Екипът на блога срещна Кирил Кузманов и Владия Михайлова, автора и куратора на ПРОЕКТ 0. В първия ден на Нощта – 24 септември, Кирил Кузманов ще представи проекта, развит в рамките на програмата “ФОН: млади автори” на галерия Сариев, на локацията предвидена за неговата реализация – улица Златарска в Капана.
Каква е предисторията на Проект 0?
КК: Хе хе, със Светослав Мичев бяхме поканени от Владия Михайлова като куратор в рамките на програмата „ФОН: млади автори” за 2010 г. на Галерия Сариев да работим за тазгодишното издание на тази платформа за която създадохме Проект 01.
Оказа се, че имаме по-малко от месец време за работа и огромно количество неща, които имахме да решим и изработим. От страна на галерията ни бе предложено да използваме някои от запустелите помещения на неработещи магазинчета в квартал „Капана”, нас ни заинтригува целият квартал, който ни даде възможност за създаване на произведения, които да ре-активират публичното въображение за мястото. Посредством изследване и коментиране ненатрапчиво на градското пространство, стереотипите на живеене, обживяване и доколко те правят квартала видим или невидим. Така се появи идеята за създаване на особен филтър – проект в развитие 0, който стартира с представяне в Галерия Сариев и паралелно с това в квартал Капана бе показан реализираният Проект 1 на Светослав Мичев.
ВМ: Предисторията на Проект 0 е Проект 01 и поканата от страна на Галерия Сариев да се работи в рамките на програмата им за млади автори. Те поканиха мен, а аз предложих няколко художника, които обсъждахме и накрая те се спряха на предложението ми за Светослав и Кирил. Получи се повече от работа между художник и куратор, ние мислихме и създавахме проекта в непрекъснат диалог помежду си. Катрин и Веселина ни насочиха към Капана и ние много харесахме мястото. В началото обикаляхме непрекъснато. Даже може да се каже, че проектът започна с ходене и гледане. Нямахме много информация освен това, че кварталът е бил стар търговски център на Пловдив, в него е имало много златарски ателиета и други занаятчийски дюкянчета. Нямахме и много време, затова решихме да вървим в посока на това, което непосредствено можехме да видим и разберем – нещо като концентрирано гледане. Гледахме отвсякъде – от уличките, от краищата, от височината на Стария град, от главната улица. Отвсякъде кварталът ни се струваше различен и едновременно един и същ, хем не е много голям, хем в него има много неща. Решихме да превърнем в проект не това, което виждаме, а самото гледане, и двата проекта са свързани с това. В Проект 0 то е много по-сложно и изхожда от определена философия, интересът на Кирил към самия начин на случване на произведението на изкуството, идеите за неговата цялост, която намира своето отрицание във фрагмента и за това, как то може да бъде израз на една особена синкретичност – едновременно да казва много неща и да не налага определен смисъл. За мен това е любопитно. Интересно ми е, как посред визуалния шум, с който все повече привикваме, може да се манифестира в публично пространство нещо толкова свързано с образа, но същевременно лишено именно от такъв.
Какво предстои?
ВМ:Предстои да открием начин/начини да стигнем до хората и да провокираме тяхното желание. Проект 0 разчита именно на тръпката, на желанието да се реализира. Затова и решихме, че ако не съберем хора за 50-те фрагмента, проектът просто няма да се случи. 0 е проект в очакване на събитието – двойна огледална стена, пресичаща улица „Златарска” в квартал Капана, всичко, което предстои е свързано с подготовката за него именно като за събитие.
КК: Проект 0 ще срещне ли петдесет човека, които желаят да бъдат част от него и той от тях.
Какво е мнението Ви за идеята на Галерия Сариев, заложена във “ФОН: млади автори 2010” да се наложат млади творци чрез изследване на специфично урбанистично пространство?
КК: Идеята за изграждане на такъв тип платформа е интересна и създава пространства за реализиране на различни идеи. В този смисъл се радвам, че имах възможността да работя за тазгодишното издание, но не смятам за необходимо налагането на когото и каквото и да било. Идеите сами по себе си притежават голяма сила. Именно това представлява интерес за мен.
