Мариела Гемишева завършва Академията за архитектура, дизайн и изкуства в Прага. Доктор е по Изкуствознание и визуални изкуства. Преподава моден дизайн в Национална художествена академия – София. Член е на Институт за съвременно изкуство – София. Работи в областта на визуалните изкуства. Като моден дизайнер изследва облеклото извън ролята му на пазарен продукт.
Какво лично ви интересува в толкова богатото и разнолико понятие “мода”?
Това, което мен ме интересува в модата, е моментът на мярка. Мярката означава позиция, граница, и подлежи на интерпретация от съответната личност. Мода, която да е в хармония с тази личност. Не става дума за вкус или за някакви определени правила за начин на поведение, обличане или начин на живот.
Що се отнася до модата, къде е границата между момента на артистичното създаване и този на консумация?
Модата безспорно е един успешно комерсиализиран феномен. Нашето “консуматорско общество”, изключително много “консумира” суета. Но, това което преди всичко реално провокира интереса ми, е личността. Търся да задоволя личността, тоест главата, повече от съответното тяло. Съответната личност да бъде по-адекватна към себе си, а не спрямо съответното общество. Защотото, ако се съобразяваме с обществото, говорим за така наречената тенденция, която след три месеца изчезва. Желая да извадя личността на показ, демонстративно, нахално, но съобразявайки се с “мярката”, за да не изглежда нелепо.
От къде започна вашият творчески път и как се насочихте към модата?
Той не е започвал. Аз не мога да обясня това, защото за мен той просто не е започвал. Откакто съзнателно съм се намерила, само с това съм се занимавала.
Какво е присъствието на майка ви във вас моделиера? Един от вашите проекти е свързан с нея.
Много силно! Защото, ако трябва да отговоря откъде съм започнала, сигурно майка ми ме е започнала. Тя винаги е имала отношение към себе си и не само към визията. Винаги е държала да изглежда по-различно. Намерила си е как да се забавлява, без да пречи на никого. Това го прави чрез облеклото си.
Вие правите ли същото нещо?
Аз имам много скромен гардероб. Изключително скучно и досадно ми е да се занимавам със себе си. Откакто съм започнала професионално да се занимавам с дрехи, облекло и съответно мода, ако моите асистенти не ми направят някоя интересна дреха, мога да си остана със старите джинси и най-простия тишърт на света.
Какво ви провокира като творец?
Аз съм си много интересна на себе си, което не означава, че съм си самодостатъчна! За да стигна до себе си, комуникирам с много хора. Нужно ми е да общувам с различни личности. Тук мога да включа и образованието. Стигайки до писането на докторат, желаех да стигна до себе си.
Преподавате, работите в екип. Другият заема основно място в творческия ви процес?
Много е важно! Ние работим за хора и с хора! Абсолютно невъзможно е да не се съобразим с тях. Необходимо е да се познаваме и да бъдем напълно откровени. Ако ти, или другите спрямо теб, не сте искрени един към друг, екип не се получава. Човек трябва да е откровен, а за да бъде такъв, е нужна и много смелост.
Преподавателската ви дейност се развива също като едно учене и развитие на комуникиране?
Мои колеги ме поканиха да покажа мои неща на студенти и да се случи някакъв разговор. И този разговор се получи много интересен! Ясно, че съм интересна (ирония), но това което ме изненада, е, че младите хора ме разбират страшно добре. Съответно втора или трета лекция, и така получих предложение да взема клас и го направих съвсем експериментално. Но това е много сериозна отговорност, която се оказа, че изведох с резултати. Мога дори да изманипулирам клиент, но млад човек – не!
Двамата младежи, които са в екипа ви за инсталирането на изложба “Любимият ми будоар” в Галерия Сариев, те са ваши ученици?
Те работят по моя проект, както аз съм консултирала тях за техни проекти. Познаваме се много добре.
(Към Милко и Василена) Как бихте определили работата си с Мариела Гемишева? Как се запознахте с нея?
Василена: Запознах се с нея не от Академията, където уча пета година, а чрез един проект, който премина под нейно ръководство, за да се представим в ESSL MUSEUM, Виена. Участвахме в конкурс за съвременно изкуство с пърформанс – инсталация, която направихме в Театрална Работилница Сфумато. Накратко ставаше дума за една рокля, вдъхновена от Александър Мак Куин. Първо аз започнах този проект. След смъртта на дизайнера решихме, че трябва да извадим проекта на бял свят и Милко се включи съответно.
Колкото до работата с Мариела, с нея се работи лесно и интересно! Тя умее да изважда есенцията на нещата. Ние имаме идеи, но все още сме млади мозъци, и се объркваме със странична информация. Работата с нея е преди всичко едно свободно общуване.
