както и Вие работите?
Първоначално той го изпробва с колегите си, така че са го записват слято, което е първото сериозно изпълнение на началните 220 страници. През 1967, Кардю ги носи в Прага на няколко чешки музиканти и иска мнението им. Те изпълняват „Трактат” и след години записът е издаден. С времето „Трактат” става все по-популярен сред различни арт среди, които се интересуват от музика, така и сред музикантите, работещи с други артисти като Джон Кейдж. Така постепенно творбата става популярна и извън музикалните среди.
Колко време отнема работата по нея?
Всеки път е различно в зависимост от хората, времето, пространството… Всеки път тръгва в различни посоки, така че исках да направя нещо цялосто за Нощта. Ще ми се да се получи като пърформанс – хората да могат да идват и да си отиват, без да е нужно да сядат, като пърформанс с отворен край. И е дълго, доста работа е за всеки от музикантите да го представя самостоятелно. Когато открих за първи път цялостния запис от Прага, 1967г., осъзнах, че тези 120 страници се равняват на 120 минути, така че една минута на страница има смисъл. А сега ще бъде 193 минути. Когато обсъждахме с музикантите изпълнението в Нощта, решихме да бъде изпълнение, в което всеки може да се включи, за бъде възможно най-цялостно.
Как протича дирижирането на хората, музиката?
Дирижирането е същото като репетициите. По време на представлението единственото нещо, което знаеш, е, че има 193 страници и те тряба да се слеят в една непрекъсната. Можеш да ги слееш и да създадеш цялостен образ. Така че аз ги редактирам в момента, за да могат да бъдат поставени на монитор и да вървят непрекъснато.Така всеки поглежда в центъра на партитурата и изпълнява самата картина. В този смисъл образът дирижира.
Колко хора стоят зад предствлението, което ще се изпълни в Нощта на музеите и галериите?
Засега сме шест, но по-късно се надявам да станем повече. Тъй като няма определена рамка, всеки може да се присъедини по време на изпълнението без репетиция, стига да знае, че всяка страница е минута.
Относно репетициите – колко време е необходимо?
Направихме няколко, но през септември ще направим още, така че да изпълним цялото произведение.
Доколко е важно пространството, в което се изпълнява произведението? В Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011 сте част от проектите в градска среда.
Когато мислехме кое е най-подходящото място за изпълнение в Нощта, стигнахме до извода, че би било най-добре че бда бъде тук, на Античния Одеон, защото е шумно и случайните звуци ще бъдат страхотен ефект.
Значи импровизацията е важна част?
Много е важна, но според повечето това означава произведението да се изпълнява без подготвка и репетиции. Аз никога не съм одобрявал този метод, а и самият Кардю препоръчва хората да седнат и да поработят върху творбата. Но има елемент на импровизация и ще бъде по-точно ако кажем на ‘неопределеност’. Това е, което the Fluxus движението от нюйоркската школа, както и Джон Кейдж, Ърл Браун и други правят: работят върху неопределеността в музиката, като следват определена рамка, но крайният продукт е винаги непредвидим. Всичко, което се случва по време на представлението, става част от него. Така че в този смисъл е позволено да имаш некотролируем елемент и именно затова отвореното пространство е идеално.
Колко души могат да изпълняват Трактат едновременно?
Няма ограничение и това е другата страхотна страна на творбата. А може и да се изпълнява само от един човек.
Как бихте го описали с няколко думи?
Само една е достатъчна – освобождаване.
Автор: Мая Балталийска, Рафлин Саркисян
Преводач: Невена Дончева
—
НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011
Античен Одеон
ул. „Гурко“ № 10-12
21:30 – 01:00
„Трактат” от Корнилиъс Кардю – звуков пърформънс в изпълнение на Plovdiv Scratch Ensemble (PSE)
Plovdiv Scratch Ensemble (PSE) ще представи в 193 минути 193 страници от „Tрактата” на Кардю, написан в периода 1963 – 1967 г. Стилът на музиката е неопределен, тъй като произведението не е писано с ноти, а с графични изображения. PSE взимат името си от легендарната авангардна група The Scratch Orchestra, сформирана през шестдесетте години, на която Кардю е член и съосновател. Именно с този оркестър, той създава The Great Learning. PSE, ръководени от Нима Гуше, поставят това произведение за първи път на сцена.
………………………..
Roman Odeon
10-12 General Gurko St.
20:00 – 20:30
Open Air Concert – The Detska Kitka Choir (Municipal Children’s Complex) – Program from the 57th International Competition for Habaneras and Polyphony in Torrevieja, Spain – Conductor: Yana Deliradeva.
20:30 – 01:00
Treatise by Cornelius Cardew – sound performance – Plovdiv Scratch Ensemble (PSE) and the Detska Kitka Choir.
The Plovdiv Scratch Orchestra (PSE) borrow their name from the legendary U.K. avant-garde group The Scratch Orchestra formed in the late 1960’s by Cornelius Cardew. The first performance in Bulgaria of Cardew’s masterpiece was also the PSE’s maiden performance. The musical intentions of the PSE are similar to these of the original Scratch Orchestra, but they do not share their political aspirations. The Treatise would be the PSE’s first public performance, led by Nima Gousheh.
The PSE will present 193 minutes from the Treatise based on 193 pages from its manuscript, which Cardew penned between 1963 and 1967. The performance involves a great deal of free interpretation, since Cardew substituted traditional notation with drawings and a set of signs.
The Treatise is part of the platform Open Call for Projects of the Open Arts Foundation