За 2010 г. урбанистичният аспект на „ФОН: млади автори” естествено се появи с разработването на самите Проекти 0 и 1, с които Галерия Сариев реши да работи, а към момента Проект 0 се развива със съдействието на Фондация Отворени Изкуства
ВМ: Идеята на инициативата „Фон: млади автори” ми харесва. Самата аз се занимавам с подобна програма в Галерия Васка Емануилова, платформата „Място за срещи”. Доколкото разбирам това, което Галерия Сариев цели, е да направи връзката между художника и пазара, което по принцип е функция на комерсиалните галерии. В България развит пазар за съвременно изкуство обаче няма, затова усилията на галерията, според мен, се насочват към активна презентация в публичното и най-вече медийно пространство. Интересно ми е, какви ще са резултатите от това. С Проект 01, който предложихме, галерията донякъде пое риск, а именно да работи като некомерсиална галерия, въпреки, че е комерсиална. Само по себе си това е част от проекта, по начина, по който го замисляхме. Затова и самата комуникация помежду ни претърпя различни моменти на обсъждане, разбиране и синхронизиране. Ще видим, какво ще стане. Във всеки случай посоката, да се работи с млади автори, а тази година и куратори и техните идеи да се налагат активно в публичното пространство, ми се струва интересна посока на работа. Галерия Сариев в сътрудничество с Фондация Отворени изкуства, го прави много стратегически и аз очаквам, че това ще има резултат, какъв точно, на мен самата ми е любопитно. Струва ми се, че урбанистичната насока в случая идва естествено от желанието да се работи с публичното пространство, с публичността.
Каква социална рефлексия изследва Проект 0?
КК: Не съм си поставял за цел да изследвам социални рефлексии с Проект 0.
Интересно е, ще може ли случването на една идея да се осъществи от самото пространство и хората, които го обживяват, без да бъде привнесено отвън.
Проект 0 е въображаем утопичен образ на преминаващи образи, понятия и значения.
В този смисъл, с този проект не се опитвам да се насоча към конкретни социални групи, колекционери и институции. По-скоро към случването само по-себе си и хора, които биха искали да бъдат част от него.
ВМ: Честно казано, да се говори за изследване на социална рефлексия по повод на Проект 0, е някак опростено. Той има социален аспект, но това не е негов фокус. Проектът работи много повече с желанието и произвеждането на събитие, отколкото с общността или някакви конкретни социални проблеми. Социалният елемент в случая – групата хора, които ще се съберат около проекта, са хората, които ще заявят фрагмент. Те не са обаче някаква конкретна общност предварително – не са непременно богати хора, не са непременно хора от Пловдив или България, не са непременно дори конкретни хора, може да са групи или институции, или каквото се сетите. Това, което ще ги обедини и събере е желанието им за участие и желанието им за произвеждане на конкретно събитие. Мисля си, че това има общо, както със социална инициатива и буквално приобщаване към определена идея, така и с колекционерската страст например. Имам предвид страстта да притежаваш точно това произведение и подкрепата на идеята и автора, която си готов да окажеш. Като куратор на проекта за мен е любопитно именно това, какви ще бъдат мотивите на хората да се включат. Моята работа е свързана с производството на събитието, с това, какво, кога и как ще се случи. Как да достигнем до хората? Как „философията” на проекта да бъде разбрана?
Проект 0 е сложен проект, в него има много аспекти. В основата стои идеята на Кирил за изграждане на двойна огледална стена, която е хем скулптура, хем архитектура. Изглежда просто, но не е така. В заниманието със скулптура по принцип има публичен елемент, представете си паметниците, които са свързани с някакво символично означаване на място. Но не е само това, скулптура може да бъде щанда от супермаркета, най-разнообразни обекти, собственото ни тяло или дори конкретни образи и композиции от образи. Кирил се отнася към една конкретна представа за това, какво е скулптура и я разгръща. Очевидно го занимава конкретиката на пространството и архитектурата, занимава го обаче и символът, ако мога така да се изразя – това, как може да се изгради обект, който произлиза от определена философия и той да насърчи и приобщи хора към тази философия. Да сподели идеята, с други думи. Това е особено желание, то е свързано, освен всичко друго и със специфична роля, с която художникът се натоварва – да води, да излъчва или произвежда „нов” поглед върху реалността. Струва ми се, че особено днес и особено тук имаме нужда от това.
Какво ще видят посетителите на Нощта?
КК: Представяне на проекта в ул. „Златарска”, където би се реализирал и неговото развитие.
ВМ: Ще представим проекта. А как – отговарям, както винаги ми се е искало – изненада!
Интервю от: Дончо Христев
ПРОГРАМА, 24 септември
КАПАНА
ул. Златарска
Представя Галерия Сариев
20:00 – 21:00 Презентация на Проект 0 на Кирил Кузманов (София)
Проект 0 предвижда построяване на голямо двойно огледало, което да пресече перпендикулярно улица Златарска в Капана.
Проект 0 започна през юни с изложба в Галерия Сариев в рамките на програма Фон: млади
автори 2010 – Проект 01, с автори Светослав Мичев и Кирил Кузманов и куратор Владия Михайлова.