Милко: Запознахме се с Мариела чрез мой преподавател в Академията. Аз лично се занимавам с бижута, изработени от вестници, злато, сребро. Изработвам аксесоари за списания и модни фотосесии, а и това желая да специализирам в чужбина.
С проекта на Мариела сме запознати отдавна и сме тук технически да помогнем с нещо. Формираме един готин екип.
(Към Мариела) Вашия креативен процес като образ, идея, която се изрисува, и в последствие, се втъква в нещо материално, при вас в каква посока се получават нещата? Визия, идея, тъкан или обратното?
Аз първо си представям реакция на публика. И започвам отзад напред – нещо, което много трудно бих могла да обясня. Ако трябва да дам идея за това как мисля, възбужда ме и ме провокира например падане на една чаша, чупене и съответната реакция. Тоест, първо реакцията и после отзад напред докато стигна до буквалното средство, с което мога да изразя някаква емоция или реакция.
Емоцията, проектираната реакция – това е като начален тласък към нещо друго?
Да! И не е важно с какви средства! Може да бъде изразено чрез пластика, чрез рисунка, чрез филм, в текст, в пърформанс, в поведение, случване. Средството е абсолютна подробност. Аз много често ползвам средствата на модата, защото това ми е професията, с която си плащам живота.
Говорейки за пърформанс и мода, това е и артистичното случване в галерия Сариев в Нощта, модата може би малко по-лесно се свързва с пърфоманса? Може би всеки един от нас в ежедневието е един пърформър?
За самия себе си или за околните, зависи от позицията или от гледната точка. Във модата и съвременното изкуство начинът на презентация е страхотно важен. Това е дори и един от най-основните съвременни процеси – представянето на личността, облечена, необлечена, интересна или безинтересна, аз обвързвам с пърфоманс и употреблявам това представяне като начин на провокация.
В дадения пърформанс, който ще се случи на 24 септември, чий е този бодуар?
Става дума за личен бодуар. Тук ме провокира самата галерия, като място, като политика, като поведение на собственици и галеристи. Когато видях галерията преди година, това беше чудесно, тя беше празна. Съвсем случайно – просто нямаше никаква експозиция. И се сетих за едно мое произведение, което вече съществуваше, но по различен начин. Припознах в това пространство моя собствен личен будоар, който дори в момента инсталирах с една дреха, която мога да определя и като мека скулптура. Едно произведение, което може да бъде твоя собствена къща, или в случая може да служи и за легло.
Което и ще се случи?
Да! Да превърнеш галерийно пространство в свое собствено за една нощ ми се струва сериозно предизвикателство. Защото колкото и личностно да присъства съответният автор, художник или творец в някакво галериино пространство, различно е, ако даденото пространство е твое лично за известно време. Галерийното пространство е и публично пространство, в един момент този будоар, колкото и да е личен, става публичен. Аз, моето тяло, глава и лична същност трябва да присъства. За да сме откровени, ако избягам от това пространство, нещата стават традиционни. Едно личностно присъствие, колкото и буквално в случая да е, аз го намирам за някаква по-сериозна откровеност. Това е и провокация за мен.
Един будоар, както и вашият изложен в Галерия Сариев, е изпълнен с бельо. Предизвиква ли ви еротиката творчески?
Това е едно от постоянните средства, които употребявам. Не случайно съм избрала и формата на PEEP SHOW. За мен там е най-искрена провокацията, освен това еротиката я обвързвам и с много кич, те комуникират много добре. А там чувстовото за мярка е изключително важно. Това е една лична провокация, как да задържа нещата до там, че да останат с естетическа стойност. За хората, които се занимават с някаква естетика, свободата на средствата е огромна, но ти сам трябва да си служиш по един много стегнат начин и да положиш граница, която да съществува.
Интервю от: Дончо Христев
ПРОГРАМА, 24 септември
ГАЛЕРИЯ САРИЕВ
ул.Отец Паисий 40
www.sariev-gallery.com
20:00 – 01:00 „Peep Show” – пърформанс на Мариела Гемишева (София), част от изложбата в Галерия Сариев „Любимият ми будоар”
20:00 – 21:00 Етап 1: Авторката разрушава изложената дреха-скулптура и я превръща в легло. Трансформира пространството на галерията в разхвърлян будоар. Подготвя се ритуално за спане пред очите на публиката.
21:00 – 01:00 Етап 2: Авторката ляга и заспива. Сънят като пърформанс се наблюдава само през витрината на галерията.
01:00 – Етап 3: Някой събужда авторката.
