Иван Иванов завършва Художествена Академия „НИИ Павлович”, гр. София през 1990 г., участва в множество художествени изложби в страната и чужбина. Фотографиите са вдъхновени от личните му изживявания в Хималаите, Южна Индия и по течението на река Ганг. Работата му е силно повлияна от срещите с хората на Индия. Изложбата включва 20 фотографии.
Как решихте да заминете за Индия? И всъщност – колко пъти сте били там?
Ходил съм три пъти. И трите ми пътувания са в последните три години. А заминах покрай мои приятели. Страната е много по-различна от представите ни, друг свят. Индийците живеят зле, 90% от тях живеят по-зле от нас, а са невероятно добри хора, въобще не си го слагат на сърце. От първото ми пътуване до последното все пак видях голяма разлика, голям напредък.
В изложбата ще участват само 20 снимки. Беше ли трудно да ги подберете?
Да, беше много трудно. Това са снимки от трите ми пътувания, а аз имам буквално стотици. Но все пак в Индия мен ме интересуват най-много хората.
Какво е усещането да знаеш, че творчеството ти ще бъде видяно от всички, от целия град?
Аз не съм професионалист, но като човек, занимаващ се с реклама, съм запознат с фотографията. А и по образование съм художник. Със снимките си искам да запозная хората с другите светове, с другите култури. Индийците са много добри хора, но техният проблем е, че са един милиард. Иначе са спокойни.
С какво се различава Индия от останалия свят?
На първо място по атмосферата. Както казах, там е друг свят. В една бижутерия, която беше сравнително луксозна, се беше настанила една крава например. И никой не обръщаше внимание, хората си я заобикаляха и напълно спокойно си разглеждаха магазина. Освен това те са много сплотени – за разлика от нас, европейците, които винаги се разпръскваме, те са като стадо, винаги са заедно. Освен това там е толкова различно, че винаги си нащрек, дори те е страх, но всъщност няма от какво. Всички са много толерантни, не биха посегнали на чуждото.
А има ли място, което искате да посетите, но досега не Ви се е отдала възможност?
Бях в Хималаите, по течението на река Ганг, но не успях да стигна до извора, защото беше студено, имаше сняг, а и тя извира от един ледник (ледника Ганготри – бел.а.). Е, аз се изкъпах в Ганг, но след това ме боля коремът един месец.
Освен това искам да видя и Далай Лама. При последното ми пътуване бях на юг, там са най-големите им храмове. Бяхме и в един смесен храм – и за мъже, и за жени. Там са като малко общество, женят се само помежду си, почти езичници. Малко като секта дори.
Защо човек трябва да види Индия?
Защото после не си същият, осъзнаваш как ние хвърляме безсмислени усилия и нерви за неща, които всъщност не са
важни.Там разбрах, че всъщност ние не сме зле. Когато се докоснеш до индийския свят, започваш да гледаш на света с други очи.
В Делхи например на големи екрани се изписва информацията за това колко души се раждат всеки ден в Индия и приканват населението „Въздържайте се!”. Въпреки че при тях манталитетът е такъв, че те просто искат да имат много деца. Там може да пътуваш 2-3 часа до хотела си. Виждал съм дори как един полицай се беше излегнал на мотора си и когато след няколко часа отново минахме покрай него, той не беше помръднал.
По техните тротоари винаги се случва нещо. Един човек го бръснат, друг стои с часове и си говори с приятелите си, а едно момченце затопляше вода в гюмче и с една бутилка поливаше на хората, които си плащат да се изкъпят на едно заградено като място като параванче. И на никого не му се струва странно. Те просто лягат на тротоара, пода, пътя и заспиват.
Друго интересно, което видях, беше как до някои стени са изградени малки преградки, не по широки от 20см, колкото една тухла, а под тях каналче и това беше тоалетна. Е, само за мъже. Между другото, там е мъжки свят, но не като при мюсюлманите, те просто не обръщат внимание на жените. И мъжете, и жените са много освободени – една жена може преспокойно да се изкъпе полугола в Ганг и на никого няма да му се стори странно или да обърне внимание. Момичетата носят сари, не защото някой ги задължава, а защото на тях така им харесва, гордеят се с културата си.
Отидохме също и в техните „ашрами” – манастири, духовни средища, пълни с духовници и последователи. Видях и такива само за йоги. Точно при тях за първи път усетих тяхната невероятно богата духовна култура. Учителите се наричат „баба”, те си имат ученици, на които предават това, което знаят и могат. Един баба ми разказа как медитира, как живее, и тн.
А първия път, пред хотела, в който отседнахме, имаше завързана коза. Мисля, че само аз й обърнах внимание.
Втория път бяхме наели един джип и отидохме до един резерват. Минахме през села, където децата така се радваха на колата, че тичаха след нас. А реката – пресъхнала през този сезон, беше като лунен пейзаж. Само на места се бяха образували езера, досущ като кристални басейни. Та като отидохме там купихме бонбони и шоколади и ги раздадохме на тези деца. Такава радост като тяхната не съм виждал. Просто не можеш да останеш равнодушен. А извадиш ли фотоапарата – ставаш гуру, много обичат да ги снимат.
Последният път хотела ни беше много хубав, но има такива и без прозорци дори, за да не могат хората да виждат мизерията и бедността. Но в този последния имах и като погледнах – отдолу една уличка, широка не повече от една маса. Беше изумителна – двадесетина метра дълга, а там си живееха необезпокоявани няколко крави, играеха си деца, а едно десетчленно семейство живееше върху ламаринен покрив. Там си готвиха, танцуваха – всичко, и хич не им пукаше.
В Индия също ги има големите магазини, хотели, интелигенцията, с нейните кафета и места за срещи, но мен ме интересуваха повече обикновените хора.
Как фотографията стана по-специална като изкуство за един художник по образование?
Поради спецификата на фотографията тя позволява да изрежеш един миг и да го извадиш от времето. Миговете са като деца на времето. И тези деца, в ръцете на един фотограф, влияят на родителите си. Фотографията може да живее във въображението на автора и когато видиш наистина този кадър – бива като déjà vu. За мен така беше с Индия.
И последно – някакви препоръки, думи, съвет за Нощта на музеите и галериите?
Аз съм свидетел на това как се зароди идеята за Нощта и досега винаги е било много добре, всичко винаги е било много хубаво и професионално изпипано.
Автор: Станислава Миленкова
—
НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ 2011
17.09.2011
ул. „Княз Александър I“ № 4
19:00 – 01:00 – „Невероятната Индия” – изложба – фотография на Иван Иванов
…………………………………….
4 Knyaz Alexander I St.
(Main pedestrian street)
19:00 – 01:00
Incredible India – photography by Ivan Ivanov – exhibition.
Ivan Ivanov graduated from the National Art Academy in Sofia in 1990. He has taken part in numerous exhibitions in Bulgaria and abroad. His photography is inspired by his personal experiences in the Himalayas, in South India and along the river Ganges, and by his meetings with the Indian people.
