Хикмет Четинкая е турски художник известен по света със своите макове. Художникът прави своя трета изложба в Галерия Аспект. Рисуването за него е най-искрената форма на комуникация.
Oт къде започва вашето изкуство?
Принципно имам проблем със словесното общуване: не мога да изказвам чувствата ми с думи. Опитвам се да направя това, чрез цветовете, чрез картините ми. От 35 години рисувам и обстановката, условията, всичко ме подтикна към рисуването.
Това не е първата ви изложба в галерия Аспект. Какво ви свързва с Пловдив и с галерия Аспект?
Преди години, в Истанбул се състоя Панаир на изкуствата, галерия Аспект и Олга беше там. Тя се свърза с мен и така осъществихме три изложби. Става дума за едно силно приятелство, на турски казваме: “Любовта, която минава през сърцето, рано или късно се показва в живота и в приятелството”.
Макът е едно много специфично цвете. Какво е посланието на вашите макове? Защо избрахте това цвете?
По принцип то ме избра! Любимите ми теми бяха снегът и дъждът. Един ден, рисувах дъждовен пейзаж и си казах защо няма нещо ярко, нещо червено и нарисувах такива отенъци. След това, развих това червено и нарисувах макове. След това ми предложиха да участвам на една изложба в Стокхолм и там харесаха идеята ми.
Започнаха да идват предложения от доста известни галерии в Истанбул, и всички ме опознаха чрез маковете. И заночнах да развивам все повече тази тема в различни направления. Излагал съм моите макове в много държави : Франция, повече от шест пъти, Гърция – три пъти, Русия, Канада. Опитвам се да обясня историята и символиката на това цвете. Да го направя по-близко за хората.
Ако погледнете на цветето само като на мак, ще останете далече от него. Макът има една философия, потърсете я, ще го видите в истинската му светлина.
За какво по-точно става дума?
Бог Хипноз, в гръцката митология, имал три хиляди деца и дарявал на тези, които страдат от любов и не могат да заспят, макови венци. По време на Римската империя, войниците загинали в името на държавата са наричани “макове”. Във Великобритания, възпоминанията на войници загинали в сражения за родината им символично се извършват чрез закичване с мак на 11 ноември. За японците, животът на мака трае три дни, както и животът на човека. Вчера, днес и утре! Утре може би няма да дойде, вчера мина, най-важното е днес да сме здрави, щастливи и да оценим настоящия момент. А това е нещо страшно трудно за човека. Макът казва : изживей момента, цени живота и красотата. За рамките на Турция, най-красивите, най-пищните макови полета се намират на Чанаккале, където се е провела най-кръвопролитната битка в историята на страната. Маковете са страхотно специфични цветя, не могат да бъдат култивирани и засявани на предопределени места. Така стават и символ на свободата, въстанието, високо вдигнатата глава! Маковете са олицетворение на чувствата, които съм изживял, които светът ми е дал.
Името ми може би ще бъде забравено, но ще си спомнят за художника, който е рисувал само макове.
Как се чувствате в Пловдив, в България?
Има две Българии. Едната е върху картата, границата между Турция и България е ярко начертана, няма много диалог между двете държави. Но, когато дойдох тук, имах много топло усещане, сякаш познавам отдавна местото, хората. Аз считам, че по същия начин български художници, който идват в Истанбул, се чувстват на местото си и в уютна атмосфера. Мисля, че това е грешка на властта в различните държави. Трябва да се организират повече културни обмени. Имаме общи страдания и опит от миналото, можем да се приближим за едно по-светло бъдеще. Един от най-познатите турски поети Назъм Хикмет е известен със стихотворението си “Пристанище Варна”, което кара всички да настръхнем. Не знам тук как е, но в Турция нямаме видимост за културния живот на България. В седмицата един път имам телевизионно предаване, където рисувам на живо. Там представих Пловдив, Галерия Аспект и милиони хора, научиха за пътуванията ми в България и за вашата страна. Искам и аз да посрещна някого в Турция, както мен посрещнаха в България.
Японците имат поговорка: “Най-дългият път започва с една малка крачка”!
Значи обичате контакта с публиката. В Нощта на музеите и галериите ще участвате с рисуване на живо. Какво е важното за вас в подобен вид акция?
В Анкара, Истанбул, Отава, на много места съм рисувал на живо. Както и в моето телевизионно предаване. Знанието и опита, които имам, желая да ги споделя с хората. Когато контактувам с професионалист като мен, бих се радвал да науча нещо от него, както и той от мен. За мен е важно и достатъчно и най-обикновеният минувач, да се спре, да погледне картината, която рисувам и да ми зададе въпрос. Това много ме радва! Не разделям хората по професия и социален статус, обичам тези, които ценят изкуството. Най-важното е, когато правиш дадена картина с любов, другият да го оцени или провокира, иначе губя желание за работа. Това е чувството, което ме държи живо – другият, който оценява моята работа.
Какво е посланието ви към посетителите в Нощта?
Дойдох от далече, желая да не говоря с думи, нека моите картини пожелават, говорят от мое име!
Интервю от: Дончо Христев
ПРОГРАМА, 24 септември
АСПЕКТ
пл.Стефан Стамболов 1А
www.galleryaspect.com
19:00 – 01:00 Изложба живопис на Хикмет Четинкая (Турция)
19:00 – 20:00 Среща-разговор с художника
20:00 – 23:00 „Живописно шоу” на Хикмет Четинкая
Хикмет Четинкая е роден 1958 година в град Коня, Турция. Завършва изобразително изкуство в университета „Гази”, Анкара. Основател е на галериите „Чанкая” и „Хера” в Турция и „Arc-En-Ciel Maison D’art Paris” в Париж, Франция. Участва във форуми и панаири на международно ниво, с което активно допринася за популяризиране на турското изкуство в европейските страни.
На пловдивската публика е известен като „художникът на макове”. Това е третата му изложба в галерия Аспект.
